Мата Хари – изкусителната шпионка на всички времена

Легендата обявява Мата Хари за звезда на шпионажа на всички времена. Каква е истината за тази легендарна жена? Ненадмината танцьорка или неотразима любовница?

Мата Хари – неосъщественият агент

Вече е втората седмица на декември 1916 година – двете седмици, заради които ще бъде съдена и които ще родят непоклатимата легенда за нея като ненадминат шпионин от световна величина, тепърва предстоят. Тъй като Фон Бисинг е на неколкостотин мили, а кронпринцът още по-далеч, тя решава, че за момента най-подходящата цел – както разказва след време пред Бушардон – е германският пълномощен министър в Мадрид. За да стигне до него, й е необходимо някой да я представи. Доколкото белгийският сценарий, за който са се споразумели с Ладу, предвижда да се представи за съмишленичка на германците, тя трябва да се свърже с тяхното разузнаване, а то най-вероятно е под разпореждането на военен аташе.

Германците имат няколко военни аташета в Мадрид, подчинени на посланика, принц Ратибов. Най-важният е капитан III ранг Херберт „Ханс” фон Крон. След него следва майор Амолд Кале. Няколко дни преди пристигането й към тях се е присъединил и по-младшият по чин лейтенант от военноморския флот Вилхелм Ка-нарис, сирак, постъпил в германските военноморски сили на осемнайсет години, който след време ще стане адмирал.

С Канарис, най-често представян като връзката й в германската легация в Мадрид, друг път – за неин любовник, който същевременно я държи и под око, всъщност така и не се запознава и до драматичния й край той няма дори представа за нейното съществуване. При избухването на войната той е двайсет и седем годишен военноморски аташе в Сантяго, Чили, където се озовава в лагер. Дружелюбните чилийци помагат на лейтенанта, който свободно говори испански, да избяга с фалшив чилийски паспорт на името на Рид Роса, с който, без да събуди ни най-малко подозрение у британските власти, той минава през Ламанша до Холандия, където като гражданин на неутрална държава го пускат да продължи за Берлин „по служба”. После с подправения си документ за самоличност той се връща в Испания през Фалмут.

Няколко часа след пристигането си в Мадрид Мата Хари иска от информацията на хотел „Риц” списъка на дипломатите, защото, както сама обяснила, й трябва адресът на един холандски дипломат в Мадрид. Тя обаче преглежда имената на германските официални представители, сред които, по думите й, се натъква на името на капитан Хауптмат фон Кале – военен аташе. По това време той вече е произведен в майор, но списъкът е остарял. Според германските регистри той не е „фон”. Малко вероятно е германският посланик в информацията, изпратена на испанското Министерство на външните работи, сам да му е присъдил благородническа титла, така че по-скоро самата Мата Хари, която няма силна памет за имена, а и „се увлича” по титли, просто в спомените си да му е приписала благородническо звание, подобаващо според нея на един относително опитен вече дипломат. Колкото и учудващо да е, френското разузнаване явно нищо не знае за тази основна фигура и приемайки грешката на Мата Хари за чиста монета, я преповтарят в документите си.

Тя си отбелязва адреса на Кале и още същия ден, 12 декември, му пише, че иска да се срещнат, и моли да й определи час. Пред Бушардон казва, че един прислужник (по думите й – „иконом”) я въвел в кабинета на Кале, където майорът, след като я поканил да седне, казал:

– Нямам навик да приемам дами, вероятно изпратени от противника, но във вас не се съмнявам.

Според думите й тя се засмяла и го запитала защо е толкова сигурен. Той отговорил, че причината е, че е произведен в майор отпреди десет месеца, което ще рече, че агент на съюзниците няма как да не го знае и не би се обърнал в писмо до него с „капитан”. Познавайки Мата Хари, а и агентурните служби, увереността му явно е крайно неоснователна.

