Георги Димитров губи изборите в София през 1946 г.
Дни след вота той обявява пред членовете на Политбюро на БРП (к), че най-важните министерства трябва да бъдат техни и няма да има споразумение
На изборите за Шесто велико народно събрание на 27 октомври 1946 г. в България за партиите от Отечествения фронт гласа си са дали 2 983 803 души, а за обединената опозиция от земеделците на Никола Петков и социалдемократите на Коста Лулчев - 1 208 882. После данните са променени, защото част от избраните опозиционни депутати са касирани.
Странен е фактът, че в големите градове печели опозицията, доминирана от земеделци, а пък точно в центъра на София, където кандидат на ОФ е лидерът му Георги Димитров, губи с близо 800 гласа.
Преди изборите стават няколко не съвсем случайни неща. В средата на юли е открита Парижката мирна конференция, която решава съдбата на България. Чърчил пък е произнесъл речта си в колежа “Уестминстгър” във Фултън в щата Мисури още на 5 март, в която казва, че от Шчечин до Триест се е спуснала една желязна завеса, зад която населението не е само в съветската сфера на влияние, но и под много висок и увеличаващ се контрол от Москва, очевидно услужливо забравяйки, че точно той е подписал на 9 октомври 1945 г. разделяне на сферите на влияние в Европа със Сталин.
У все още действа Съюзническата контролна комисия, чийто повик е за демокрация и България негласно се опитва да го спазва. Заради това в изборите за Шесто велико народно събрание
участват няколко партии,
обединени в Отечествения
фронт, а един от
създателите му
е Никола Петков,
но след предишните избори през 1945 г., разярен от потъпкването на свободите на народа и изборните машинации, е напуснал политическото обединение и е минал в опозиция.
Същото е направил и Коста Лулчев, главен секретар на Българската работническа социалдемократическа партия. Изглежда, че единството на ОФ е нарушено. Само привидно.
След като Никола Петков минава в опозиция, БЗНС се разцепва и ориентираните към колаборация с комунистите земеделци, водени от Александър Оббов, бивш министър в управлението на Стамболийски, и младия тогава Георги Трайков създават БЗНС (казионен), който преминава в ОФ. Подобно нещо става и със социалдемократите, които също са се разцепили и част от тях избират “правилния път”.
Предизборната обстановка е доста нажежена. Опозицията критикува, че програмата на ОФ по стопанските, социалните и културните въпроси се е провалила. Често цитира, че
откакто управлява ОФ,
промишлената продукция
е спаднала с 40 на сто,
а селскостопанската
- с 43 на сто
Земеделците настояват за изравняване на цените на селскостопанските и индустриалните произведения и за спазване на демократичните принципи. На своите събрания те се обявяват против изстъпленията на БРП(к), потъпкването на правото и законността, ограничаването на свободата на словото.
В техния в. “Народно зедемелско знаме” постоянна рубрика става “Ние твърдим, че в България няма демокрация”. Питат кои са националните идеали на България и дали тя въобще ги има.
Комунистите действат със силови методи. Изявите на опозицията непрекъснато са саботирани и не й се дава възможност да прави свои събрания.
Най-изявените й членове по места са заплашвани, арестувани и бити в милицията. Комунистите са завзели обществените сгради в градовете, в които редовно правят събрания, а в селата - читалищата, до които никой друг няма достъп. В ход са и различни социални облаги - най-вече отпускането на дърва и въглища за предстоящата зима и на най-необходимите хранителни продукти.
Компроматите не са от вчера, нито ще свършат днес, но седмица преди изборите във в. “Отечествен фронт” е публикувана справка от Главна дирекция за изграждане и възстановяване на столицата. Според нея живеещият на ул. “Иван Шишман 12”
Никола Петков, определен
като рентиер,
има три имота в София
- един на пл. “Народно събрание” на 7-ия етаж, оценен на 72 280 000 лева, друг на “Христо Ботев” 75, оценен на 14 700 000 лв., и трети на ул. “Струга” 9, оценен на 1 875 000. Отдолу се мъдри текст, в който се казва, че той бил “чужд на трудещите се и бедстващи народни маси, като никога през живота си не е работил, а винаги е живял охолно и води днес такава безчестна борба против народната власт на Отечествения фронт. Чудно ли е, че е знаме на реакцията, на спекулантите и на паразитните експлоататори на народа?”.
Изборите преминават съобразно избирателния закон от 1945 г. Гласува се с цветни бюлетини. Възрастта за гласуване е намалена на 18 години, а изискуемата за народен представител - от 25 на 23 г.
