Пържолите вече се гледат в епруветка, за да не умират животни
Очакванията са култивираното месо да намали риска от инфаркти и инсулти и да забави глобалното затопляне
Какво би станало, ако имаше начин да се яде месо, без да се отглеждат и убиват милиарди животни годишно, без да се допринася за климатичната криза и без да се рискува да се повиши нивото на холестерола?
“Култивираното месо е истинско месо, отгледано директно от животински клетки. Тези продукти не са вегански, вегетариански или на растителна основа - те са истинско месо, произведено без убийството на животни”, казва Ума Валети, основател и главен изпълнителен директор на Upside Foods. “Процесът на производство на култивирано месо е подобен на варенето на бира, но вместо да отглеждаме дрожди или микроби, ние отглеждаме животински клетки”, обяснява тя.
Учените започват с вземането на малка клетъчна проба от животно, например крава или пиле, след което идентифицират клетките, които могат да се размножават.
“След това поставяме тези клетки в чиста и контролирана среда и ги захранваме с основни хранителни вещества, от които се нуждаят, за да се възпроизвеждат по естествен начин”, казва Валети. Според нея в епруветките учените по същество могат да пресъздадат условията в тялото на живо животно.
Освен за намаляване на клането на животни култивираното месо може да помогне за борба с глобалното затопляне. Основен фактор за измененията в климата са парниковите газове въглероден диоксид и метан. А отглеждането на животни за храна е отговорно за 25% от световните емисии на парникови газове.
Засега Сингапур и САЩ са единствените държави, които са одобрили месото от епруветка за консумация от потребителите. Индустрията е на около 10 години, така че култивираното месо все още е на няколко години разстояние от това да бъде достъпно на пазара за потребителите в САЩ в магазините за хранителни стоки или ресторантите - и може би до 20 години от това да замени значителна част или цялата традиционна месна индустрия, пише CNN.
Дотогава култивираното месо и потенциалните му ползи за здравето на животните, хората и околната среда са повече надежда, отколкото обещание.
Как работи
Производството на култивирано месо се основава на тъканното инженерство, познато от медицинските опити да се отглеждат човешки органи за трансплантации.
Учените получават клетъчни проби от животни чрез биопсия, изолират клетки от яйца или традиционно отглеждано месо или получават клетки от клетъчни банки. Тези банки вече съществуват за цели като разработване на лекарства и ваксини, казва Джош Тетрик, главен изпълнителен директор на Eat Just Inc. - калифорнийска компания, която произвежда растителни алтернативи на яйцата.
Втората стъпка е определянето на хранителни вещества - витамини, минерали и аминокиселини, които клетките да консумират. По същия начин, по който едно традиционно отглеждано пиле получава хранителни вещества от соята и царевицата, с които е хранено, изолираните клетки могат да усвояват хранителните вещества, с които са хранени в лаборатория.
Храненето и размножаването на клетките се случва в хранителна вана в биореактор - голям съд от неръждаема стомана, в който клетките се разбъркват при определено налягане, за да се създаде среда, която им позволява да растат ефективно и безопасно. “Това може да се използва за производство на ваксини или лекарства, терапии или - в нашия случай - може да се използва за изхранване на хора”, твърди Тетрик.
Клетъчната проба се нуждае от около две седмици, за да достигне желания размер, което е около половината от времето, необходимо за едно пиле. Следва превръщането на месото в краен продукт, независимо дали става дума за пилешки гърди, бургер, или за пържола.
“Готиното е, че можеш да започнеш да променяш текстурата. Алтернативните меса могат да бъдат твърде гъбести или твърде твърди, а честно казано, дори и лошото пилешко месо също може да бъде такова. С този технологичен подход към нещата имате възможност да регулирате това и наистина да го нагласите за палитрата, която е важна за вас”, твърди шеф-готвачът и филантроп Кимбал Мъск, съосновател и изпълнителен председател на The Kitchen Restaurant Group. Той твърди, че вече е готвил от новото месо.
Как се отразява на здравето
Освен че не се убиват животни и се спестяват вредни емисии, култивираното месо дава възможност на учените да променят хранителните вещества в продукта.
“Независимо дали става дума за по-малко наситени мазнини и холестерол, или за повече витамини и здравословни мазнини. Представете си, че можем да произведем пържола с мастните киселини на сьомга”, казва Валети. Така в месото могат да се намалят наситените мазнини и холестеролът и съответно то да не причинява инфаркти и инсулти.
Допълнително при отглеждането на животни за храна на тях им се дават много антибиотици. При култивирането на месо в лаборатория обаче това не се налага, съответно се очаква облекчаване на проблема с антибиотичната резистентност сред хората.
Култивираното месо също така не би трябвало да се нуждае от синтетични хормони на растежа, които са обект на дебати относно потенциалното им въздействие върху човешкото здраве, пубертета и рака. Американската администрация по храните и лекарствата твърди, че одобрените синтетични хормони са безопасни за хората, които консумират месо от третирани животни.
И тъй като култивираното месо би изисквало по-малко контакти с животни и използване на техните местообитания, то би могло да намали и риска от пренасяне на повече вируси от животните върху хората.
Каква е достъпността за потребителите
Макар че хората в Сингапур могат да се наслаждават на култивирано месо, продуктът едва наскоро получи одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ. Заедно с Министерството на земеделието на САЩ през 2019 г. обявиха, че ще осъществява съвместен надзор върху производството на храни от култивирани животни, за да гарантира, че предлаганите на пазара продукти са безопасни, неподправени и вярно етикетирани. Те започнаха да търсят мнения за етикетирането през септември 2021 г.
“Номенклатурата е едно от нещата, по които трябва да се работи с регулаторните органи, защото това е истинско месо, казва Валети в Life Itself - Ако някой има, да речем, алергия към месо или риба, той трябва да знае, че това е истинско месо. Така че ще се нарича месо, но префиксът е това, върху което работим.”
“Темата за месото е много трудна, защото е много културно натоварена - казва Кристиана Мъск в Life Itself - В нея има всички тези компромиси между достъп, здраве, устойчивост, хуманно отношение към животните и разбира се, както се грижи съпругът ми като готвач, вкусът е наистина важно нещо, което трябва да се запази. Това е въпрос, който предизвиква сериозни дебати.”
Но ако култивираното месо в крайна сметка отговори на всички важни изисквания, “ще бъде голямо постижение, когато хората ще могат да ядат месото, което обичат, без да се налага убийство”, добавя Валети.
Коментари