За да направи впечатление, Мата Хари заговаря на френски, както изисква тогавашният дипломатически етикет, но далеч не всички дипломати го владеят като нея. Той отбелязва, че от визитната й картичка, която тя изпраща с писмото си (също на френски), е разбрал, че е холандка. (На картичката името й е фрауве Зеле Маклиод.) Дали не говори немски? Тя казва, че владее немски свободно, не по-зле от френски и че с цялата си душа е на страната на германците.

Според думите й разказва на Кале за ареста си в Берлин по подозрение, че е германка. Пита го коя е Клара Бенедикс. Без да отговаря на въпроса й, все едно не го е чул, той я поздравява за блестящия й немски.

С обичайната си склонност да преувеличава Мата Хари обяснява:

– Живях три години в Берлин.

Както тя разказва след време, Кале я пита дали познава немски офицери. Отговаря му, че е била любовница на Алфред Клиперт. Тогава той си припомня, че ги е виждал заедно в хотел „Карлтън” в Берлин, и казва, че знае, че е присъствала на маневрите в Силезия. Колкото до Клара Бенедикс, заявява, че не може да обсъжда въпроси, свързани с разузнаването, защото е обещал на испанския крал да не се занимава с агентурна дейност. Решено било, споделя той с нея според личните й спомени, германската агентура в Испания да бъде оставена единствено на генералния консул в Барселона – близо до френската граница. Все пак й обещава да попита барон Фон Роланд, германския генерален консул в Барселона, дали може да се издаде фалшив паспорт на германски поданик (имайки предвид вероятно Клара Бенедикс), но допълва, че идеята му се вижда чудата (singulier, както го цитира Мата Хари).

Както сама си спомня, той се отпуснал и й предложил цигара. Тя не отказва, но в онези дни – както и в редица ориенталски страни днес – това често е проверка доколко една непозната е „разкрепостена” жена или почтена дама. Взема цигарата и я пъхва в цигарето си.

– Направих всичко възможно да му завъртя ума (tres aimable) – казва тя. – Непрекъснато местех краката си. – (В онова време на дългите дамски поли, ако една жена иска да привлече вниманието към скритото под тях, това се смята за прелъстително поведение.)

– Постъпих, както би постъпила всяка жена – продължава тя, –ако иска да завладее един изискан мъж, и скоро знаех, че Фон Кале е мой.

Спомня си, че по някое време, както си седял отпуснат на стола, той й казал, че е много зает.

– Уморен съм – припомня си го тя да казва. – Опитвам се да организирам десант с подводница за неколцина немски и турски офицери във френската зона в Мароко. Това поглъща цялото ми време.

Доколкото нямаме основание да не вярваме на разказа на Мата Хари относно разговора им, Кале вероятно споделя с нея, както ще й кажат по-късно, остаряла информация – десант на германски и (арабскоговорящи) турски офицери на мароканския бряг с цел да разпалят недоволство против французите – вероятно за да види какво ще предприеме тя.

Мата Хари разказва, че оставя Кале, „след като го завладях” – вероятно евфемизъм, че е споделила леглото му и, както сама смята, го е убедила в прогерманските си симпатии. При разговора им тя подмята ту колко негодуват французите срещу начина, по който англичаните направляват военните действия, ту за надигащо се против правителството на Бриан недоволство, ту как гръцка принцеса се възползвала от ситуацията за лични цели, ту известната на цял Париж история за запланувана за пролетта офанзива на съюзниците.

Същата нощ, пак по пощата, тя изпраща на Ладу писмо, с което го информира, че е „подновила познанството си” с „високопоставен в посолството” (в Мадрид) германски офицер и докладва какво е научила – за десанта с подводница. Доколкото Кале й казва, че цялата агентура е съсредоточена в Барселона (очевидно споделеното от него във връзка с плана с подводния десант означава, че споразумението с Испания не се спазва) и й обещава да повдигне въпроса за паспорта пред генералния консул там, Мата Хари пише, че явно Фон Роланд оглавява германската агентура в Испания.