Дадено е и правото на неомъжените жени да гласуват, както и жени да бъдат народни представители. За пръв път в Шестото велико народно събрание са избрани 29 жени, година по-рано те са били 4 пъти по-малко. Гласуват 4 244 337 души.
Едва в началото на февруари младият и напиращ към партийните върхове Тодор Живков взема думата в пленарната зала. Ето какво казва той:
“Сега да видим какво говорят изборните резултати в София?
Рентиерът милионер Никола Петков обича да кичи своята котерия с името Български земеделски народен съюз. Изборните резултати окончателно разбиха тая легенда. Никола Петков получи относително повече гласове в големите градове, по-точно в централните техни части, където и децата знаят, че са гнезда на реакцията, реставраторски и други елементи. Обаче най-силно това е изразено в София.
Най-много гласове Никола Петков получи в центъра на София.
Във втора избирателна секция, заключаваща се между улиците “Гурко”, “Раковски”, “Сталин”, “Денкоглу”, “Отечественият фронт” получава 1925 гласа, а Никола Петков-Лулчев 1595, в трета секция, заключаваща се между “Гладстон”, “Сталин”, “Патриарх Евтимий” и “Цар Крум” “Отечественият фронт” получава 1718, а опозицията 2173 гласа.
В четвърта секция, заключаваща се между “Иван Вазов”, “Раковски”, “Цар Крум” и “Толбухин”, “Отечественият фронт” получава 1462 гласа, а опозицията 1774.
В пета секция, заключаваща се между улиците “Иван Вазов”, “Раковски”, “Карл Шведски” и “Толбухин”, “Отечественият фронт” взема 1766 гласа, а опозицията 1648.
В шеста секция, между улиците “Карл Шведски”, “Екзарх Йосиф” и “Константин Стоилов”, “Отечественият фронт” взема 1479 гласа, а опозицията 1232.
В единадесета секция, заключаваща се между улиците “Бъкстон”, бул. “Ботев” и “Патриарх Евтимий”, за “Отечествения фронт” са дадени 1931 гласа, а за опозицията 2222. В дванайсета секция, заключаваща се между улиците “Гладстон”, “Сталин”, бул. “Ботев” и “Патриарх Евтимий”, за “Отечествения фронт” имаме 1936 гласа, а за опозицията 2333.”
Общо от изброеното от Живков се вижда, че “Отечествения фронт”, в тези секции получава 12217 гласа, а опозицията 12 977. Странно е защо Живков пропуска от седма до десета секции, но от цитираните числа дотук можем да допуснем, че и там опозицията печели.
След това Живков
иронично пита Никола
Петков къде са селяните
сега, или той е “избран с гласовете на реакционерите Александър Цанков, Кожухаров и гласовете на обезглавения български фашизъм?”, на което Никола Петков кротичко му отговаря: “Аз не съм избран в София. Аз съм избран в Софийската селска колегия.”
Това обаче няма кой знае какво значение за БРП (к). Още на 3 ноември 1946 г. нейното Политбюро определя ръководител на парламентарната група да бъде Георги Димитров.
На 4 февруари 1947 г. Великото народно събрание разглежда законността на изборите в четирите софийски колегии, както тогава се наричат избирателните секции. Изслушан е доклад, в който се констатира, че изборите в Първа, Втора и Четвърта избирателна колегия са действителни и това е потвърдено с единодушие от членовете на комисията.
За Трета колегия обаче мненията са разделени. Още при определянето на листите ЦК на БКП е взел решение, че там неин кандидат ще бъде Георги Димитров. Срещу него се изправя социалдемократът Кръстьо Пастухов.
През февруари той е публикувал две статии във в. “Свободен народ”, в които остро критикува Георги Димитров, че под негово ръководство комунистите искат да сложат ръка и върху Българската армия.
Комунистическият лидер не му остава длъжен и го дава под съд. Присъдата на първа инстанция е произнесена в края на юни и Пастухов е осъден на 5 години затвор. Той обаче обжалва пред Върховния касационен съд и до решението му присъдата не влиза в сила.
Наближават изборите за Велико народно събрание. На първото си заседание на 12 октомври върховните съдии се произнасят, че той може да участва в изборите. Същия ден е обявена и листата на обединената опозиция и социалдемократът Пастухов е водач в нея. Пред съда негов защитник е Атанас Москов, който е под номер 2. Съдът обаче се събира на второ заседание на 24 октомври следобед, два дни преди изборите, и решава, че
Пастухов е в
“гражданска
смърт”,
тъй като осъден е лишен от граждански и политически права и не може да бъде нито избираем, нито избирател, затова трябва да се извади от листите. Атанас Москов отново пише жалба, касационните съдии го изслушват, но не вземат под внимание аргументите му.
