По-умни ли са депутатите от простолюдието

Опитът показва точно обратното

С огромно мнозинство българските депутати решиха да умъртвят 142-годишния български лев, без да питат простолюдието. Те никога не питат, защото знаят, че народът е прост. А те самите пращят от знания. И когато все пак се наложи да попитат, винаги правят точно обратното.

Но ако погледнем в близкото минало, изпълваме се със съмнение кой е по-прост - народ или политически елит. Например ако след референдума през 2013 г. депутатите бяха послушали народа за ядрената енергетика, днес щяхме да имаме още два реактора от по 1000 мегавата и щяхме спокойно да изпълняваме всички зелени глезотии на Брюксел, без да пускаме кепенците на държавата. Ако пък бяха изпълнили решението на референдума от 2016 г., днес нямаше да има и помен от политическата и конституционна криза. Кой е глупакът тогава? Явно тези 33 години самопопълване на елита чрез партийно-листовия вот са смъкнали интелектуалното му ниво под средното за населението.

Но думата беше за еврото. Всички експерти признават, че като го въведем, ще има допълнителна инфлация. Защо ни е точно сега? Днешната не ни ли стига? Впрочем гуверньорът на БНБ отказа да публикува доклада за ефекта от въвеждането на еврото. Класифициран бил. А как народът ще оцелява е държавна тайна.

По принцип инфлацията се лекува с висока лихва. У нас е точно обратното – лихвата де факто е отрицателна и това надува инфлацията като компресор. При 19% инфлация имаме 0 процента лихва по влоговете и даже се начислява банкова такса, така че влогът ви се обезценява с поне 20 на сто за година. Какво обаче прави богатият предприемач? Тегли заем при 4 на сто лихва, строи луксозни жилища, а милионерите ги купуват по десет наведнъж, защото недвижимата собственост запазва стойността на парите. И разбира се, те също теглят евтини кредити за целта, от което жилищата още повече поскъпват и поскъпват, раздувайки още повече и повече инфлацията.

Така че ако за народа обезценяването на парите е брадва, за едрите играчи тя е шампанско с чер хайвер и блондинка – стойността на главницата по кредита намалява с 20% годишно, докато лихвата по кредита е едва 4-5 на сто, а купеното с кредита поскъпва с 10-20 на сто. Къде дават такава аванта?

Как къде, в България. Просто спестяванията на милионите отиват в джоба на милионерите. За тях още малко инфлация ще е добре дошла, така че дайте да приемем еврото още сега и веднага! И никакво допитване!

Когато народът е най-прецакан, елитът взема мерки, за да го прецака още повече. Да вземем новите кредити, с които олигархичната държава сега гаси социалния пожар. Те се теглят при 5% нетна лихва (допълнителните такси също са класифицирани), макар че Планът за възстановяването предлагаше почти безлихвени кредити, от които България гордо се отказа.

Другите държави теглят кредити я от МВФ, я от Световната банка, но ние се мръщим, много ние е евтино. Само 1 процент. А помните ли как по царско време доларовият дълг към МВФ бе трансформиран в еврооблигации при два-три пъти по-висока лихва? Де факто дългът се удвои! Странни решения. Но ние знаем, че скъпите пазарни кредити винаги имат тайна комисиона, която отива в нечия офшорка. Колкото по-висока е лихвата, толкова по-голяма е комисионата. При МВФ и СБ хем лихвата е мизерна, хем няма комисиона. Никаква файда.

Където и да пипне човек, все са взети мерки за прецакване на народа. Гледам онзи ден някакъв скандал в Белоградчик – съветниците обвиняват кмета заради договора за прибиране на боклука. Кой крив и кой прав не знам, но един детайл ме впечатли. Съветниците настояват общината сама да си купи машините и сама да си прибира боклука, щяло да е два пъти по-евтино.

Еврика! Но няма как да стане, тъй като боклукът отдавна е бизнес на силовите групировки, а те командват всяка общинска власт. Един кмет дава боклука на едната групировка, друг го дава на другата, веднъж дори се намеси премиерът и даде софийския боклук на трета мафия. Дойде нов премиер и го взе обратно. Някой да е питал гражданите? Абсурд. Ние тук не правим такива неща, народът ни е прост.

Същото важи и за електроразпределението, и за водата, и за паркингите, и за всички обществени услуги, които се заплащат от данъците и таксите. Всичките те могат да са от 3 до 10 пъти по-евтини и по-качествени, ако ги вършат общински и държавни фирми.

Обаче защо да се оставят излишни пари в джоба на населението?

Или да вземем прословутите ин хаус поръчки, чрез които ГЕРБ строеше магистрала “Хемус”. Де юре уж строежът го върши държавата, но де факто тя пак го възлага на частни фирми, но избягва конкурсите. Дали се краде и колко – нека каже Темида. За мен истинският въпрос е съвсем друг – щом държавата де юре може сама да строи пътища, защо никога не го прави? Щеше да е и по-евтино, и по-качествено. Би могла да започне със запълването на дупките напролет. Или поне да почиства снега зимъска. Едно време го правеше не по-зле.

Една от мистериите на нашето време е защо 2 години поредицата от правителства мотае Плана за възстановяването до последния момент. Явно се срамуват да признаят, че за да вземат тези 6 милиарда и кусур евро, още от този 1 януари трябва да въведат международната борсова цена за битовия ток. А по-нататък и да закрият трите “Марици”. Не е ли редно да попитат народа – трябва ли ни това възстановяване? Дали ако вземем тези 6 милиарда, няма да загубим 60 милиарда? Няма да ни е за първи път, населението винаги е прецакано, защото никога за нищо не го питат. То си е традиция още от първите дни след Освобождението.

Още тогава има искане за референдум, дали да сме република или монархия – нали Левски говори за “чиста и свята република”. Но тогава Берлинският конгрес нарежда да сме монархия. Назначен за княз от руския император, Батенберг е уволнен пак от него. И защо? Заради Съединението и Сръбско-българската война. Народът нещо да се е оплакал? Няма значение, него никой не го пита.

И вместо да попита народа за чиста и свята република, осиротелият елит хуква да търси нов владетел из Европа. И попада на Фердинанд, който вече не слуша руския император, а кайзера. И през ума не би му минало да се вслуша в мнението на българското простолюдие. С което тръгва и серията национални катастрофи. През 1914 г. група политици предлага референдум дали България да участва в Първата световна война, или да остане неутрална. Референдумът не се допуска и резултатът е катастрофален.

Едно е ясно – България щеше да има много по-успешен ХХ век, ако бе направила референдума за чиста и свята република още през 1978 г.

Казано е – глас народен, глас Божи. Чий тогава е гласът на елита?

Депутатите от 48-ия парламент полагат клетва СНИМКА: Архив