Секс салът: невероятният експеримент

Този експеримент за секс и насилие, наречен „секс сал“, не се получава така, както създателят му очаквал. Той искал да проучи насилственото и сексуално поведение при хората по време на ограничения. Той обаче открил нещо съвсем различно.

Сантяго Геновес е испанец, който имигрира в Мексико, когато е на 15, за да избяга от испанската гражданска война. В северноамериканската страна той става антрополог. Заедно с норвежкия си колега Тор Хейердал създава експеримент, който много хора смятат за секс експеримент.

Геновес се интересувал първостепенно от изследване на човешкото поведение и в частност от насилието. То е това, което го кара да избяга от родината си. Той също изпитва на гърба си насилие през ноември 1972 г., когато радикална група отвлича самолета, в който той пътува.
Това отвличане му дава идеята да проведе експеримент за секс и насилие. При животните сексът и насилието вървят ръка за ръка. Затова искал да разбере дали това важи и за хората.

Две години преди отвличането, Геновес пътува от Африка до САЩ с Тор Хейердал. Те се придвижвали с лодки, направени от папирусна тръстика. Искал да докаже, че африканците са могли да стигнат до Америка също толкова успешно, колкото и Колумб. Но това, което той осъзнал по време на това пътуване, било, че откритото море е чудесно място за наблюдение на човешкото поведение.

Това преживяване, заедно с отвличането, го накарало да бъде неотстъпчив в желанието си да създаде лаборатория за изучаване на човешкото поведение. Той искал да проектира обстановка, която е идеално калибрирана за конфликт. Това бил и експеримент върху секса. Неговата хипотеза била, че хората, подобно на животните, свързват секса с насилието.

Идеята му била да построи лодка с много малко пространство. Група доброволци щели да плават с нея 101 дни. През този период от време на тях нямало да им бъде позволено да слизат от лодката. Геновес лично избрал всички членове на екипажа. Той се опитал да подбере хора, които вярвал, че няма да бъдат съвместими.

Малката лодка напуснала Канарските острови и се насочила към Косумел, Мексико. Доброволците били шест жени и четирима мъже. Геновес дал на жените авторитетни позиции, а господата имали второстепенни позиции. Той вярвал, че това ще създаде още повече напрежение.

Тъй като за Геновес било от решаващо значение да запази целите си в тайна, така че доброволците да се държат спонтанно, той не дал подробности на медиите, които започнали да спекулират с неговата „човешка лаборатория”, наричайки „секс експеримент”.

Всички заглавия на вестниците по онова време съобщавали за оргии и всякакви други извращения. Те твърдели, че Геновес бил чисто гол на лодката. Затова журналистите започнали да наричат експеримента му „Секс сал“. За да бъдем честни, Геновес се надявал да има ясно изразено сексуално поведение и заради това специално избрал привлекателни доброволци.

Голямата изненада
Но в морето нещата не се развили точно както ученият ги очаквал. В крайна сметка, единственият човек от пътуването, който проявил някаква форма на агресивно поведение, бил самият Сантяго Геновес. Той се разочаровал, когато никоя от хипотезите му не се сбъднала. Междувременно доброволците изградили мирни отношения помежду си.
Имало някои сексуални взаимодействия между тях, но недостатъчно, за да се счита за секс експеримент. Също така Геновес открил, че на сала не е имало връзка между секс и насилие.

Години по-късно доброволците се срещнали, за да говорят за своя опит на „секс сала“. Оказало се, че всички са си фантазирали как убиват Геновес. Някои дори планували как да го направят. Никой от тях не можел да го понася, защото той станал авторитарен, докато доброволците създали връзки на солидарност и приятелство.

Истината е, че този експеримент не е бил добре проектиран. Автоматичната връзка на поведението на животните на Геновес с човешкото поведение може да не е била научно валидна.

Ефектът на Луцифер – или как добрите хора стават зли. Експериментът в Станфорд