Доц. д-р Тодор Чобанов: Носим гени на Атила. Вероятно е родоначалник на рода Дуло

Новото ни изследване с най-известния в света палеогенетик – професор Дейвид Рейк от Харвард, потвърждава тезата на Рашо Рашев, че прабългарите всъщност са сармати, степни иранци, увлечени от хуните в походите им на запад

Практиката с изкуственото удължаване на черепа по нашите земи продължава най-дълго, вероятно по естетически съображения

Мъжката линия на културата “Варна”, създала първото златно съкровище в света, изчезва – вероятно е жертва на древен геноцид

Имали сме системни контакти с източните готи

Доц. д-р Тодор Чобанов е историк и археолог

 Специализира прабългарска проблематика и Първото българско царство

 От 2021 г. работи в Института по балканистика към БАН

 Преподава в Университета по библиотекознание и информационни технологии

 Автор е на множество публикации, в това число и първата монография, използваща комплексно данните на генетиката за изясняването на произхода на българите

- Доц. Чобанов, при предишното ни интервю споменахте, че с мултидисциплинарен екип изследвате произхода на българите. Вече има ли някакви резултати?

- Нашият Институт по балканистика с център по тракология, подкрепен от Националния археологически институт с музей, двете структури на БАН, изпълнява проект, финансиран от фонд “Научни изследвания”. Той е свързан с произхода на българите от Средновековието, респективно - днешните българи. Установихме успешно партньорство с редица големи музеи в цялата страна и събираме образци за секвениране на древно ДНК.

Наш водещ партньор е екипът на най-известния по света палеогенетик – професор Дейвид Рейк от Харвард. Там нашите стотици образци ще бъдат обработени, геномът им – секвениран, и ще можем да решим редица исторически проблеми в много широк времеви диапазон – от първите уседнали обитатели на Балканите през неолита до XIX век. Благодарение на напредъка на генетичните технологии вече е възможно да определят изключително прецизно особеностите на всеки индивид, към коя древна популация принадлежи, къде се е зародила неговата общност и да се изяснят ред други въпроси.

- Доскоро се допускаше, че населението, създало халколитните некрополи край Варна, селищата край Стара Загора, това край “Слатина” в София между 7000 и 5000 г. преди новата ера, e дошло някъде от днешните Южна Турция, Иран, Ирак? Че може би това са останки от шумерите, които са имали развити умения, знания, създали са първия клинопис. В хода на сегашното изследване има ли приблизителна яснота за произхода на тези хора, дали началото на първата цивилизация в Европа с първите построени къщи?

- “Културата Варна”, свързана с близко намиращия се обект “Провадия – солниците”, несъмнено са от най-ярките постижения на процъфтявалата по нашите земи неолитна цивилизация, която е клон на старата от Близкия изток. Смята се, че голямо изригване на вулкан, регистрирано в слоевете на полярния лед, предизвиква дълга суша в района на Тигър и Ефрат. След което вълната на преселението достига Балканите и създава тук това, което специалистите наричат “вторичен център на неолитизация”. Т.е. Балканите са зоната, откъдето цивилизацията навлиза в европейското пространство в онази епоха. “Културата Варна” обаче по-късно става жертва на агресивните си съседи – предците на индоевропейците, които в продължителна серия от конфликти я унищожават. Отдавна установен генетичен факт е, че мъжките линии на тези хора изчезват, а женските оцеляват, което вероятно означава древен геноцид.

- Но все пак тези гени оцеляват в нас, нали така?

- Женските линии на културата “Варна” оцеляват, има ги и днес, но не е ясно дали не са “вторичен внос”. Но ги има.

- От археологическия материал е известно, че с населението от халколита нещо се случва 2-3 хил. години преди новата ера и то изчезва от днешните ни земи, защото в продължение на 2 хил. години почти не се забелязва човешка дейност. Това “зануляване” на “заводските настройки” ли е по отношение на генетиката?

