Големият студ е виновен за 1 от 100 фатални сърдечни кризи

Екстремно ниските температури повишават риска от смъртоносна сърдечна недостатъчност с 37 процента

Излагането на изключително ниски или високи температури увеличава риска от смърт на хора със сърдечни заболявания сочи ново проучване, публикувано в списанието “Съркълейшън” на Американската кардиологична асоциация.

Глобално проследяване на повече от 32 милиона сърдечносъдови фатални случая за 40 г. установява повече смъртни изходи в дните, когато температурите са били най-високи или най-ниски в сравнение с дните с обичайно време.

Проучването може да претендира за най-мащабното обобщаване на данни. Събрана е информация за сърдечните летални изходи от 567 града в 27 държави на 5 континента за периода между 1979 и 2019 г.

Кой е най-застрашен?

Преброяването на случаите според видовете сърдечносъдови проблеми поставя на върха затруднението на сърцето да изтласква кръвта по голямата мрежа от съдове. Якият студ и силният пек е най-вероятно да повлияят отрицателно върху хората със сърдечна недостатъчност. Екстремно ниските температури повишават риска от смърт от сърдечна недостатъчност с 37 процента според проучването. Изследователите отчитат и 12% по-голяма вероятност от фатален инцидент при екстремни горещини в сравнение с дните с оптимална температура в определения град.

Студеното време по принцип е по-недружелюбно към сърцето.

Ледени ветрове, студен дъжд и по-ниско атмосферно налягане могат да доведат до понижаване на вътрешната топлина на тялото. Когато околната температура е ниска, кръвоносните съдове, особено в периферията на тялото, бързо се стесняват. Дори на здрави хора сърцето трябва да изпомпва кръвта срещу по-голямо съпротивление, да работи по-интензивно. Това води и до по-бърз сърдечен ритъм и повишаване на артериалното налягане. В същото време при ниските температури кръвните клетки стават по-склонни да се слепват, което отваря риск за образуване на тромби.

Когато някъде в сърдечносъдовата система има увреждане или непълноценна функция, проблемът от студа става по-голям. Затова през зимата кардиолозите имат повече работа, отколкото през лятото.

Забелязал го е всеки лекар във всички държави с топъл и студен сезон. Примерът, който новото изследване сочи, сравнява риска от прекомерни горещини и големи студове в Балтимор. Там дните с температури над 30 градуса по Целзий са причинили средно 2,2 допълнителни смъртни случая. А мразовити, в които са измерени минус 6,5 и по-ниски градуси -средно 9,1 добавена сърдечна смъртност.

Според учените е трудно да се докаже защо диаметралните отклонения на градусите водят до най-драматично усложняване при хората със сърдечна недостатъчност. Предполагат, че се дължи на прогресивния характер на сърдечната недостатъчност като заболяване.

В по-голям риск са и хората на 65 и повече години. Техните кръвоносни съдове са по-нееластични, често имат натрупана плака и високо артериално налягане. Все обстоятелства, които допълнително се влошават под въздействие на екстремните студове.

Проучванията показват също, че през зимата може броят на белите кръвни клетки да се увеличи и така да се затрудни транспортът на кислорода.

Тези промени създават условия за повишен риск от инфаркт или инсулт, а често - и от двете.

Данните от внушителното като мащаб на обхванатите случаи изследване може да послужат за откриване на различията в здравето и генетичните предразположения, които правят някои народи по-уязвими към изменението на климата, смятат учените.