Писмото си до Ладу тя завършва с думите: „Очаквам инструкциите ви, мога да изтръгна каквото пожелая от информатора си.” Писмото не се съхранява в архивите и за съдържанието му авторът се осланя на протоколите от разпитите на Мата Хари.

Междувременно Кале – както скоро ще стане ясно – вече е изпратил запитване до германското разузнаване в Холандия през Берлин още преди срещата им в кабинета му дали е известно нещо за тази холандка, поискала среща с офицер от германската агентура. Този следобед сто на сто го е убедил, че си има работа с неумела agente provocatrice, изпратена му от французите, и, както по-късно се разбира, незабавно измисля как да се справи с нея.

За свой късмет – или може би нещастие, предвид последвалите събития – от списъка на дипломатическите представители тя се спира на Фон Кале, а не на Фон Крон, който по същото време е любовник на Марте Ришар – френска агентка, също отседнала в „Риц”. След години Марте Ришар написва автобиографията си, името й се споменава и в книгата на Ладу, след войната, а французите правят за нея и филм. Именно тази смела вдовица, а не Мата Хари, както гласи легедната, е истинската куртизанка шпионин и двоен агент. Ладу не е споменавал на Марте Ришар за Мата Хари, а по стил „френският фарс”, наречен разузнаване, би се доближил още повече до драматургията на Куртлин, ако Фон Крон бе излъгал една френска агентка с помощта на друга. След екзекуцията на Мата Хари по изтекла от процеса информация, публикувана във френския печат, Марте Ришар узнава, че Мата Хари е била любовница и подчинена на германски аташе в Мадрид, упоменат като „Фон К...”. След време тя си спомня как, убедена, че нахлуват в нейни територии (тъй като Кале не е „фон”), естествено, изиграва страхотна сцена на ревност пред Фон Крон, който искрено твърди, че е невинен и никога не й е изневерявал.

Марте Ришар, истинската прелъстителка – двоен агент и героиня от войната – години по-късно, чак след Втората световна война, е избрана за депутат във френския парламент и се прославя със „закона Марте Ришар”, който забранява легалната проституция във Франция. (В определен смисъл това е ирония на съдбата, доколкото през Първата световна война разузнавателните служби на Франция й плащат, за да спи с Фон Крон. Вече в дълбока старост пред френската преса тя съжалява, че е предложила закона, защото той просто връща проституцията отново на улицата в ръцете на сводници и гангстери.) Когато мемоарите й, озаглавени „Ma vie d’esrionne” („Животът ми като агент”) излизат през трийсетте години, тя казва пред репортери, че положението й в Мадрид е много близко до кратковременната роля на Мата Хари там и че в онези години като двоен агент и нея като нищо би могло да я сполети участта на Мата Хари. „Само че на мен се падна Почетният легион, а на Мата Хари – екзекуторският взвод”, казва тя..

В книгата си Марте Ришар пише, че един ден камериерката в „Риц” й казала, че в хотела е отседнала и „английската актриса” лейди Маклиод. Вестта за „англичанката” никого не удивлява, защото камериерката – испанка – е германски агент, каквато се предполага, че е и Марте Ришар. Нелепата мълва обаче показва, че нито шефовете на Марте Ришар, нито на камериерката са им споменавали „лейди Маклиод” да е от „техните хора”.

На следващия ден Мата Хари вечеря с двама холандски консули в хотела – според нея имената им са Де Вид (според други източници – Де Вит) и Ван Аерсен. Те я представят на полковник Жозеф Данвин – френски военен аташе, който между другото се оказва и начело на френската агентура в испанската столица. Възрастният на вид, накуцващ след раняване полковник е запленен от гостенката от Холандия, особено когато тя споменава артистичното си име. Както укорително пише Бушардон в книгата си: „Държи се като обезумял лейтенант още с жълто около устата.”

