Сафари в Сараево: Богати чужденци плащали, за да убиват със снайпер хора?

Обвинението е толкова разтърсващо, че е трудно да се повярва. Документален филм изследва нови твърдения, че богати и влиятелни чужденци са плащали, за да стрелят със снайпери по цивилни граждани в обсадения град Сараево, съобщава "Дойче веле".

Словенският режисьор Миран Зупанич бил потресен, когато чул за пръв път обвиненията, че чужденци са плащали, за да могат да стрелят със снайпер по жителите на Сараево по време на обсадата на града.

Обсадата на столицата на Босна и Херцеговина продължава от 1992 до 1996 и е една от най-продължителните в най-новата история. Армията на Република Сръбска, предвождана от генерал Ратко Младич, обсажда града, бомбардира и стреля по цивилното население от позиции около Сараево. Табели с надписи “Внимание, снайперисти!” са издигнати из града.

Зупанич бил запитан дали иска да направи филм за обвиненията. Режисьорът обаче бил скептичен. “Не можех да повярвам”, казва той. “Казах, че е немислимо и просто няма как да е вярно. Но ако е, едва ли някой би говорил за това пред камерата”.

Колегата му Франси Зайц обаче познавал именно такъв човек. “Мъжът е словенец, работил за много важна американска компания”, разказва Зупанич. “Исках да се срещнем и да говоря с него – най-вече, за да си потвърдя, че лъже.”

Режисьорът дълго време говорил с източника, разпитвайки го за шокиращите обвинения. В крайна сметка преценил, че историята му е достоверна и решил да направи документалния филм за обвиненията, че чужденци са плащали, за да стрелят със снайпери по жителите на Сараево. Резултатът - филмът “Сараево Сафари” шокира Балканите.

“Нещо като сафари"

Зупанич нарича случилото се “нещо като сафари, на което обаче се ловуват хора”. “Явно има някои, които смятат, че са над морала, над доброто и злото, над всеки човешки закон. Такива, които с действията си се опитват да постигнат абсолютна власт, подобна на тази на Господ”, казва режисьорът.

Източникът на Зупанич разказва всичко във филма. Въпреки че самоличността му остава скрита, той се съгласява истинският му глас да се чуе във филма, без да бъде променян. Екипът от документалисти търси информация и от сръбска страна и успява да намери такава. Източниците обаче се отказват от участие преди да започнат снимките за филма. Самият Зупанич също се сблъсква с голям отпор и враждебни реакции от страна на някои босненски сръбски медии.

По данни на Балканската мрежа за разследващи журналисти (BIRN), Велко Лазич - председател на Сдружението на сръбските семейства, чиито близки и роднини са убити или изчезнали по време на войната, определя твърденията в документалния филм на Зупанич като "абсолютна и отвратителна лъжа" и нарича филма "обида за Република Сръбска и сръбските жертви от войната".

Източник и от армията на Босна и Херцеговина

Двама свидетели, които твърдят, че имат преки сведения за случилото се, разказват за това в “Сараево сафари”. Единият е неназован словенски гражданин, а другият - Един Субашич, пенсиониран служител и анализатор в армията на Република Босна и Херцеговина.

Във филма Субашич разказва, че по време на войната е получил доклад за сръбски доброволец, заловен по време на военните действия. Според Субашич по време на разпита доброволецът е потвърдил, че сред снайперистите е имало чужденци.

По време на обсадата на Сараево повече от 300 снайперисти са стреляли по жителите на Сараево, заяви неотдавна д-р Зилха Масталич Кошута от Института за изследване на престъпленията срещу човечеството и международното право към Сараевския университет. Тя каза още, че снайперистите са убили 225 души, включително 60 деца. До момента нито един снайперист не е изправен пред съда.

"Важно е, че този филм се появи"

"Важно е, че този филм беше направен. Така историята ще бъде проучена. Вероятно някой ще се заеме с тази мрачна тема и тогава кой знае каква информация ще излезе наяве", казва босненският писател Фарук Сехич пред ДВ.

“Не исках да убеждавам никого в истинността на историята”, казва режисьорът Зупанич. “Филмът просто представя разказите на хора, които твърдят нещо толкова невероятно, че аз, като автор, се почувствах задължен да го споделя с обществото. А обществеността е тази, която ще отсъди.“