Краля пред Румен Пайташев преди 32 г.: Само Господ може да създаде втори Пеле!

Румен Пайташев, автор на издаваната от КК “Труд” “Световна футболна енциклопедия”, е един от малкото български журналисти, които са интервюирали Краля на футбола Пеле. Това се случва на 8 юли 1990 г. само два часа преди началото на финалния мач на “Мондиал-90” между ФР Германия и Аржентина. Ето и пълния текст на интервюто, публикувано във вече насъществуващия седмичник “Футбол”.

- За мен е удоволствие да дам интервю за България, където оставих доста приятели още през далечната 1959 г., когато посетих вашата страна със “Сантос”.

- Хубаво е, че помните България, но ние знаем много повече за Бразилия и ни учудва констатацията, че там някои вече обръщат гръб на футбола за сметка на други спортове.

- Футболът е не само спорт номер 1 у нас, той е всенародна любов. Сигурно ще срещнете и такива, които предпочитат да играят баскетбол или тенис, да танцуват по карнавалите, но те са малко.

- Вие сте един от тези, които апелират за промени в правилата, а футболът е популярен именно защото правилата му се знаят от всеки.

- Виждате, че в живота всичко постоянно се променя и усъвършенства. Не прави изключение в това отношение и футболът. Той е твърде традиционен, но някои правила трябва да се изменят. Почти във всички спортове се наблюдават промени в правилата, които импулсират към зрелищност. Необходими са някои леки изменения, за да се върви към подобрение.

- Ръководите няколко детски футболни школи в Бразилия и една в САЩ. Кои са основните ви принципи при работата с децата?

- Работата с децата е много деликатна дейност, изискваща голяма отговорност, защото именно децата са бъдещето на света. Ще разширим мрежата от училища и все повече центрове ще бъдат използвани. Как разговарям с децата? Първото нещо, което им
поставям като условие, е да бъдат хора - добри хора.
После трябва да се учат добре, да се хранят добре, да спят добре, защото в спорта особено важно значение има поддържането на тялото. По този начин те ще бъдат постоянно в добра форма. Ето така говоря на децата, а те винаги са ме разбирали и са се вслушвали в съветите ми.

- В Бразилия има много бедни деца, които остават извън футбола и улицата ги потапя в пороците си. Какво е необходимо да се направи, за да се избавят от нерадостната си съдба?

- Засягате твърде болезнен проблем за нашата страна. Безспорно правителството трябва да положи повече грижи за стотиците безпризорни малчугани, но мисля, че един от пътищата за намиране на изход е пак спортът. Не е задължително той да бъде футболът, има и други хубави спортове, които могат да увлекат младите. Така опасните завои на живота ще бъдат избегнати.

- В последните години в бразилския футбол имаше много скандали, обвинения в корупция, организационни неуредици.

- Основните проблеми като по правило произтичат от президентите на клубовете. Когато начело на футболната конфедерация застана Рикардо Тейшейра, той се постара да разреши във възможно най-кратки срокове и най-добре много неща. Това, което аз не харесвам, е грубото вмешателство на политиката във футбола. А повечето от политиците в Бразилия искат да станат президенти на клубове. Това не е добре и аз мисля, че тук се корени един от основните проблеми в нашия футбол.

- Два пъти се обявихте в полза на кандидатурата на САЩ за домакин на световните финали, вместо да дадете своя глас за Бразилия.

- Категорично отхвърлям обвиненията, които някои ми приписват, че едва ли не обичам САЩ повече от Бразилия. Просто в този момент смятам, че Бразилия е с твърде много икономически проблеми. Световната купа има висока стойност във всяко едно отношение - твърде висока за бедните хора и за бедните страни.
Ако Бразилия стане домакин, това означава да се вземе залъкът от устата на хората, на децата, на бедните. Не мисля, че това е в наш интерес. А в САЩ организацията ще бъде на супер равнище. Когато ме питат за предпочитанията ми, отговарям така: за развитието на футбола по-полезно е да бъдат домакини САЩ, но едно е важно да се знае - ако има големи частни компании, които да финансират подготовката, финалите могат да се състоят и в Бразилия. Но това е рискован опит, при който правителството може да отнеме храната на хората. Не го харесвам и не бива да се допуска.

- Ще се кандидатирате ли за президент на Бразилия и ако това стане, кои ще бъдат основните точки във вашата програма?

- Не, не, не искам да ставам президент на страната. Желая само да помогна на Бразилия, защото тя е много богата. Тя има всичко - злато, минерали! Но за съжаление, политическата ситуация не е добра. Говоря по тези проблеми, искайки да помогна на страната си, но нямам намерение да върша това в качеството си на президент.

- Вярно ли е, че в Бразилия има скрит расизъм?

- У нас проблемът не е толкова расов, колкото е социален. Цветът на кожата не е определящ - дали ще бъдеш бял, черен, жълт, червен - не е от значение. Главното е дали си богат, или си беден. По улиците и плажовете хората се движат заедно и сякаш тук границите на социалното неравенство се заличават. Но това е само привидно, защото огромните диспропорции в получаваните пари ги отдалечават на светлинни години. Ето тук е големият и трудно разрешим проблем.

- Известната си книга “Моят живот и прекрасната игра” завършвате с думи на благодарност към родителите си, първия си треньор Валдемар де Брито и към всички, които са ви помогнали. Постигнахте ли това, което искате?

- Отраснах в бедно семейство, но то ми помогна много и винаги ме подкрепяше във всяко едно отношение, а на терена дължа хиляди благодарности на треньорите. Но съм длъжен да кажа: сега е много трудно да вземеш едно младо момче и да го направиш по свой образ и подобие. Само Господ може да сътвори един нов Пеле! Той единствен е над нас и е в състояние да стори това. Ето защо неслучайно има само един Бетховен, само един Франк Синатра и само един Пеле! Това го е доказала историята.

- Как се отнасяте към славата?

- Мога да разказвам безкрайно дълго за десетки върховни моменти на щастие в живота си - световните купи, хилядата гола, жените... Но мисля, че най-важното в моята биография е, че станах приятел с много и различни хора, защото футболът ми даде редкия шанс да пътувам по целия свят. Бил съм с руснаци, американци, японци - и това ми даде повече познания за живота, отколкото бих получил в който и да е университет.

- Една оценка за “Мондиал-90” и как виждате бъдещето на играта?

- Равнището на показания футбол на това световно първенство беше твърде ниско. Качеството на повечето от мачовете определено не ми хареса. Ако се опитате да откроите голям играч, не можете да намерите такъв. Само някои отбори показаха добър футбол - ФР Германия, Италия и голямата изненада Камерун. Те играха хубаво, открито, нападателно. От 24 отбора само три да ти хванат окото - това е твърде жалка равносметка за футбола! Изпращам първенството с голяма доза разочарование, като все пак се надявам в близко бъдеще отново да се върне радостта от играта.