За сърцето немитите зъби са лоши като пушенето

Хора със сърдечни заболявания и особено пациенти с пейсмейкър трябва да спазват добра хигиена на зъбите и кожата си, за да предотвратят потенциално смъртоносни инфекции на вътрешната обвивка на сърцето и клапите. За това съветва в новите си препоръки за лечение на инфекциозен ендокардит Европейското дружество на кардиолозите.

Работната група, изготвила документа, е провокирана от увеличаването на населението, изложено на риск от инфекциозен ендокардит. Преразгледани и актуализирани са рисковите категории, като в ръководството се засилва препоръката за антибиотична профилактика.

Съветите за лечение са на основата на установените през последните години категории на чувствителност на микробите към масово използваните лекарства, определени от Европейския комитет за изследване на антимикробната чувствителност. Също така е прецизирана дефиницията за групи в риск. Подробното ръководство обновява съветите от последния консенсусен документ от 2015 г., които лекарите следваха. Новините бяха представени на годишния конгрес в Амстердам.

По-общо казано, инфекциозният ендокардит представлява инфекция на вътрешните обвивки на сърцето и засяга най-често сърдечните клапи. Това се случва, когато бактерии или гъбички навлязат в кръвта - например чрез кожни инфекции, стоматологични процедури, хирургически интервенции и други инвазивни дейности.

Инфекцията може да доведе до абсцеси, разрушаване на сърдечна клапа и разпадане на клетки на по-малки частици. Рисково е, когато те се придвижат до други области на тялото и създадат условия за запушване на съд - процес, наречен емболизация. А преглед на публикациите в годините след 2015-а показва, че антибиотичната профилактика при високорискови хора е свързана със значително намаляване на ендокардитите с инфекциозен произход. Заболяването е много сериозно, но може да бъде предизвикателство за диагностициране в най-ранния си етап. Трудността идва от това, че заболяването се проявява с разнообразни симптоми, част от които не се свързват интуитивно със сърцето. В този контекст топекспертите акцентират върху нуждата от обучаване в по-широка здравна култура на пациентите и засилване на вниманието на кардиолозите към новите, разширени критерии за рискови и умерено рискови групи за  превенция, ранната диагностика и лечение. Специален фокус е грижата, ориентирана към пациента, и споделеното вземане на решения.

Систематичен преглед, който включва множество национални проучвания в Европа, показва 4% годишно увеличение на честотата на инфекциозните ендокардити.

С напредването на възпалението се появяват характерни симптоми, сред които са замаяност, повишена температура, необяснимо нощно изпотяване, несвързвана с нищо загуба на тегло, кашлица, като замаяността може да бъде последвана от припадък.

Разгърнатата инфекция може да доведе и до инсулт, сърдечна недостатъчност, септичен шок.

Развитието на инфекциозен енодакридит обикновено “изисква” изпълнение на няколко условия. На първо място е наличието на предразполагащи рискови фактори за навлизане на патогени в кръвния поток. На второ място е способността на организма да се справи с микробите, така наречената компетентност на имунния отговор. За имунитета предизвикателство са както системните инфекции, така и инцидентното, но мощното нахлуване на бактерии, склонни към бързо образуване на болестотворни колонии.

По-рядко в основата е заразяване на кръвта при инжектиране на наркотици или непредвидими инциденти при инвазивни процедури. Обичайните входни врати за влизане на бактерии и гъбички са различни. Най-често патогените проникват чрез инфекции на кожата, устната кухина, стомашно-чревния тракт или пикочно-половата система.

В изложението си работната група, съставила препоръките, обръща внимание, че процедурите по орална хирургия (включително вадене на зъби, пародонтална хирургия, биопсии, хирургични намеси, свързани с импланти) и стоматологичните процедури, които включват манипулиране на венците, са изложени на висок риск от причиняване на бактериемия. Успешната антибиотична профилактика предполага, че намаляването на бактериемията, свързана с медицинските процедури, ще доведе до намален риск за уязвимите групи. Концепцията е подкрепена от животински модели и наблюдателни проучвания. Въпреки това връзката не е напълно ясна. Бактериемията може да бъде причинена от ежедневни дейности като неправилно четкане на зъбите, почистване с конец и дъвчене. Въпреки че това са нискорискови условия, те се появяват непрекъснато и следователно могат да надхвърлят риска от бактериемия, свързана със зъболекарски процедури, уточняват експертите. След анализ на всички проучвания, публикувани след 2015 г., работната група актуализира рисковите категории и препоръчна тези хора да бъдат профилактирани. При пациенти с умерен риск антибиотичната профилактика не се препоръчва рутинно, а се обмисла индивидуално.

Пациентите трябва да бъдат насърчавани да мият зъбите си два пъти дневно. Според кардиолозите за сърцето занемареното здраве на устната кухина е риск, сравним с пушенето. Както и да търсят професионално почистване на зъбите (от плака) и контролни прегледи поне два пъти годишно.