Защо е трудно на умните хора да бъдат щастливи
Всеки човек иска да бъде щастлив, но разбира чувството на щастие по различни начини. И колкото по-висок е интелектът на един индивид, толкова по-трудно е да се получи щастие.
Психолозите са идентифицирали факторите, които затрудняват хората с напреднал интелект да се чувстват напълно доволни.
Какво влияе на нашето ниво на щастие?
1. Прекомерни изисквания
Интелигентните хора знаят добре какво биха искали да постигнат в живота и държат високо вдигната летвата си. Те няма да се задоволят с нещо по-малко от планираното. Тези повишени изисквания се отнасят за всичко - любов, професия, други сфери от битието, но реалността отказва често да задоволи преувеличени искания. Умните хора нерядко са измъчвани от разочарование от постиженията си и от изграждането на взаимоотношения с другите.
2. В търсене на идеалното
Такива хора не искат да приемат света и хората с техните положителни и отрицателни качества. Те непрекъснато се опитват да се съсредоточат върху това, което биха могли да станат в бъдеще, ако се опитват усилено.
3. Дирене на смисъл
Интелигентните хора не са в състояние да се насладят на настоящето, защото винаги са заети да търсят смисъл. Капацитетът им за познание доминира над всички останали сетива. Умът постоянно работи, дори когато е доволен, изважда, умножава, модернизира, подобрява. Настоящият момент не е достатъчен за ума, той вече е в бъдещето.
4. Щастието е спокойствие
Интелигентността може да се характеризира като ум, който не иска да се успокои. Щастливият човек е доволен от това, което вече има, а за умен човек нищо никога не е достатъчно. Достигнал един връх, той се стреми към неизвестното, в търсене на нови постижения и няма време да се наслаждава на постигнатото.
5. Непрекъснат анализ
Интелектуално развитите хора постоянно се стремят да анализират и да подреждат всичко в ума си. Те винаги търсят отговори на своите въпроси и когато най-накрая ги намерят, може да се окажат неприятни или разрушителни.
6. Вяра в техните прогнози
Умните хора са склонни да се доверяват на своите прогнози, но всъщност най-неочакваните фактори могат да нахлуят във всеки бизнес. Следователно изразходваните усилия далеч невинаги са равни на получения резултат. Ако резултатът е по-лош от усилията, те ще бъдат дълбоко разочаровани.
7. Ниска самооценка
Тези хора са склонни да се поддават на най-ниско самочувствие, защото се сравняват с по-успешните, по-умните, по-хубави от тях личности. Те постоянно се критикуват и не искат да приемат недостатъците си, а просто се примиряват с тях. Непрекъснато се опитват да отговарят на завишени стандарти, не успяват и се обвиняват.
8. Липса на комуникация
Те могат да бъдат разбрани само от хора като тях самите. Не се интересуват от комуникация с хора с по-ниска интелигентност и е необходимо да споделят техните мисли и притеснения, за да се справят с преживяванията. Но е трудно да се намери равнопоставен събеседник, а с другите те самите не позволяват тясна комуникация.
9. Неудобство в поведението
Хората ги смятат за „странни“ по някаква причина. Повечето високо интелигентни хора са много неловки в общуването. За тях е трудно да се адаптират към ежедневието, да отговарят на някои приети критерии, поради което често биват критикувани и осмивани.
10. Повишена крехкост
Всяко подигравателно или отрицателно твърдение за техните постижения може да потопи интелектуалците в най-тежката депресия. Те постоянно не се доверяват на таланта си и се страхуват да не загубят способността си да творят. Рядко постигат ръст в кариерата си и често са подчинени на хора, които са много по-малко образовани. Това са много крехки личности, които често се разпадат първи под натиска на ежедневните трудности.
11. Отказ от общуване
Хората с висок коефициент на интелигентност често се смятат за причудливи и „извън този свят“, но това не е причина да спрат напълно да общуват с други индивиди, макар и по-слабо развити. Чувствайки се напълно различни, те неволно поставят граница и отчуждават околните, които изобщо не са против да комуникират с тях.
12. Психични проблеми
Интелектуалците често страдат от специален вид разстройство, което ги принуждава винаги да анализират всичко и постоянно да се поставят под съмнение, опитвайки се да стигнат до дъното на истината. Тази функция няма да донесе щастие на никого. Постоянният анализ и изолация, понякога доброволни и често принудителни, често преследват интелектуалците през живота.
13. Повишена тревожност
Тези хора непрекъснато се опитват да „прегърнат необятността“ и да разберат всичко, което им се случва. Втората им същност е да оценяват постигнатите резултати. Те не са в състояние да приемат отрицателни човешки качества и изпитват повишена тревожност относно етичните норми.
Коментари