Явор Христов е в клуба на най-добрите млади химици в света и знае - без смяна на манталитета България няма да стане Швейцария

• 12-класникът от Софийската математическа гимназия спечели сребърен медал от Международната олимпиада, а целта му е златото догодина
• Не експериментира за развлечение, а се интересува от синтези на сложни съединения
• Мечтае да преподава и да прави наука

Явор Христов е от онези млади хора, които са орисани на успехи. И не се притеснява да си поставя високи цели. Може би това е причината да е един от най-добрите химици за своята възраст в света. Дванайсетокласникът е част от националния отбор по химия, а от последната международна олимпиада в Швейцария през юли се прибра със сребърен медал. Така стана един от лауреатите в състезанието, а заедно със съотборниците си завоюваха две златни и две сребърни отличия в конкуренция на над 340 ученици от 86 държави. 

От малък Явор се интересува от природните науки и от сериозна литература - чете дебели книги в различни сфери, не само химия, а физика и биология. Но

не е типичното клише за “читанка” - свирел по-активно на пиано

Музиката все още заема специално място в живота му, продължава и да свири. Но когато в 7-и клас започва да учи химия в Софийската математическа гимназия, осъзнава, че тя му харесва повече.

Имам време за всичко, макар химията да е с приоритет, казва Явор. А когато го питат трудно ли е да се подготвяш за олимпиада, отговаря: “Трудно” е относително понятие. Подготовката определено отнема доста време и усилия, обаче го правя с удоволствие.

Не го усещам като трудност или задължение. Просто ми е интересно. Следствието от интереса ми към химията е участието в състезания, а не обратното”, обяснява той.

В семейството на Явор са заети в сферата на телекомуникациите, а най-близо до научните му интереси може би е баба му, която е фармацевт. Все още не е решил накъде ще поеме след СМГ, но споделя, че в някакъв етап от образованието си би следвал и в чужбина.

“Засега идеята ми е да се развивам в академичната сфера на химията, в науката. Имам и афинитет към преподаване, може да се насоча и към педагогическата част”, добавя олимпийският ни медалист. И си личи, че е мислил как да привлече и други към химията. Ако го попитате какво би показал на седмокласници, които за първи път стъпват в кабинета, има готов отговор. Ще им покаже опит, с който да ги впечатли, но не само визуално. “Ще направим нещо, с което да повдигна първоначалния им интерес. В същото време бих им дал по-технически разяснения за това, което съм им показал. Само така ще са наистина сигурни, че това е нещото, с което искат да се занимават. И ги влече не само да виждат какво се случва в света около тях, а и да могат да го обяснят”, казва Явор. Не прави експерименти просто за развлечение или демонстрация. Особено интересни са му свързаните с органичната химия синтези на сложни съединения. Готов е да специализира точно в тази сфера.

Планът му за близкото бъдеще е конкретен - участие в следващата международна олимпиада и златен медал. След това мечтае негови статии да бъдат публикувани в реномирани научни списания.

“Така или иначе, пътят е по-важен. Успехите са просто черешката на тортата”, допълва Явор.

Преди състезание се старае, освен да е подготвен, да е уверен в себе си и да е спокоен. Това според него са най-важните неща за успех във всичко, не само в химията.

Не празнува победите си с партита, а се наслаждава на факта, че е постигнал още една цел. Е, отбелязва постижението със семейството и приятелите си. Разпуска и с музика, без да се ограничава до един стил. Но слуша най-вече поп, рок, понякога и метъл.

Като повечето свои връстници Явор се наслаждава и на пътуванията

На последната международна олимпиада в Швейцария е посетил градове като Цюрих и Берн. “Харесаха ми усещането и настроението, когато човек е в някоя развита европейска държава. Бих искал да пообиколя още малко из Европа, а и някъде в Азия”, добавя той. Скептичен е, че лесно можем да настигнем стандарта на живот на швейцарците: “Хората са с по-различен манталитет от нашия. Те са работливи, цивилизовани и използват това, за да изградят държава, в която живеят в хармония. Трябва доста фундаментално да се промени нашият манталитет, за да се доближим до техния начин на живот и техния стандарт”. Убеден е, че само с инвестиции в образованието това няма да стане. Казва, че развитието на една държава е свързано както с образованието и научната област, така и с политиката, която тя води.

Не знае дали и кога българин ще вземе Нобелова награда по химия. “Но в България има добри учени, които се занимават в тази обширна сфера. Винаги има потенциал, убедил съм се от първо лице”, оптимист е Явор Христов.