- Местните култури са подложени на силен военен натиск от културата “Ямна”, а по-късно – “Бойна брадва”. Името “Бойна брадва” идва от ясно изразения фетиш към брадвата като символ на военната мощ и властта. Това са индоевропейците, които в значителна степен изместват старото население на зоната, но за разлика от Западна Европа, тук значима част от него все пак оцелява, особено на юг и в планинските зони.

- Можете ли да кажете най-общо как работи методът, използван от екипа в изследването?

- Трудно е да се обясни в няколко изречения, но да кажем, че геномът на всеки от нас е като една голяма книга с над три милиарда двойни знака. Нещо като много дебел том, изпълнен само с комбинации от четири “букви” – това са градивните химически елементи - аденин, тимин, гуанин, цитозин. Тези елементи съхраняват вътре в ядрото на клетката, в нейните хромозоми, цялата необходима информация, за да съществуваме. Поради голямата дължина на генома и броя на “буквите” възникват уникални мутации, които се предават към следващите поколения по бащина и по майчина линия. Благодарение на натрупването на такива промени с времето можем да очертаем и проследим историята на всеки индивид назад във времето. Всеки от нас пренася следите на древните общности, които са породили неговите преки предци. Генетиката се използва като доказателство при процеси за бащинство от десетилетия. Сега можем да я приложим към все по-далечното минало, за да решим иначе нерешими въпроси, особено що се отнася до миграциите на хора в Евразия, промените на Балканите през бурните периоди на Великото преселение на народите, а преди това – големите миграции през бронзовата епоха, свързани с индоевропейците.

- Генетиката, за съжаление, не може да отговори на ключовия въпрос за идентичността, за самосъзнанието.

- Разбира се. Гените са като хардуера на компютъра, съзнанието и културата са като софтуера. Световният генетик Сванте Паабо взе Нобелова награда миналата година за изследванията върху генома на древните хора, защото преди време например откри кои гени отговарят за говора на хомо сапиенс. Появата им води до бурно развитие на вида и отделянето ни от неандерталците. Но на тази биологична основа може да се “програмира” от културата в обществото всеки един човешки език. По тези причини нашият проект, (а и всички подобни по света), се ръководи от археолози. Всъщност палеогенетиката се превръща в любим инструмент на съвременната археология, която се изправя понякога пред иначе нерешими загадки. Пример в това отношение е културата на хунската епоха, зад която се крият множество различни етноси. Без палеогенетиката е невъзможно да докажем твърдението на византийския дипломат Приск, че в лагера на Атила се говорело на всякакви езици – т.е. е имало много етноси в един политически организъм. Такова е и положението в Римската империя – римската могъща култура “нивелира”, и то не само на централно ниво, градската култура в онази епоха, поради което без палеогенетиката не можем да проследим определени процеси. Например кой легионер откъде произхожда. Същото е и при прабългарите – в некрополите откриваме най-различни вариации на погребалния обряд и респективно без палеогенетиката не можем да изясним дали става дума за религиозно многообразие, или за няколко съжителстващи етноса.

- Разкажете повече за прабългарите и какво е изяснила до момента палеогенетиката за тях. Има ли нови данни?

- До 1989 г. в историческата ни наука доминираше, донякъде по политически причини, тезата, че прабългарите са били древни тюрки или тюрко-алтайци, както пишеше даже из учебниците. След тази дата обаче в българската археология доби популярност другата теория, развита успешно най-вече от именития наш колега Рашо Рашев – че прабългарите всъщност са сармати, степни иранци, увлечени от хуните в движението им на запад. Рашев успешно определи цели хоризонти в постхунската епоха, в които да позиционираме произхода на Аспаруховите българи. Но с увеличаването на броя на проучените гробове чрез традиционните способи на археологията изследването никога не би могло да бъде категорично и пълно поради споменатата причина – политическите системи в онази епоха са мултиетнически, съжителствата са многобройни, културните явления – еднотипни. Самата Дунавска България е родена от съчетаването на няколко елемента – българи, славяни и впоследствие завареното в Южна България местно късноантично население. Самото то е смес от различни компоненти. Славяните, започвайки заселванията си още в VI век, също активно се смесват с елементи от завареното население. Само посредством съчетаването на археологическите наблюдения с методите на палеогенетиката можем да очертаем закономерностите и групите в тази сложна етно-културна картина. Това правим и ние в нашия голям интердисциплинарен екип, в който влизат и хора като най-цитирания по света български генетик - акад. Драга Тончева. Тя също като Сванте Паабо се занимава с неандерталците.

