7 изненадващи сексуални тенденции от историята

Чудите ли се какво са правили нашите древни предци, когато са искали да подправят вечерта след срещата с половинките си?
Предлагаме ви седем исторически сексуални тенденции, които ще отговорят на този въпрос.

Древен Египет (3100-332 пр.н.е.): Червилото означавало, че жената е отворена за орална любов

Оралният секс се е практикувал в повечето древни общества.
Но древните египтяни били особено влюбени в него - дотолкова, че един от най-важните им митове се съсредоточава около фелацио на глинен пенис, което връща бог Озирис към живот.

Древният египетски ентусиазъм за орален секс се кредитира от някои историци със създаването на още един крайъгълен камък на съвременното общество: червило. Често се смята, че египтяните са били първата култура, която е слагала грим. Според тази теория, когато древните египетски куртизанки оцветявали устните си, това се смятало за покана за орална любов.

Древен Рим (753 г. пр. н. е. - 476 г. сл. н. е.): Възпрепятстване на импотентността, избягвайки марулята
Вярата в храната като афродизиак е била често срещана в много древни култури, включително в древен Рим. Но римляните са вярвали, че някои храни притежават и антиафродизиачни качества - особено марулята. Те били подозрителни към този зеленчук, която според тях може моментално да направи мъжете импотентни

Съвременен еквивалент: Вярването, че някои газирани напитки увреждат броя на сперматозоидите.

Средновековна Европа (400-1400): Влюбване отдалеч
Средновековието не е толкова чудесно време за секс.
Църквата имала много рестриктивни правила за това кого може да разменяте ласки и кога може да се заемете с това. И ако сте нарушили някое от тези правила – като това да правите гей секс или да любите съпругата си в неделя – бихте могли да бъдете строго наказани, понякога със смърт.

Ограниченията върху секса, както и промяната на идеите за неща като това дали браковете трябва да се уреждат от семейства или да бъдат доброволни и по любов, довеждат до създаването на концепция, наречена „придворна любов“ в края на 11 век.

Придворна любов е съществувала между двама души, които не са били женени един за друг, но вероятно са били женени за други хора. Обикновено жената в придворната двойка е била благородничка в брак, уговорен от нейното семейство. Любовникът й може да е трубадур, рицар или друг мъж от придворната класа. Мъжът влагал чувствата си към жената в песни или стихотворения, празнувайки тяхната емоционална любов, която те били обречени никога да не изразят напълно като брачна двойка.

Въпреки че включвала постоянни декларации за вечна любов, придворната любов рядко водела до истински секс. Това е нещо като предшественик на това, което днес наричаме „емоционална измама“. Но като често срещана тема в изкуството и развлеченията, придворната любов променя много популярни идеи за любовта и романтиката.

Много от правилата на придворната любов (като това „подозрителност към любимия поражда ревност и следователно засилва любовта“ и „мисълта за другия никога не напуска истинския любим“) все още са популярни сред тийнейджъри, незрели възрастни и герои в любовни романи до ден днешен.

Модерен еквивалент: Някой от Tinder, с когото обменяте епични текстове, но отказвате да се срещнете лично.

Пуританска ера на Съединените щати (1500-1700): Правете го където и когато можете
Според някои исторически оценки една на всеки три пуритански булки е била бременна в дните на сватбата си.
Но макар това да звучи шокиращо модерно, средно статистическият пуританин също се интересувал от някои неща, които днес бихме считали за сексуалност на напреднало ниво. Като публичен секс. Правенето на секс в поле, гора или на оградата, скрити зад жив плет, е нормална част от пуританския живот, както и секс в пристройка, веранда или стая, където присъстват други хора. Това обаче не е продиктувано от дива извратеност - просто нямало много лично пространство на закрито, което направил секса на обществени места необходимост.

Модерен еквивалент: Правите го в колата си, защото съквартирантът ви има гости.

Викторианска ера (1837-1901): Вибратори с рецепта?
Викторианската сексуалност се превърна в доста гореща историческа тема през последните години, тъй като беше популяризирана идеята, че викторианските жени, диагностицирани с „истерия“, са били лекувани, като са били довеждани до оргазъм с вибратори от лекари.

Някои историци излязоха да твърдят, че масовото разбиране за вибратори и истерия е объркано и че докато викторианският лекар Мортън Гранвил изобретява първия моторизиран масажор, той е създаден само за лечение на наранени мускули, а не за любов.

Модерен еквивалент: "Масажорът за гръб", който намерихте под леглото на майка си.

70-те години на миналия век: Старт на отворените бракове
Въпреки че 60-те години получават голяма част от пресата като ерата, която популяризира свободната любов и предбрачния секс, тази линия на мислене става много погрешна.

Предбрачният секс вече е доста популярен и идеи като полигамията завладяват дълбоко общественото въображение през следващото десетилетие. Основната американска поп култура през 70-те години често открито подкрепя немоногамния секс, дори за вече женени двойки, които преди това са били моногамни.

През 1972 г. книгата „Отворен брак” от Нена и Джордж О'Нийл става международен бестселър. Това е първият масов глас, който се застъпва за емоционална обвързаност без сексуална моногамия. Много хора последват примера и експериментират, което довежда до суинг партита (купони, на които двойките отиват, за да си сменят партньорите), както и до хетеросексуални сексклубове, фокусирани върху суинга, като известния Plato's Retreat в Ню Йорк, който отваря врати през 1977 г. Въпреки че тази ера на експериментиране с отворен брак често се споменава като културна грешка, тя отвори вратата за днешното възприемане на немоногамията.

1990-те: Всички са напляскани!
За да не мислите, че садо-мазото е популяризирано от Крисчън Грей, трябва да сте наясно, че практиката претърпява многобройни бумове през 20-ти век. Сексуалните игри с робство и обмен на власт отдавна са съществували като ъндърграунд култура.

Те периодично се появяват като основни тенденции – като хитовия филм от 1986 г. „9 1/2 седмици”, който всъщност беше „50-те нюанса сиво” на своето време.

Но садо-мазото наистина се появи като глътка въздух в мейнстрийма през 90-те. Неговите стилистични елементи - от винил фетиш дрехи до камшици като аксесоари - станаха доста модерни, като колекцията на Versace от 1992 г., наречена "Miss S&M".

Садо-мазо сцени бяха използвани за обозначаване на опасност в различни телевизионни предавания и филми през десетилетието - дотолкова, че филмът на Роузи О'Донъл от 1994 г. „Изход към рая” пародира тенденцията.

Водещи издания като New York Magazine, The Chicago Tribune и Spin изпращат репортери под прикритие, за да разберат отвътре "новата мода" на робството и садомазохизма, което води до безброй написани „шокирани” статии за това как в Америка не остава нито един човек ненапляскан.

И, разбира се, Мадона се включи в действието. Тя прие образа на садо-мазо господство през по-голямата част от началото на 90-те, от книгата си „Секс” и албума Erotica от 1992 г. , до видеоклипа си от 1994 г. за песента "Human Nature", в който тя и група танцьори, облечени в черен винил, се пляскат един на друг, до изключително ограничен еротичен ефект.