9 неща, които бъркаме с любов, и 4 неща, които любовта наистина е

Попитайте хора около вас какво е любов и ще получите няколко различни отговора, повечето от които са нездравословни за сърцето и неправилни като дефиниция. Ето десет от най-големите заблуди, за които твърдим, че са любов.
1. Привързаност
Бъркаме това чувство с любовта през цялото време. Привързаността е мотивирана от несигурност. Обичта никога не се води от нея.
Искането или „нуждата“ от постоянно успокоение и валидация не е любов. Ревността не е любов. Страхът не е любов. Да наричаш партньора си „всичко“, не е любов.

2. Нараняване
Дори ако го отдадем на момент на слабост или му припишем свръхсилите на „страст“. Любовта не боли. Всичко това е его и страх.
В момента, в който нараняваме човека до себе си, ние никога не действаме от позиция на любов.

3. Избор по външен вид
Има хора, които са толкова себелюбови и тщеславни, че по им е важно техните партньори да имат красива външност, докато вътрешните качества остават висящи във въздуха.
Толкова много жени са готови и желаят да приемат, че са „красиви“ като най-висшия комплимент. Приемат го като връх на своята личност. Но не е. Да имаш задължително красив човек до себе си, не е любов, а себелюбие. Защото намирането на някого, който изключително удоволствие само за твоите сетива, не е любов, а любов към себе си."

4. Очаквания + проекция
Всеки път, когато се разделям с романтична половинка, разбивам малко и сърцето на майка си. Нейната най-голяма мечта е да „бъда с някого”, „да имам човек до себе си”.
Истинската причина майка ми да иска това не е в моя полза, а в нейна. Защото тя иска всичко в живота ми да е подредено като в кутия, независимо, че щастието на собствената й дъщеря е част от това. Тя смята, че й дължа да имам мъж до себе си. Когато се разделям с тях, тя натрупва повече емоции върху раздялата ми, отколкото аз, вкопчвайки се в бившите ми, поддържайки връзка с тях, сякаш иска да ми каже: „Ти направи грешка“.

5. Еднаквост
Повечето хора търсят себеподобни, с които да създадат връзки, бъркайки тази еднаквост с любов. За тях не е толкова важно да са съгласни помежду си за всичко или да споделят еднакви гледни точки, а по-скоро, че да са просто огледало от плът и кръв, в което оглеждат любимите си неща, които се връщат към него.

6. Контраст
Става дума за това, когато дадени индивиди харесват партньори, които са това, което те самите не са, за да направят собствените си любими черти да изпъкват в контраст.
Мъже, които основават своята идентичност на конвенционалната мъжественост, се чувстват сигурни в собствената си кожа само с „дребнички“, „майчински“ настроени или „хиперженствени“ жени.

От друга страна, дами, които основават своята идентичност на конвенционалната женственост, се чувстват сигурни в собствената си кожа само с „големи“, „бащински“ настроени или „хипермъжествени“ господа.

Да бъдеш привлечен от характеристики, които не притежаваш, не е любов, а несигурност.

7. Цялост
Любовта не е събиране, а е умножение.
Когато съберете двама „получовека”, като и двамата очакват другият да запълни празнините и да ги „допълни“, не получавате 1/2 + 1/2 = 1. Получавате 1/2 x 1/2 =1/4.

Напротив, когато съберете двама цели хора заедно, като всеки се чувства добре с емоционалната си самодостатъчност, получавате 1x1… все пак 1. Цяла единица, завършена дали на „части“ или като цяло.

8. Безкористност, т.е. мъченичество
Истинската любов изисква първо да обичаш и да служиш на себе си и на нуждите си. Често хората тълкуват това като егоизъм и това е лоша и тъжна услуга, която сами на себе си правим.
Егоистичните хора не са самовлюбени. Напротив, те компенсират прекалено липсата на любов към себе си.

Ние не печелим любов, като трескаво се борим да отричаме нуждите си и да посрещаме чуждите, дори и да се надяваме, че ще задоволим нашите, ако отсрещният ни отвърне със същото.

9. Собственост
Понякога забравяме, че другите хора не ни принадлежат. Ние нямаме право над тях.
Толкова често искаме да ги маркираме като наши собствени, особено с традиционното брачно обвързване, за да бетонираме нещата „завинаги“. Защото, не дай боже, да продължат да бродят по земята като отделни индивиди, без правно задължение да не се отклоняват от правия път. Не дай боже, да ги обичаме, без да предявяваме чувство за собственост или свобода на действие над тях.

Понякога основната ни цел е „да се оженим“, а човекът е просто средството.

Или виждаме другия като обект на нашето желание, а след това виждаме брака като средството, чрез което да го блокираме.

А всъщност какво наистина е любовта?
Защото НЕ е чувство.

1. Любовта е избор. Имаме свобода на избор кого и как обичаме и не сме зависими от това накъде духа вятърът. Любовта изисква работа.
2. Любовта е спокойна. Тя не е тревожна, а сигурна.

3. Любовта признава, че нашият партньор е отделна личност.

4. Любовта е действие и усилие. Добрата любов е начинът, по който обичаме другия. Ние обичаме неговата същност, обичаме неговите възходи и падения, несъвършенства и глупави оплаквания, раздразнения и недостатъци, различия и решения - всеки ден.