- Ако трябва да обобщим дотук - какво научихте за произхода на прабългарите?

- Да кажем, че вече имаме доста натрупани категорични доказателства в подкрепа на тезите на Рашев. Мислете за това като за исторически тест за бащинство, който има определен резултат. Прабългарите определено са част от древната сарматска общност. И са участвали активно в Хунската империя, неслучайно са посочили Атила като основател на династията Дуло. Наличните в научен оборот средновековни български образци недвусмислено се свързват със сармати от постхунската епоха от днешна Унгария, вероятно с останките от Атиловите племена, както и с общности, интегрирани сред германците в Бавария – бавариите, и особено солидно с лангобардите в Унгария и Северна Италия. Вероятно след разпадането на хунската държава българските племена са започнали да се смесват с околните народи. Един от белезите на тези контакти е изкуствената деформация на черепа, която в цяла Европа най-дълго през Средновековието се е практикувала именно при нас, на Долен Дунав. Нашите индивиди в Бавария и Северна Италия най-често имат такава деформация, която у прабългарите се е считала за престижна.

- Има ли някаква яснота как се заражда традицията с удължаването на черепа и какво символизира?

- Първите регистрирани случаи в Европа са от II век и се свързват с последната голяма сарматска вълна, която пристига от т.нар. Седморечие в Средна Азия. Те са мигрирали най-вече под натиска на хуните, които предизвикват промени в цялата степна зона. Впоследствие практиката е известна в хунския период в Европа – същите тези сармати продължават да я прилагат, за известно време се разпространява и сред германските племена. След смъртта на Атила нейната популярност започва да намалява и тя бързо изчезва, с изключение на средновековна България. Български антрополози смятат, че можем да говорим за запазване при нас чак до XIV век. В езическия период е много разпространена. Защо го правят, не е докрай ясно, но водеща е теорията за естетическите съображения - високото чело например позволява разполагане на пищни накити, а сред носителите на традицията са били на мода и високи шапки.

- Както изглежда, ще трябва да приемем, че сме наследили гените на хуните и Атила. Това означава ли, че привържениците на теорията за готския ни произход заради съвпадения с готската азбука при имената и наименованията ще останат разочаровани?

- В академичната наука теория за готски произход няма. Но е безспорен факт, че елементи от източните готи имат системни контакти с прабългарите – но не тук, на Долен Дунав, а по Днестър и в Крим, в рамките на Черняховската култура.

- Вие следите темата от години, в случая какво ви изненада?

- Изненадата е основно по линия на силния кавказки сигнал у съвременните българи, който те наследяват от прабългарите. Той присъства у всички индоевропейци, каквито са близо 97-98 процента от населението на континента, но повечето народи го носят още от бронзовата епоха, когато става масовото разселване на древната общност.

Ние освен стария индоевропейски кавказки сигнал имаме и много по-нов като добавък – от началото на Средновековието. Това доказва, че прабългарите се формират близо до самата верига Кавказ с активното участие на местни племена. Кои точно, тепърва ще се установява, но кръгът е ясен – абасги, зикхи или други местни обитатели. Формирането на прабългарите е дълъг процес – вероятно от II-III век чак до времето на Велика България, че и след това.