На другата сутрин Данвин се отбива в хотела да я попита дали е свободна да вечерят заедно. Същата вечер в „Риц” организират „гала бал” – обичайно за гостите на хотелите през онези години забавление, на което тя е обещала да отиде с холандските консули. Полковникът я пита дали би могъл да се присъедини към тях след вечеря, когато започват танците.

На бала Данвин отвежда Мата Хари встрани и започва да я ухажва. Пред Бушардон тя се оплаква, че това емоционално излияние на обществено място в католическа Испания дълбоко я смутило. Споделя, че за да му напомни задълженията му, казала:

– Аз съм от вашите. Ако ви бях срещнала преди ден, нямаше да изпращам информацията си в Париж, а щях да я предам на вас.

По-нататък тя упорито продължава да говори с флиртуващия полковник делово и му разказва за срещата си с „Фон Кале”. Мисълта, че тази привлекателна жена е сред подопечните му агенти, сигурно разпалва още повече Данвин. Още на сутринта той отново отива в хотела и я моли да се срещне пак с Кале и да се опита да извлече от него по-конкретна информация относно датата и часа на подводния десант в Мароко. Тя изказва предположението, че ако притисне още повече Кале, може да му се стори подозрително, но се съгласява да опита.

На другия ден посещава Кале в дома му в ранния следобед, когато хората обикновено си почиват, и се мъчи да изкопчи нещо от него. Според разказа й той й казва, че „на красивите жени не приляга да задават толкова много въпроси”. По отговора му може да се заключи, че той се е оставил да го „прелъсти” повторно.

И документите от разпитите на Мата Хари, и мемоарите на Ладу съдържат предположението, че дори историята за морския десант да не е представлявала новост за Париж, тя не е изпратена от Данвин, нито я е съобщил преди това, защото същия месец изпраща „информацията” на Мата Хари за проучване в Париж. След време Мата Хари твърди, че се опитал да я представи като сведение, което е разкрил сам.

Инструкциите на Данвин Мата Хари да поразпита още Кале за операцията с подводницата със сигурност заличават и последната, капчица съмнение у германския майор относно играта на холандката. Той я пита за плановете й и тя споделя, че възнамерява да се върне в Париж, откъдето да замине за Холандия през Швейцария. Тази им среща трябва да се е състояла в събота (16 декември), която тя обърква с предишната – в сряда. Мата Хари докладва на Данвин, че не е узнала нищо повече за операцията. Френският полковник въпреки ангажираността си във връзка с посещение на тогавашния френски министър на войната, генерал Лиотей, я ухажва с цялата си страст. На двайсети й казва, че възнамерява да замине заедно с министъра за Париж, който се отбива в Мадрид на връщане от мисия в Мароко, и ако тя открие нещо ново, да му пише в Министерството на войната.

На следващия ден влюбеният полковник се отбива в хотела и по обед, и за вечеря, когато е най-сигурно, че ще я намери заради традиционната table d’hote. Идва и на следващата сутрин, и отново вечерта, когато се срещат в иначе неизменно безлюдната читалня на хотела. Той откъсва теменужка от букетче, затькнато в пазвата й, и казва, че ще я вземе със себе си в Париж да му напомня за нея. Отвързва и една панделка от роклята й, с която да украси сувенира си. Настоява да му отговори дали, като се върне от Франция, би се преместила да живее при него и да „озари дома” (egayer mon foyer). Тя обяснява, че скоро сама ще бъде в Париж.

Тогава той предлага услугите си да направи нещо преди пристигането й там. Тя казва на полковника да говори с мистериозния Ладу и да внуши на младия офицер, че е изключително полезна. Той обещава да го стори и й напомня да му изпраща всички писма не по пощата, а както вече я е инструктирал, чрез заместника му в посолството в Мадрид, маркиз Д’Арел дьо Паладий, а пристигне ли в Париж, да го потърси в „Гранд хотел д’Орсе”, където ще е отседнал.

