Йожен-Франсоа Видок – ловкият крадец, прeвърнал се във фантастичен детектив

Видок не е известен само с това, че е първият истински детектив в историята. Всъщност той е вдъхновението зад един от героите на известния роман на Виктор Юго „Клетниците”. Той е и източник на вдъхновение за Оноре дьо Балзак и Едгар Алън По.

Истинското му име е Йожен-Франсоа Видок, но е по-известен с фамилията си Видок. Най-интересната част от историята му е, че той започва живота си като крадец. Въпреки това става основател и първи директор на Surete Nationale във Франция по заповед на Наполеон Бонапарт.

Видок крадецът
Малко се знае за детството му. Той е роден на 23 юли 1775 г. в Арас, Франция. Негов съсед е Робеспиер. Същият Робеспиер, който изиграва такава изключително важна роля по време на Френската революция.
Твърди се, че екстрасенс е предсказал бурния живот на Видок в деня, в който се е родил. Той имал шест братя и сестри. От малък се интересувал от хазарт и жени. Неговата автобиография твърди, че е започнал да краде на 14 и родителите му са били първите му жертви. Очевидно той вървял по стъпките на по-големия си брат.

Баща му имал пекарна и Видок откраднал монети от касата. Когато нямал пари, той крадял всичко, което можел да продаде по-късно. Той дори признава, че е крал и продавал сребърните прибори на майка си. Веднъж той дори се „отвлича“ и събира откупа, платен от родителите му.

Затворът му е чест спътник
На 15 години Видок се опитва да замине за Америка. Но малко преди това той се напива безпаметно и друг крадец открадва всичките му вещи. По-късно работи в цирка като жонгльор. След това се присъединява към армията. Докато е там, един полковник го удря, за да го унижи, но Видок го удря още по-силно, което го отвежда в затвора.

Той обаче избягва от там и се мести в Париж. През следващите десет години от живота си той е в крадец, джебчия, измамник, контрабандист и фалшификатор. Няколко пъти попада в затвора, но винаги успява да избяга. В един момент той се влюбва в дъщерята на граф и се преструва на благородник. Когато бил разкрит, той се опитал да избяга с лодка, но скоро бил хванат и хвърлен в пандиза.

Опитва се да работи като търговец, но се озовава отново зад решетките благодарение на незаконните си сделки. Скоро след това той се опитва да стане уважаван учител, но отива твърде далеч в отношенията си с ученичките и му е забранено да стъпва в училището и е изгонен от града.

Удивителен обрат на събитията
Един от приятелите му, Сезар Хербьо, е публично екзекутиран за престъпленията си. Това накарало Видок да промени живота си. През 1809 г. в замяна на опрощение за престъпленията си той става информатор на френската полиция. Той толкова харесал тази работа, че през 1811 г. предложил на шефа си да създаде отдел за разследвания. Така се ражда Brigade de la Surete и става първата по рода си в света.

Видок въвежда редица изследователски практики, които все още се използват днес. Сред тях са балистични изследвания, последващи техники, пръстови отпечатъци и защитни пломби за документи. Освен това той е първият, който води криминални досиета.

До 1813 г. престъпността в Париж е намаляла с 40 процента. Същата година Наполеон предава делата по сигурността на държавата на Видок. През 1833 г. той напуска полицията и основава първата документирана детективска агенция. Той направи огромно състояние благодарение на почти 100-процентната си ефективност.

Прекарва последните години от живота си в писане на романи, базирани на случаи, с които се е занимавал. От време на време той работи с полицията.
Видок умира на 11 май 1857 г. Животът му е вдъхновил няколко филма и книги.