Проф. Веселин Янчев: Събитията от септември 1923 г. разделят нацията и до днес създават почва за политически наемници

Въстанието е поръчано и наложено от Москва, обидени от тази истина сега могат да бъдат само наследниците на безсмислено пожертваните тогава идеалисти в БКП, казва историкът

- Проф. Янчев, 100 г. след Септемврийското въстание излиза вашето изследване за ония събития от 1923 г., разтресли страната. Можем ли да ги определим като нещо особено в новата ни история и виждате ли в наши дни предпоставки да правим някакви, макар и бегли, аналогии?

- Събитията от септември 1923 г. не са особени, те са изключителни и за десетилетия напред в името на чужди интереси разделят и противопоставят българската нация, вкарват я в същинска гражданска война, размиват разбиранията за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за законно и незаконно, за национално оправдана и чуждопоклонническа кауза.

Аналогиите в съвременността не са бегли, а крещящо ярки. Парадоксално, но и днес утопиите доминират над здравия разум, насилието над солидарността и съгласието, отрицанието над приемането или допускането на различния.

Това е почвата, родила и раждаща политически наемници, които в името на собствените си лични интереси безскрупулно жертват обществените и държавните.

- Четем в заглавието на вашата книга: Провалът на едно поръчано въстание. Какво трябва да се знае за случилото?

- Въпросът е с “повишена трудност”, но съвсем синтезирано, отговорът може да бъде сведен до това, че събитията от септември 1923 г. не са резултат единствено от извършения на 9 юни държавен преврат, който впрочем Българската комунистическа партия (БКП) подкрепя и който не е фашистки. Убедеността на Третия комунистически интернационал, че неговата българска секция може, но не желае да вземе властта чрез преврат и да даде старт на втората вълна на световната комунистическа революция, както и пример на останалите комунистически партии.

Деветоюнският преврат изпреварва и според Москва прегражда пътя на комунистите към властта, което е разочароващо и неприемливо.

Би трябвала да се знае, че случилото се не е “първото в света организирано масово антифашистко въстание”, че въпреки указанията на Коминтерна БКП не успява да спечели съюзници, да подготви, организира и ръководи едно действително масово въоръжено въстание, че в него участват най-вече селяни, а не работници. Целта на акцията не е установяване на демократично управление, а на “диктатура на пролетариата”, т.е. на комунистическа съветска власт.

Изпълнителите на коминтерновската воля Васил Коларов и Георги Димитров нямат илюзии, че въоръженото действие има шансове за успех, и предварително си подготвят канал за напускане на страната.

Трябва да се знае също, че с подчиняването си на коминтерновските искания БКП престава да бъде политическа партия и се превръща в структура за насилствено завоюване на властта, а след това и в платена, заговорническа, военизирана терористична организация.

- Това, че въстанието е поръчано, звучи обективно след безпристрастен разбор век по-късно, но няма ли да има и обидени, как мислите?

- Въстанието не само е поръчано, то е наложено от Комунистическия интернационал на БКП, която, за нейна чест, в продължение на два месеца упорито се съпротивлява на волунтаристичните и нереалистични искания на “Щаба на световната революция”.

“Обидени” могат да бъдат само наследниците на безсмислено пожертваните от част от ръководството на БКП идеалисти, които са вярвали, че се борят за един по-справедлив стопански и политически ред.

Но както казва още през 1924 г. демократът Никола Мушанов: “Аз намирам, че е много черно престъплението, което тия господа (Коларов и Димитров), които знаят що е комунизъм не само на теория, но и на практика, понеже съществува в Русия, направиха в страната и особено с увличането на стотици хора, които пострадаха заради тях. Защото, разбирам революция да носиш едно знаме, на което е написано свобода и благоденствие и по-добър ред, държавен и всякакъв, и да увлечеш честни, порядъчни и доблестни хора. Но когато на едно знаме напишеш смърт, мизерия и назадничавост и да водиш тълпите за унищожението на един ред, който във всяко отношение е по-добър, отколкото онзи, за който ги водиш, мен ми се чини, че това не е идеал и че такъв идеал не може да съществува в чисти души”.

Изследването стъпва на автентичен документален материал и цели да предложи една по-пълна, задълбочена и обективна картина на миналото, а не да обижда едни или да възхвалява други.

- Какво е писано досега за Септемврийското въстание и защо през последните десетилетия малцина “пипат” подобни теми? От политкоректност или поради липса на научен капацитет?

- Септемврийското въстане е една от най-експлоатираните теми в българската историография. За него са изписани не хиляди, а десетки хиляди страници, които обаче десетилетия следват изкованите от Георги Димитров и Васил Коларов постулати.

Част от сериозните историци и до 1989 г. бяха наясно, че Коминтернът изиграва “решаваща роля” за ориентирането на БКП към въоръжено въстание, което е същинска “авантюра”, но бе невъзможно публично да заявят и защитят своите тези.

След това последва отхвърляне на чисто партийната оценка на събитията, но без да се привеждат сериозни документални и научни аргументи.

“Лявата гузност и дясната гнусливост” по израза на един компетентен литературовед доведе до отсъствие на сериозен научен дебат по проблема. Историческата гилдия според мен вече е преодоляла синдрома на политическата коректност и има научен капацитет, но темата е прекалено обемна, драматична и травмираща, за да се превърне в желан обект« за изследване.

- А вие колко време работихте, с какви документи и къде?

- Работих повече от 8 години основно в Държавния военноисторически архив, в Централния държавен архив, в Архива на Комисията по досиетата, проучих Руския държавен архив за социално-политическа история и издадените от Руското историческо общество документи на Коминтерна и на Руската комунистическа партия (болшевики). Използвал съм и множеството публикувани документални архивни сборници, периодичните издания от епохата, българската, руската и западноевропейската литература, пряко или косвено засягаща проблема.

- Какво трябва да изучават децата в училище за това въстание според вас?

- Доколкото сред целите на училищното образование са познаването на националните, европейските и световните културни ценности и традиции и придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки, то децата в училище трябва да изучават, че това въстание е част от замисъла на Коминтерна и на руските болшевики да наложат своя модел на насилническа еднопартийна диктаторска власт в цяла Европа и в целия свят.

То претърпява провал в резултат от противодействието на българската армия, полиция и доброволци, които защитават съществуващия демократичен и конституционно-правов ред, но допускат и непропорционално, и извънзаконово насилие.

- Кое е по-важно за паметта на една нация - болезнената истина или лъжливата легенда?

- Зависи от нацията. Ако една нация гради самочувствието си само върху паметта за миналото, то лъжливата легенда е желана и търсена, а и винаги ще се намерят пророци или лъжепророци, които да я предложат.

Ако една нация е целеустремена към бъдещето, то тя трябва да се учи не само от собствените, но и от грешките на другите нации в миналото, следователно ще има нужда от болезнената истина.