На следващия ден след отпътуването на Данвин заедно с Лиотей пратеник й донася покана от Кале да пият чай в три часа. (Работният ден за дипломатите в Испания приключва в 14,00.) Предвид флирта й с Данвин пред очите на всички в „Риц” Кале явно знае, че е говорила с французите. При тази им среща, както тя сама определя поведението му, той се държи „властнически”.

По думите й разговорът им започнал твърде хладно.

– Елате по на светло. Явно сте предали каквото ви казах, защото французите изпращат питания наляво и надясно да разберат къде са дебаркирали офицерите.

Това едва ли е вярно, но той иска да й внуши, че в „неволно изтърваните реплики” не се крие каквато и да било умишлена заблуда. Според разказа й отговорът й гласи:

– Може да са разбрали от други. А вие откъде знаете какво пише в телеграмите им?

– Имаме техния радиошифър.

Не ще и дума, това със сигурност не може да е вярно. Ако наистина са притежавали кода, Кале за нищо на света не би го споделил с човек, който няма причина да го знае, дори да му вадят ноктите Или с опрян в тила револвер.

Разговорът им според Мата Хари продължава в следния дух:

– Е, това е вече нещо сериозно! Вие наистина сте изключително интелигентен! – казва тя.

– На красива жена всичко е простено – отговаря той. – Но ако се разбере, че за подводницата сте узнали от мен, в Берлин ще си имам неприятности.

Този непретенциозен укор недвусмислено показва, че цялата история с подводницата е измислена, остаряла или вече известна на французите, а доколкото току-що е споменал, че германците притежавали последния код за радиовръзка на французите, то неволно изтърваната информация за подводницата почти се обезсмисля. Човек има чувството, че Кале едва се сдържа да не прихне при простодушната й наивност. По думите на Мата Хари, попаднала в тъй неловка ситуация, тя просто за пореден път му се предлага. Както казва при един от разпитите: „Когато почувствах, че отново имам власт над него (Le voyant redevenu soumis), ускорих нещата и казах: – А кого го е грижа? (Ma foi, tant pis!) – и се оставих на прищевките му.”

Привидната недискретност на Кале във връзка с подводницата и френския радиошифър на жаргона на френското разузнаване се нарича intoxication, да обезвредиш врага с фалшива или остаряла информация. След като се любят, Кале й казва, че германците знаят за френския самолет, който превежда по въздух шпиони отвъд германските фронтови линии във Франция. По-късно разбираме, че французите очевидно вече знаят, че германците са разкрили пилота им. Казва й още, че германските агенти носят под ноктите си кристали, които използват за направата на симпатично мастило. Явно негов пореден ход за заблуда на противника.

Като че ли някои „неволно” споделени сведения целят не толкова Кале да провери каква част от информацията достига до французите – той сто на сто знае, че цялата им бива предадена, колкото да затвърди самозаблудата у тази наивна агентка в изпитателен срок, че е успяла да го примами с притворната си безрезервна всеотдайност на германската кауза. И каквато си е, Мата Хари явно отдава моментната му непредпазливост на неустоимата си сила на прелъстителка.

Изглежда, Кале вече й е казал, че я е проучил и че е установил, че преди да тръгне за Париж, същата година с нея се е свързал почетният германски консул в Амстердам с предложение да работи като германски агент във Франция. След време тя признава, че тогава потвърдила думите на Кале. Всъщност напълно възможно е тя сама да споделя това с него, за да го спечели, както вече му е казала и за опозицията срещу Бриан, за скандала с гръцката принцеса, за очакваната през пролетта офанзива и т.н. С все същия стремеж да докаже, че се е ослушвала за важни за германците сведения още преди да замине от Париж, сега тя му казва, че в някои области има недостиг на храни, че у войниците в окопите не е останал и помен от бойния им дух и тем подобни истории, които скалъпва по дочути из Париж слухове и прочетено във френската преса. Явно, макар да не осъзнава кога умишлено залъгват самата нея, Мата Хари си остава сред най-изкусните измамници. След време тя твърди, че преди да си тръгне от дома му, Кале й предложил пръстен, но понеже не й харесал, германският офицер извадил от бюрото си 3500 песети и й ги дал. Уместно би било да не приемаме безрезервно обяснението й защо Кале й дава парите – по-логично е това да е негов пореден ход за заблуда, заплащайки получени от нея „сведения” за Франция. Тъй или инак, тя вече има пари най-малкото да плати сметката си в хотела.

