Кога да пуснем децата да си тръгнат от дома?

Американци гостуват в къщата на свои приятели в България. Посрещат ги по царски на трапезата с пълни чаши и обилни мезета, както традицията повелява. По средата на обяда се появява току-що събудилият се син на родната фамилия, иска джобни от баща си и ключовете от семейната кола, за да отиде на среща с приятели. Бащата възразя за автомобила и става от масата, за да закара доволно порасналото си дете на купон. Все пак возилото може да потрябва.

Нищо лошо. Само вцепенени от учудване и недоумение гости от Америка. За презокеанския манталитет този млад, здрав и прав човек в началото на 20-те си години не би трябвало да се събужда в жилището на родителите си. Напълно задължително е да шофира собствената си кола и да може да купува бирата си сам.

Въпрос на стандарт и възможности? Не. Въпрос на отношение, възпитание и подготовка

Всеки родител обича детето си. Обожава го. Без значение на колко години е и в кои географски ширини е отгледано. Трепери за живота, здравето, щастието и благосъстоянието му и не спира да се тревожи.

Докога? Има ли срок за прекъсване на въображаемата пъпна връв между децата и родителите

Дори в страната на големите възможности от другата страна на Атлантика над половината от младежите до 24-годишна възраст живеят с родителите си. Младите хора в България на възраст 25-34 години са сред най-често живеещите с родителите си в Европейския съюз - 52.8%. Близо до тези данни са и показателите за Словакия и Гърция. Но има и примери в другата крайност. Само 2% от младите хора живеят при мама и тате в Дания. В Швеция процентът е около 4 за същата възрастова група.

Има ли значение географията за напускането на семейното гнездо?

И да, и не. Темпераментът и патриархалните традиции по нашите южни ширини са от значение. Но и кризата, безработицата, цените на имотите също имат място в пъзела. Най-важното обаче е до колко подготвени за самостоятелно летене в големия свят са децата ни. Или по-честно казано, доколко ги подготвяме.

Лесен начин за трудната раздяла няма

Нито за родителите, нито за децата. Едните отказват да признаят, че ще тъгуват. А на другите често не им стиска да се престрашат да полетят.

Най-лесно е неизбежното да се отлага до безкрай. От това обаче не печели никой. И преди лудостта в семейното огнище да достигне точката си на кипене, е добре да има план.

Колкото по-рано, толкова по-добре

Обучавайте децата в оцеляване от малки. Това съвсем не означава да ги оставите да се оправят с живота си сами или да превърнете детството в казарма. Но не отнемайте правото им на грешки и уроци просто за да ги предпазите. Научете ги да ползват помощта ви, но и да разчитат на собствените си способности. Позволете им да видят света такъв, какъвто е. Не прекалявайте с розовото пред очите им. Насърчавайте ги да работят и да поемат отговорност за делата си. Дайте им шанс за самостоятелен живот. Нека сами коват щастието си.

Добрите ученици стават с добри учители

Научете децата как да полетят. Първо във вашите ръце, след това с въже за безопасност. Накрая свободно като птиците. И не забравяйте, винаги оставяйте вратичката на гнездото си отворена. Ей така, за всеки случай. За да боли по-малко.