Той обаче се обръща към Великото народно събрание. То не разглежда молбата му с мотива, че не е постъпила в деловодството. На 24 октомври върховните съдии отменят първото си решение и постановяват, че Пастухов трябва да се извади от листата. Прекалено късно е, не могат да се напечатат нови бюлетини и за един от лидерите на социалдемократите гласуват 18 157 души.
Едва на 4 февруари се разглежда жалбата на опозицията по повод тоя случай. Докладчик е комунистът Георги Добрев, който заявява, че от 24 октомври до 27, октомври, когато са изборите, сиреч реално два дни, “избирателите са предупредени по надлежния начин, повелен от закона, че ако гласуват за такава листа, която съдържа името на това лице, лишено от граждански и политически права, и не е способно да бъде кандидат в изборите, то те гласуват за листа опорочена и невалидна.”
Опозицията вади
аргумента, че за два дни
не може да се напечата
нова листа
и да се подготвят избирателите, но Добрев го обявява за “безпочвен”
Народният представител социалдемократът Крум Славов пък оспорва, че листата е законна, защото хората са гласували за представител на Социалдемократическата партия.
Не му е обърнато внимание. Друг аргумент е, че след като Софийският областен съд е одобрил тая листа, то тя е окончателна и не подлежи на обжалване. И това не е взето под внимание.
Изборът на Кръстьо Пастухов е касиран, както и гласувалите за него 18 157 души. Така Георги Димитров постига “убедителна победа”, след като е загубил изборите в центъра на София. В следващите месеци касирането на избраните с гласовете на опозицията и в други райони на страната продължава и те стават общо 19.
На 22 ноември 1946 г. е сформирано
първото правителство на Георги Димитров
Малко преди това той е обяснил пред Политбюро, че основните министерства трябва да бъдат оглавени от комунистите, а второстепенните да се дадат на партньорите им и по този въпрос да няма никакво споразумение. Министър на вътрешните работи става Антон Югов, на войната - Георги Дамянов, на народното просвещение - Минчо Нейчев, на народното здраве - Рачо Ангелов, на електрификацията, водите и природните богатства, Манол Секеларов, на търговията и продоволствието - Йордан Божилов.
“Звено” и разцепилите се преди изборите социалдемократи и земеделци имат по един подпредседател на Министерския съвет, съответно Кимон Георгиев, Георги Попов и Александър Оббов, и няколко второстепенни министерства.
На “правоверните земеделци” са дадени цели четири: на земеделието и държавните имоти, начело с Георги Трайков, на правосъдието е Ради Найденов, на обществените сгради, пътищата и благоустройството - Георги Драгнев, и на социалната политика - Здравко Митовски.
На 5 декември със свое решение Политбюро “задължава др. Георги Димитров" заради здравословното му състояние да има не по-малко от 8 часа пълна почивка (сън) и задължителна от 14 до 17 часа, както и да спазва диетичен режим по указание на лекарите. Подчертано е, че “всички партийни другари, които непосредствено работят с др. Георги Димитров, строго трябва да се придържат към настоящото негово решение.” Изпълнението е възложено на Трайчо Костов. Тогава се пази в дълбока тайна, че е болен от цироза.
Едва на 28 януари Шестото велико народно събрание започва да се занимава със законността на изборите. Още на 3 декември обаче депутатите на Никола Петков и Коста Лулчев са атакували, че те са проведени при небивал терор. И дават достатъчно примери. Най-първият е убийството на Мара Петър Попрачева, която е задържана в Дирекцията на милицията като член на БЗНС, но не издържа на мъченията и се хвърля от 4-ия етаж.
През февруари 1946 г. е нападнато околийското събрание на земеделците на Никола Петков в Плевен и са бити над 200 души, между които и бъдещите народни представители Асен Павлов, Минчо Панов, Георги Колев, Йордан Русев и Елисавета Антонова.
Дни преди изборите в Дирекцията на милицията са бити и изтезавани Петър Коев, Петър Сърбински и Асен Стамболийски. На 24 октомври е нападнат клубът на БЗНС в Стара Загора. След изборите на 27 октомври е пребит в редакцията на в. “Народно земеделско знаме” писателят и луковитски народен представител Трифон Кунев. В резултат на побой на 3 декември 1946 г. от уврежданията умира Замфир Филипов от Нова Загора, което е повод опозицията да повдигне в Народното събрание темата за предизборния терор.
Най-срамният случай е с Людмила Славова. На десетина километра преди Нова Загора спират каруцата й, бият я и се гаврят с нея. Друга голяма част от членовете на опозицията след “порядъчен побой” са въдворени в лагерите “Росица” и “Куциян”.
Коментари