Д-р Георги Гайдурков: Лунната диета бързо стопява килограмите

Все повече хора опитват лунната диета, щом решат да се борят сериозно с килограмите. Казват, че са доволни от резултата, защото с нея се отслабва по-бързо. Действително ли тази диета дава резултати или е плацебо ефект, обяснява нутриционистът д-р Георги Гайдурков. Той говори и за това как да приготвяме здравословно вкусна храна.

Д-р Гайдурков, отслабва ли се бързо с лунната диета?

В своя около 28 дневен цикъл, Луната видимо нараства в едната половина на времето, а в другата – намалява. Известно е, че тези фази влияят на Земята и приливите и отливите в големите водни басейни се свързват с тях. Тъй като нашето тяло е повече от 70% вода, логично е, че то ще реагира по подобен начин. Пълнолунието е период на отлив, докато новолунието е обратно – прилив. Смята се, че в периода на нарастващата Луна нашият организъм е с нагласа към изграждане, докато при намаляващата Луна преобладава разграждането. Около новолуние (прилив) е моментът, който е най-подходящ за изчистване на организма от насъбралите се токсини – отпадъчни вещества на обмяната и постъпили в нас екологични замърсители.

Какво да приемаме по време на това очистване?

Това, което предлагам за здрави хора с профилактична цел в моята практика е провеждането на тридневно (или поне 24 часово) ежемесечно разтоварване, състоящо се в приемането само на изворна (по желание и нискоминерална трапезна) топла или със стайна температура вода, неподсладен билков или плодов (шипков) чай по избор с добавен лимонов сок (до 2 лимона дневно). Ако няма спонтанно изхождане, в този период може да се изпива и един чай дневно – комбинация от слез, лотос, бамбук, цвят кайсия, китайска камелия. Един ден преди и един ден след тази тридневка е препоръчително да се включи като преход само сурова растителна храна – зеленчуци, зеленчукови сокове, зелено смути, плодове, сурови ядки в свободни количества. Добре е тази диета да се проведе само след консултация със специалист.

Кои храни трябва да присъстват всеки ден в храненето ни преди пролетта?

На всяко основно хранене следва да осигурим богата сурова, предимно сезонна салата. В този период природата ни предлага това, което е скрито под земята: моркови, червено цвекло, целина, пащърнак и др. Ако страдаме от стомашно-чревен дискомфорт с газове и подуване, трябва да избягваме ряпата, гулията и отчасти грубото зеле. Всички тези зеленчуци могат да бъдат настъргани и гарнирани с плътни и хранителни дресинги. Сполучлив пример за това е сосът приготвен от смляно на паста в блендерселъри (стъблена целина) – най-соленият зеленчук, заедно със смлени ядки – сусам, бадем и др. (може и лъжица суров тахан), суров жълтък (след щателно измиване на черупката с препарат), лъжица лупин-протеин (подходящо брашно от една позабравена бобена култура), сок от лимон, чесън, 1-2 обелени без костилка фурми, по желание и авокадо.

Традиционни основни блюда преди пролетта са бобените варива като храната на св. Иван Рилски – нахутът, но също така – леща, грах, боб, по желание и бакла. Когато съчетаваме тези бобени култури със зърнени варива – лющено просо, царевица, ориз, елда, лимец, лющен овес, киноа, ние получаваме пълноценни белтъчини, равносилни на тези от месо.

Друга плътна, калорична, но не водеща до наднормено тегло и особено подходяща през зимата храна са суровите ядки и семена: орехи, бадеми, лешници, сусам, лющено конопено семе, тиквено семе, лющен слънчоглед..

Неправилно ли е, че сега се хапва повече храна от животински произход?

Традиционно в българската кухня през студените месеци се ползват повече, отколкото в друг сезон, храни от животински произход. Някои незаменими хранителни вещества (като вит. В12 например), получаваме само от храните с животински произход. В миналото българинът е консумирал в тези месеци възможно най-плътните и енергийни храни: свинско месо и сланина. В една голяма част те са били в суров изсушен вид. В наши дни може да се направи домашно карпачо като много тънко нарязано младо телешко (след предварително дълбоко замразяване) се маринова в сок от лимон, лук, кимион, черен пипер, джинджифил, розмарин и др. за 4-6 часа. Изважда се и може да се гарнира с листа рукола, ситно нарязан лук и кисели краставички, мариновани (по същия начин) гъби, резенчета обелен домат. Консумира се директно, без термична обработка. Месата е най-подходящо да се съчетават само със зеленчуци – сурови или термично обработени (на пара или печени без мазнина).

Млечни продукти е добре да се включат ограничено – те предизвикват образуване на слуз в организма ни, която е най-добрата храна за болестотворните микроби.

Защо препоръчвате приема на качамак?

Качамакът е традиционно българско ястие. То е сварена или изпечена каша, приготвена от царевично брашно или царевичен грис. Царевицата е полезна, защото е богата на фибри, белтъчини, минерали, витамини от групата В и Е. В нея нямаглутен – вид белтък-лепило, все повече обвиняван в днешно време за редица стомашно-чревни проблеми, включително и за автоимунни заболявания. Царевицата е изключително полезна храна при обменни, бъбречни и костно-ставни заболявания.

Моят съвет е, ако приготвяте качамак с готово смлени суровини, да използвате царевичен грис, а не царевично брашно. Последното започва да гранясва веднага след смилането му, като този процес е по-напреднал при по-старите брашна.

По-кратката термична обработка на готовия царевичен грис е предимство, тъй като температурата играе ролята на катализатор за окисляване на мастната молекула – процес подобен на гранясването. По същата причина добавяйте мазнина (млечно масло, по желание и резенчета сурова сланина) задължително след снемането от огъня.

д-р Гайдурков, снимка: личен архив