Оптимизмът увеличава шанса ни да живеем в добро здраве над 90 години

Хората с розови очила не поемат вина за негативните събития в живота им, вместо това са склонни да си приписват заслуга за даровете от съдбата

Да си дълголетник, не е само генетичен късмет, който може да наследиш от рода си. Когато човек се огледа край себе си, вижда хора - доказателства, че оптимистите живеят по-дълго от черногледите на тяхната възраст.

Науката използва за проверка на емпиричния опит прецизни методологии, които изчистват влиянието на други фактори. И винаги потвърждава наблюденията от ежедневието.

Проучванията сочат категорична връзка между оптимизма, остаряването във физическо здраве, душевен комфорт и изключителното дълголетие.

Гериатрията - науката за свързаните с остаряването медицински състояния, смята за изключително дълголетие възрастта над 90. Над 100 започва следващата категория - на супердълголетниците.

Едно от последните научни заключения уточнява, че розовите житейски очила дават по-голям шанс да прехвърлим 90-годишна възраст. Любопитен акцент от изводите е, че начинът на живот има скромен принос към асоциациите с благоденствието до дълбока старост. Публикация в списанието на Американското дружество по гериатрия се опира на проучване с над 159 хил. жени с различен етнос. Подобен широк подбор се смята за добра практика, тъй като намалява възможността изводите да са изкривени от спецификата на конкретен генотип и да са невалидни за друг. Това дава основание на водещия автор проф. Хайами Кога от Училището по обществено здраве към Харвардския университет да изтъкне ползите от оптимизма въпреки безспорния факт, че положителната нагласа зависи до голяма степен и от социални фактори.

Наистина ли хората, които виждат чашата наполовина пълна, се радват на по-добро здраве от мрачните, които я виждат наполовина празна? Наистина ли те винаги успяват да си направят лимонада, когато вместо сладък плод животът им поднесе лимон?

В повечето случай отговорът е “да”, въпреки че е трудно да си представим, че животът на тези вечно готови да се усмихнат хора е само мед и масло. Просто техният ум е така настроен, че мери случващите му се неприятни събития със собствена олекотена мярка. Но защо едни го могат, а други - не, след като няма човек, който да не иска да живее дълго и “главата и краката да го слушат”.

Според анализ по различни критерии на връзката житейска нагласа - здраве, харвардски екип търси отговора.

Песимистът поема вината за лошите случки, не очаква положението да се промени и смята, че "провалът" ще повлече крак за тотални несполуки и в другите му начинания.

“Това ми се случва, защото аз...”, казва си човекът с черните очила и се потапя в усещането, че нещото ще продължи вечно и ще опропасти всичките му проекти. Оптимистът не поема вина за негативните събития. Вместо това е склонен да си приписва заслугата за благосклонността на съдбата. Приема, че добрите неща ще продължат, и е уверен, че успешните начинания ще се разпространят в много области от живота му.

И други проучвания в САЩ и Нидерландия потвърждават теорията.

В Щатите оценяват 839 души в началото на 60-те години с психологически тест за ниво на оптимизъм и песимизъм. Когато ги анализира отново 30 г. по-късно същата скала, оптимизмът показва свързаност с дълголетие, като за всеки 10 точки нагоре в песимизма спрямо смъртността расте с 19%.

По-ново американско проучване разглежда близо 7 хиляди студенти, отговаряли на цялостен тест за личността, когато са влезли в университета на Северна Каролина в средата на 60-те. През следващите 40 г. 476 от хората умират по различни причини, като ракът е най-често срещаният. Като цяло песимизмът е отличителна черта на починалите. Най-черногледите имали 42% по-висока смъртност от най-големите оптимисти.

Двете нидерландски проучвания дават резултати почти под индиго. В първото са проследили сърдечно здрави мъже, класирани в групи по оптимизъм. През следващите 15 г. оптимистите са имали 55% по-малка вероятност за смърт от сърдечни и съдови заболявания, отколкото песимистите. Второто също е в полза на положителните нагласи. Мъжете и жените с ведър поглед към живота живеели с 45% по-нисък риск от смърт по всякакви причини.