Защо маскираната депресия е една от най-лошите

Депресията е глобален проблем и постепенно си проправя път към прозвището „най-фаталното разстройство на века“. Според Световната здравна организация приблизително 300 милиона души от всички възрасти страдат от депресия, което я прави най-често срещания проблем, свързан с психичното здраве.

Около 800 хиляди души умират вследствие на самоубийство всяка година, което най-често е подтикнато от депресивно разстройство. Тези данни го нареждат като водеща причина за смърт при хора на възраст от 15 до 29 години.

По какво се различава маскираната депресия от депресията?

Терминологията „маскирана депресия“ се използва до голяма степен през 70-те и 80-те години на миналия век за описание на пациенти, които се оплакват от соматични (телесни) симптоми, без да се идентифицира органично разстройство.

Няколко термина като атипична депресия, еквивалент на депресия, вегетативен еквивалент, депресия без депресия и скрита депресия може да се използват за описание на маскирана депресия. Маскираната депресия е критична за идентификация от специалистите поради преобладаването на соматичните над когнитивните и афективни симптоми.

Когато човек страда от голямо депресивно разстройство, той показва афективни симптоми като чувство на безнадеждност, безполезност, безпомощност, ниско настроение, анхедония (да живееш без удоволствие), липса на мотивация. Наблюдават се познавателни симптоми като затруднена концентрация, бавна обработка на информация, затруднение при вземане на решения, мисли за самоубийство. Но тези симптоми не се виждат при маскирана депресия толкова конкретно и ясно, колкото при голямото депресивно разстройство.

Ето някои идентификатори и симптоми на маскирана депресия, които може да имитират симптомите на голямо депресивно разстройство:

1. Липса на мотивация и интерес към досегашни установени приятни дейности

2. Гняв и раздразнителност

3. Трудност при концентриране, вземане на големи решения и запомняне на информация

4. Изключителна умора (не се дължи на някакво установено органично разстройство)

5. Лошо настроение (което временно се повдига в отговор на положителни събития и преживявания)

6. Изключително отрицателен отговор на критика или отхвърляне

Наред с гореспоменатите симптоми, човек, страдащ от маскирана депресия, страда и от соматични симптоми като:

Болезнени симптоми:

1. Главоболие

2. Болки в гърба

3. Мускулно-скелетни болки

4. Болки в стомаха

Неболезнени симптоми:

1. Промяна в апетита

2. Промяна в либидото

3. Нарушения в модела на съня - най-вече модел на повишено количество сън

4. Замайване

5. Сърцебиене

6. Задух - усещане за стягане в гърдите

7. Нарушения в стомашно-чревния тракт

8. Липса на енергия

9. Наддаване на тегло

10. Тежест в ръцете и краката

Хората с маскирана депресия трудно идентифицират какво случва под повърхността им. Близките хора на засегнатия също остават в неведение за разстройството, което допълнително забавя процедурата на лечение.

Маскираната депресия може да бъде:

- скрита - „Аз съм твърде зает с работа и нямам време да общувам“, или обратното - „Аз съм социална пеперуда. Мразя да съм сам";

- може да се игнорира - „Просто съм стресиран. Нищо друго.“

- може да бъде сбъркана с гняв - „Нищо ми няма. Престанете да се занимавате с мен."

Защо маскираната депресия е трудна за идентифициране?

Това, което превръща депресията в трудно за разбиране разстройство, е начинът, по който се изразява. Тя се проявява в различни форми. Двама души нямат едни и същи симптоми, когато става дума за депресия.

Някои хора с депресия може да имат симптоми, които обикновено не се срещат в случаи на депресия. Може да изглеждат прекалено оптимистично и да имат има самозащитна преценка за това колко са доволни от живота, въпреки че дълбоко всебе си чувстват липса на ентусиазъм в битието си.

Причината, поради която маскираната депресия често остава погрешно диагностицирана, се дължи на преобладаването на соматичните симптоми.

Идентифицирането на депресивните случаи се основава на клинична преценка на типични депресивни симптоми като неуфорично настроение, психомоторно забавяне, нарушения в съня, загуба на интереси и либидо, ежедневен ритъм на настроението, ненамиране на удоволствие в нищо, самоубийствена идея и поведение.

Като се има предвид голямото разпространение на соматичните симптоми, които може да маскират типичните симптоми на депресивно разстройство и множеството фактори, които допринасят за усложненията на клиничната картина, неточната диагноза и лечение на маскирана депресия са много чести.

Това неизменно води до сериозни соматични и психологически последици за пациентите, значително ограничаващи социалното им функциониране, както и увеличаване на случаите на самоубийства.