Малко алкохол на ден намалява стреса и действа добре на сърцето и мозъка, но повишава риска от рак

За умерено количество алкохол се смята по-малко от едно питие на ден за жените и 1 до 2 за мъжете

Умерената употреба на алкохол може да намали риска от инфаркт и инсулт и да успокои нервите, сочи ново проучване на учени от Университета в Бостън, цитирано от Си Ен Ен. Положителният ефект на чашката не е толкова върху кръвоносната система, а върху мозъка, убедени са те.

Все пак не трябва да се забравя, че всякакво количество алкохол повишава опасността от рак и затова учените не препоръчват неговата консумация като цяло. Вместо това изучаването на механизма, който благоприятства централната нервна система и сърцето, може да ги насочи към по-здравословни начини за извличане на същата полза, например чрез упражнения или медитация, застраховат се лекарите.

Редица проучвания показват, че хората, които консумират умерени количества алкохол - по-малко от едно питие на ден за жените и едно до две за мъжете - са с по-нисък риск от сериозни сърдечносъдови заболявания като инфаркти и инсулти в сравнение с хората, които се въздържат напълно от алкохол, както и тези, които пият повече.

Експертите обаче така и не могат да си отговорят защо това е така. Изследвания показват, че

алкохолът повишава нивата на HDL - “добрия” холестерол

Също така пиещите в рамките на разумното имат по-ниски нива на лепкав протеин, наречен фибриноген, което може да намали риска от образуване на опасни съсиреци. В малки количества питието може да повиши чувствителността към инсулина. Но тези фактори  не разкриват напълно ползата от умереното пиене.

Екипът от учени към Университета в Бостън решават да променят гледната точка и вместо да се концентрират върху кръвта, насочват вниманието си към мозъка. Д-р Ахмед Тавакол, автор на изследването, отбелязва, че след като човек погълне малко алкохол, се чувства спокоен.

“Ако си помислите за краткотрайно употребяване на алкохол, първият ефект, който хората получават, е малка разтоварваща реакция”, казва Тавакол.

За целите на проучването екипът му анализира навиците на пиене на хиляди хора. Те установили, че вероятността от инфаркт или инсулт при тези, които посягат към едно до 14 питиета седмично, е по-малка, отколкото при тези, които пият по-малко от една чаша седмично, дори след отчитане на генетичните и други рискови фактори.

След това са прегледани и скенерите на мозъка на стотици хора от проучването и е установено, че при тези, които са пиели леко или умерено, са

намалени реакциите на стрес

в амигдалата - частта от мозъка, която обработва страха и заплахите, и заедно с това те имат склонност и към по-малко инфаркти и инсулти.

“Открихме, че мозъчните промени при леките и умерените пиячи обясняват значителна част от защитните сърдечни ефекти”, казва Тавакол. Ползите са били особено разпространени сред хората с диагноза за тревожност.

“Алкохолът беше два пъти по-ефективен за намаляване на големите нежелани сърдечни проблеми сред лицата със стрес и тревожност”, обяснява Тавакол. 

В проучването той изучава т.нар. невронна мрежа на стреса, която е съсредоточена в част от мозъка, наречена амигдала. Когато тя е превъзбудена, тя активира симпатиковата нервна система, подготвяйки организма за инстинктивната реакция “борба или бягство”. Това води до повишаване на кръвното налягане и засилване на възпалението. Някои неврони също се активират в този процес и карат костния мозък да освобождава повече възпалителни клетки.

Тогава ендокринната система се активира и изпомпва кортизол, който кара тялото да складира мазнини, което увеличава риска от диабет и високо кръвно налягане, и адреналин, който допълнително повишава сърцебиенето. С течение на времето и при повторни панически пристъпи тази каскада от ефекти може да повиши риска от инфаркти и инсулти.

Изследователите обаче установяват, че всяко количество алкохол повишава риска от рак и е важно да се намерят алтернативни методи за борба със стреса.

“При същото количество алкохол, което “предпазва” от сърдечносъдови заболявания, наблюдавахме повишен риск от рак, така че не твърдим, че има относително количество алкохол за подобряване на здравето”, допълва Тавакол.

Според него два добри метода, които могат да заменят лекото пиене за намаляване на стреса, са медитацията и физическите упражнения.

  Експерти, които не са участвали в проучването, обаче критикуват методите и посланията, изложени в проучването на д-р Ахмед Тавакол.

“Той се опитва да изясни защо умерената консумация на алкохол може да бъде свързана с по-нисък риск от инфаркт”, казва Навид Сатар, професор по метаболитна медицина в Глазгоу.

“Въпросът е, че знаем, че всяко количество алкохол е свързано с повече инсулти и сърдечна недостатъчност, както и

с увеличаване на раковите заболявания

и смъртните случаи от сърдечносъдови проблеми”, смята Сатар. Той допълва, че концентрирането само върху един малък аспект, дори и да е верен, създава погрешно впечатление, а загатването за по-добро сърдечно здраве с лек до умерен алкохол е подвеждащо.

Учените смятат, че основният начин, по който алкохолът причинява здравословни проблеми, е чрез увреждане на ДНК. Докато се наслаждаваме на питието, организмът ни го метаболизира в ацеталдехид - химично вещество, което е токсично за клетките. 

“Алкохолът едновременно уврежда ДНК и пречи на организма да възстанови увреждането”, обяснява д-р Мариса Есер, която ръководи програмата за алкохол в американския Център за контрол и превенция на заболяванията . “След като ДНК е увредена, клетката може да се разрасне неконтролируемо и да създаде раков тумор”, разяснява тя.

Алкохолът също така предизвиква оксидативен стрес - друга форма на увреждане на ДНК, която е особено вредна за клетките, изграждащи кръвоносните съдове. Той води до втвърдяване на артериите, което прави по-високо кръвното налягане и причинява коронарна болест.

Почти всеки знае за връзката между пушенето на цигари и рака, но малко хора осъзнават, че алкохолът също е силен канцероген. Според изследвания на Американското дружество за борба с рака пиенето допринася за повече от 75 000 случая на онкологични заболявания годишно и за близо 19 000 смъртни случая поради тях.