Щом се прибира в „Риц”, Мата Хари написва дванайсет страници – заради особения си почерк успява да побере едва петдесет-петдесет и няколко думи на страница – и изпраща писмото до Данвин в Париж на другия ден чрез френския аташе мосю Анри, тъй като маркиз Паладин отсъства.

Вече има два следобеда стаж като шпионин и, както сама смята, е разкрила две важни сведения: че германците са се сдобили с френския радиошифър и че внедряват в Мароко германски и турски офицери, както и някои по-незначителни като това, че в Берлин знаят за френските въздушни десанти отвъд фронтовата линия и че германският генерален консул в Барселона оглавява тяхното разузнаване там. Повече като че ли няма какво да прави в Мадрид. Време е да се върне в Париж да получи възнаграждението си за според самата нея светкавичния си успех, както и нови инструкции. Време е да поеме към Мориц фон Бисинг, вероятно през Швейцария и Германия, където вече смята, че може да се позове на името на Кале, който да потвърди симпатиите й към Централните сили.

В Мадрид остава още седмица, очевидно да даде време на Ладу след Коледните празници да оцени писмото й по достойнство, както и сведенията, изпратени в Париж от Данвин, и информацията, предадена чрез помощника на Паладин.

За да си помогне във финансово отношение, е приютила един шамбелан от испанския кралски двор на име Диего де Леон заедно с негов политически единомишленик – сенатора Емилио Жуноа. Това познанство би се оказало щастливата й звезда, ако бе успяла да се възползва от продължението му. Наскоро получава писмо от Жуноа, завърнал се в родния си град Барселона. В него той пише, че и той, и кралският шамбелан били посетени от един „френски агент” от Сербер, отвъд границата, който се интересувал защо са били забелязани в Мадрид в компанията на заподозряна във „вражеска на Антантата дейност”.

„Обяснихме му, че за нас Вие сте една очарователна, интелигентна и одухотворена жена и че за политика не е ставало и дума”, пише Жуноа. За двамата политици посещението на френския агент е „изненадващо” и „тъй като сме испански благородници, сметнахме за свой дълг да Ви предупредим”.

Мата Хари отива с писмото във френското посолство, където този път заварва и Паладий. Той я уверява, че не знае нищо за какъвто и да било пратеник от Сербер и че всичко това сто на сто е някакво недоразумение. Простодушната наивност, с която тя показва писмото, със сигурност е накарала французите поне да се замислят относно недискретната постъпка на приятеля им от испанския Сенат.

Вече е готова да се завърне в Париж и да се срещне пак с Ладу. От канцеларията на Паладий отива при френския генерален консул, чийто кабинет е в същата сграда, показва му визитна картичка на Данвин и веднага получава френска виза въз основа на френския си „паспорт”. Три дни по-късно, на 2 януари, отпътува от Мадрид и на 4 януари пристига във френската столица. Както се разбира по-късно, Кале, който няма вести от нея още от Коледа, дотолкова няма представа къде е тя, че смята, че е заминала от Мадрид много по-рано.

В Париж тя възнамерява да докладва, следвайки инструкциите, на полковник Даивин, който ще сложи глуповатия капитан Ладу на място, след което най-сетне ще поеме за Белгия към своите един милион франка – цената на безметежния й живот с Вадим в Париж. Бъдещето й, както сама се изразява след време, „е предначертано”.

Само че връщането й в Париж ще се окаже най-злочестото от всички пътешествия, предприемани от тази безразсъдна и дръзка жена.

Из „Мата Хари”

Книгата може да поръчате тук!