Щастието е бягаща пътечка - кога да натиснем спирачката, за да сме здрави

Един от капаните за нещастие е парадоксът на големия избор

Душевният ни комфорт е съществен елемент на здравето. Няма спор. Защо тогава стремежът на мозъка ни към щастие толкова много напомня ходене по бягаща пътечка и крайната точка на пътя остава неизменно далече? Без да го дефинират еднозначно, учени от Принстънския университет в САЩ и института “Макс Планк” в Германия експериментално доказват, че има еволюционен смисъл мозъкът да иска повече от постигнатото.

В PLoS Comput Biol Рачид Дъби, Томас Грифитс и Питър Даян обясняват защо имаме склонността да продължаваме да искаме повече и повече и кога това може да попречи да бъдем щастливи.

Когато оценяваме изборите си, често попадаме в две относителни противоречия. Първо, когато животът ни се промени към по-добро, ние бързо свикваме с по-високия стандарт на живот. Второ, не можем да избегнем сравнението с “положението” на други хора.

Привикването и сравненията могат да бъдат разрушителни за вземането на решения и усещането за щастие. Дори в най-успешни моменти често ни е трудно да останем щастливи с това, което имаме.

Например – на тест изкарваме почти максималната оценка 5,96. Ликуваме, защото сме се борили да го заслужим и сме възнаградени за труда си. Но разбираме, че наш познат е оценен с 6,00 и чуждият успех девалвира нашата оценка, от която до момента сме били доволни.

Подобно е и с материалните придобивки. Човек може да се радва на новата си кола цял един сезон, но с течение на времето тя носи все по-малко положителни чувства. В крайна сметка започваме да мечтаем за следващ атрибут на самочувствие и започваме да го преследваме.

Много прилича на бягане по ходещата пътека във фитнеса, нали?

Но докато в първия случай чуждият успех може да амбицира за по-добро представяне на следващ момент, то ламтенето за още лукс, удобства и вещи в един момент става източник на нещастие. С последици за психическото, а оттам - и за физическото здраве.

Проучването доказва двупосочната роля на стремежа на човешкия мозък към още в най-общия смисъл. То оценява стойността на предишните очаквания и относителните сравнения като полезен сигнал за награда и открива, че в широк диапазон дейности тези функции помагат на мозъка да се учи по-бързо и да се адаптира по-добре към промените в средата. Това може да е осигурило еволюционни предимства, но може да причини нещастие в съвременния свят. Защото чрез симулации учените доказват, че склонността да искаме повече може да пречи да сме щастливи в света, който поощрява свръхконсумацията. 

От древни религиозни текстове до съвременната литература, човешката история изобилства от сюжети, центрирани върху борбата за постигане на вечно щастие. Парадоксално е, че щастието е една от най-търсените човешки емоции, но постигането му в дългосрочен план остава неуловима цел за много хора. Това преследване се оказва трудно, особено защото щастието не е просто функция на текущото състояние. Първо, това, което е необходимо, за да бъдеш щастлив, зависи от предишните очаквания и тези очаквания се адаптират към настоящите обстоятелства, обясняват учените. Положителната промяна в начина на живот дава тласък на щастието, но той обикновено е мимолетен. Човек бързо привиква към по-високия стандарт на живот, той вече е норма, а не постигната мечта. Второ, щастието се влияе от относителни сравнения. Отвъд абсолютното ниво на това, което имат, хората се напрягат да се приближат до следващото ниво, което искат да постигнат. Според изследователите динамиката на адаптивните очаквания и относителните сравнения имат значителни последици за психичното здраве – те могат да доведат до порочен кръг от безкрайни желания, оставяйки ни нещастни дори при идеални обстоятелства.

Един от начините, по които мозъците ни попадат в капана на неудовлетвореността, е заложен от парадокса на големия избор. Повечето хора интуитивно искат да имат безброй опции. Експертите обаче казват, че твърде много близки по същността си възможности всъщност имат противоположното въздействие. “Винаги съм смятал твърде многото избори за един от източниците на постоянно нещастие, защото наличието на твърде много избори прави човек по-малко щастлив от избора, който е направил. Всъщност остава фиксиран в разсъждения това или онова беше по-добре”, коментира в “Хелт лайн” д-р Данеш Алам, специалист по поведенческо здраве. Възможен полезен ход сочи психиатърът д-р Алекс Димитриу. “Задоволяването с “достатъчно доброто” е от съществено значение в ситуация с твърде много възможности за избор. В работата си с пациенти с високи постижения винаги наблягам на твърдението, че врагът на доброто е по-доброто.

Постигането на вътрешен мир чрез осъзнаването на “достатъчно доброто” и реалната наслада от него може да доведе до по-малко от оптимален избор, но значително по-високо ниво на удовлетворение.”

Напомня на подсещане, че спирачката на бягащата пътечка вътре в нас може да е инструмент за щастие.

При много опции съмнението ни измъчва и след избора.