Велко Кънев не забравя последните думи на умиращия Апостол Карамитев
Някога проф. Гриша Островски отсича, че кандидат-студентът не става, защото не просто му липсва дарба, но и демонстрира изобилие от дефекти
През 60-те и 70-те актьорът поливал царевица, за да изкара 30 лева да отиде на море, пише "168 часа"
Mлад актьор. Талантлив. Нахъсан. Изиграва ролята си на сцената. Брилянтно. Откроява се от всички колеги. Завесите се спускат, аплодисментите са бурни. Но от публиката едно момиче изхвърча навън разплакано. Това е собствената му дъщеря. Вкъщи ревът продължава, не могат да я укротят. Накрая майка й Дора я пита: “Спри бе, Кате, защо плачеш, миличко?”. А тя отвръща: “Как да не плача, когато на татко най-много му се смеят!”. За Велко Кънев това е първата оценка за работата му, получена от собственото му дете.
На 11 декември се навършват точно 11 години от смъртта на титаничния артист, който остави дълбока диря след себе си у всички, до които се докосва приживе. Кънев издъхва на 63-годишна възраст след тежко и продължително боледуване от рак на гласните струни.
Какво споделя пред "168 часа" неговият колега и приятел Павел Поппандов, четете тук.
Коментари