Как България изпусна 10 млрд. долара и други истории на Виктор Вълков

Тези истории на Виктор Вълков сме разказали през 2010 г., припомняме ги пак

Днес кажем ли Виктор Вълков, подразбираме ресторант "Монтерей"; кажем ли "Монтерей", подразбираме Виктор Вълков.

Сега той е пенсионер и член на надзорния съвет на Интернешънъл Асет банк. Беше вицепремиер и външен министър в правителството на Димитър Попов през 1991 г. Преди това е дългогодишен шеф на международния отдел на БЗНС, достига и до шеф на партията. Депутат във ВНС и кандидат за президент, издигнат от земеделците. Кариерата си завършва като посланик в Турция и Хърватия.

Ресторант "Монтерей" се сдоби с митичната слава на място, откъдето едни емблематични хора тайно дърпат конците на държавата. Вълков е най-редовният клиент на ресторанта, но не може да си обясни откъде се появи този  слух, често подгряван от ген. Атанасов,  всезнаещия бивш шеф на контраразузнаването.

В основата на кръга "Монтерей" стои съседството. В него влизат повече хора, които живеят наблизо. Групата няма постоянен състав. Всеки вторник на обяд се събират бивши генерали, министри и политици, бизнесмени. Коментират всякакви дела от дневния ред на държавата, но няма как да заговорничат срещу нея - на съседните маси обядват представители на фирми, на посолства и всякакви хора.

...Сутринта на 1 август 1991 г. Андрей Луканов вика Виктор Вълков в кабинета си и в присъствието на Александър Лилов му казва, че днес ще бъде избран за президент с подкрепата на депутатите от БКП. Само ако не се кандидатира д-р Желев, отговаря Вълков. СДС обаче вече е издигнал кандидатурата на своя лидер д-р Желю Желев. Вълков се оттегля от битката и призовава подкрепящите го да гласуват за лидера на СДС.

И искрено е доволен, че не става държавен глава. Той не може да си представи живот, обграден от държавни протоколи, бодигардове и служебни задължения, които не му позволяват да седне с приятелите си в обикновен ресторант.

Вълков не иска въобще да участва в състезанието, но като лидер на третата политическа сила в държавата няма как да откаже.

Като водач на БЗНС е поканен от съдията Димитър Попов за вицепремиер и външен министър. Правителството е широко коалиционно и заместници на Попов са хора от трите най-големи партии. Освен Вълков и Александър Томов от БСП и Димитър Луджев от СДС.
В кабинета "Попов" няма особени кавги, спорове и караници. Екипът работи добре като за правителство карашък. Димитър Попов е широко скроен човек и може както да приема чужди мнения, така и категорично да наложи своето. Той например е способен половин час да говори по проблем, от който и хабер си няма.

Е, има и смешни спорове понякога, като например между Луджев и Томов. И двамата са с мераци да контролират силовите министерства. Вълков си спомня и следния разговор между двамата. Единият пита защо колегата му вчера е ходил в МВР. А ти защо оня ден беше в Министерството на отбраната, контрира другият.

Тъй като няма обявен първи зам.-председател,  Луджев и Томов спорят кой да е изписван първи.

Александър Томов настоява да е по първата буква на малкото име. Димитър Луджев иска да е по първата буква, но на фамилията.

Като финансов министър Костов гледа много подозрително на бюджета на МВнР. Смята едва ли не, че най-много пари отиват за леда в уискито. И на обсъждане на републиканския бюджет, когато Костов яростно оспорва всяка цифра за МВнР, Вълков казва: "Иване, България е била без финансово министерство (в последните години при управлението на Живков - б.а.), но без външно - никога!"

Кабинетът "Попов" ще остане в българската история с три знакови случая. Първият е прословутият апел на премиера: "За Бога, братя, не купувайте!" Правителството "отвърза" цените и търговците решиха, че е дошъл моментът да забогатеят бързо. Стана трудно хората да се снабдяват дори с най-необходимите продукти. Тогава решението за освобождаването им е взето единодушно от правителството, в което министър на труда и социалните грижи е Емилия Масларова.

Вторият е "Случаят "Вадуц". Димитър Попов участва на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. След Давос той има среща във Вадуц, столицата на Лихтенщайн, където трябва да се обсъжда едностранно обявеният от Андрей Луканов мораториум върху българските плащания по външния дълг. Когато вече е там, Попов разбира, че на срещата ще участва и българският цар в изгнание Симеон Втори. Нещо повече - в програмата за срещата той е записан като водач на българската група, а Попов - като негов първи министър. Когато научава това, премиерът веднага си тръгва от Вадуц.

И днес Вълков твърди, че отказът на Попов не може да се тълкува като погрешен. Всичко е въпрос на избор и за този отказ може да е дал такъв акъл някой от съветниците му.

Третият е случаят "Роберто Копола". Главният касиер на Малтийския орден Копола отива в посолството ни в Рим и предлага да даде на правителството 10 милиарда долара безлихвен и безсрочен заем. Тогава тази сума е почти колкото външния дълг на България Срещу това кабинетът да издаде дипломатически паспорт на Копола, че е посланик на България. Малтийският орден иска да "скрие" 10-те милиарда, защото се бои те да не бъдат взети от Ватикана.

Правителството посреща предложението доста резервирано, въпреки че получава от Копола копия на подобни дипломатически паспорти и от други държави.

Попов, Вълков и Иван Костов се събират, за да обсъдят предложението. Оценяват го като лековерно. Вълков обаче казва:"Я си представете, че има дори 2% шанс предложението да е реално. И ако го пропуснам, ще ни кажат, че сме били кръгли глупаци, след като срещу един паспорт сме пропуснали да вземем 10 милиарда!"

Правителството взема доста витиевато решение. Издават дипломатически паспорт, в който пише, че Роберто Копола е генерален консул на България за страните от Близкия изток. Хитра формулировка, защото държава Близък изток няма.

Копола обаче не я приема. Пращат му втори паспорт, но малко след това той е арестуван, при което му е иззет и паспортът. Малко след освобождаването му от затвора Копола умира.

Междувременно Иван Костов и подуправителят на БНБ Емил Хърсев отиват в Рим и се срещат с Копола. Виктор Вълков казва, че той не знае нищо за резултатите от тази среща, а може би и малцина знаят.

Малко след случая "Копола" Вълков научава интересна информация от съпартийката си Елена Кирчева, по това време наш посланик в Швейцария. Кирчева получава известие от местна банка, че в нея се явил българин и поискал да изтегли от направен превод в полза на България 3 милиарда долара. Така и остава неизвестно кой е бил човекът и дали е изтеглил парите.

Виктор Вълков има още една покана за министър. Когато Луканов формира второто си правителство, му звъни по телефона и казва: "Честито, г-н министре на външната търговия!" "Андрей, няма да стнае", отоговаря Вълков. Върховният съвет на БЗНС току-що е взел единодушно (само с един въздържал се) решение земеделците да не участват в управлението на държавата заедно с бившите си червени съюзници.