Да мразиш татко - насилие или болест

Насажданото родителско отчуждение съсипва целия живот на детето, няма обаче решение – нито юридически, нито здравно

Вече има друго семейство. Нас не ни обича. Не звъни, не ходи в дома им. Пречиш им. Те не те искат. Сигурно ще те набият, ако не ги слушаш.

Това са само част от думите, които може да чуе едно дете, въвлечено във войната между родители. Те съсипват крехката му психика и отварят вратата на детското съзнание за въпроси, несигурност и страх.

Аз не съм желан там. Не ме обича вече. Ако ме нямаше, щяха да са по-щастливи и мама, и татко и да не се разделят. Заради мен се карат. В мен е вината, че и двамата са нещастни, сигурно съм лошо дете, кънти в главата на малкия човек, попаднал във война между родителите. Усеща се несигурно, необичано, нежелано.

От оръжие в битката на мама и татко се превръща в единствената невинна жертва в състезанието за его, надмощие, липса на родителски капацитет и инструмент за отмъщение заради провалените отношения. Изречени в пристъп на гняв и безсилие, необмислените думи повличат след себе си лавина. След нея никой не е същият, а травмите на детето остават за цял живот, ако с него не работи специалист.

Много често след раздялата на двама родители се натрупва разочарование, което се прехвърля върху детето. То постепенно бива привличано на страната на единия родител и се превръща в негов съюзник. В този момент

другият автоматично се превръща във враг в очите на собственото си дете

Родителското отчуждение е резултат на влиянието на единия родител чрез настройване, рушене на авторитета, създаване на страхове и дори страх от изоставяне.

Най-често родителското отчуждение настъпва, когато майката или бащата умишлено настройва детето срещу другия възрастен. Първоначално то става неволен свидетел на обидите, крясъците, липсата на уважение и дори физическа разправа. След това го убеждават настойчиво, че за него се грижи само единият родител, че го обича и полага грижи само той, докато другият е лош. Без да има избор, малкият човек свиква със скандалите и обидите, вижда пренебрежителното отношение на другия родител и неволно заема страната на онзи, който го убеждава, че го обича повече.

Това е финалът - детето напълно губи уважение към втория родител, отказва да се среща с него. Идва родителското отчуждение.

Темата стана особено актуална след убийството на един баща в София. За смъртта на Пейо Пеев с обвинение в ареста са жена му Габриела и тъщата Красимира Трифонова. В заплетения сюжет се появи и втори баща, който претендира да бъде признат за родител на малкия син на Габриела Славова. И докато бившият депутат Велико Минков се бори да получи бащинство, убитият Пейо се е съгласил на фиктивен брак с Габриела, за да може да вижда собственото си дете, което с години му е било отнето.

Това обаче е само един пример за родителско отчуждение, предизвикано умишлено от майката. Отчуждението има много лица и за него се ползват различни похвати, разказват психолози, които са се намесвали в опит да възстановят връзката на родител и дете. Никой не го твърди, но всъщност в повечето случаи пострадалите от родителско отчуждение са бащите. Изводът се налага от казуси, с които репортер на “24 часа” се запозна.

Ако отидеш при баща ти, ще ти сe разсърдя. Ти отиди, ако искаш, но да знаеш, че аз ще плача

Този отговор е много често срещан от страна на майки, разделени с бащите на децата си, твърдят психолози. В психиката на невръстното дете такива думи създават колебания и напрежение - дали да отиде, или да не отиде, хем иска да е с баща си, хем не иска да наранява майка си. И причиняват трайни психически увреждания, които остават дори при израстването и съсипват напълно живота му. Такова поведение от страна на родител към детето му обаче не е престъпление, поне юридически.

Родителското отчуждение да бъде записано като престъпление и домашно насилие в законите, поискаха преди седмица бащи, което се борят за правото да бъдат с децата си. Отново поводът бе убийството на Пейо Пеев, а сред лицата на протеста бе и оцелелият баща от криминалния сюжет на Габриела и майка ѝ - Велико Минков. Бруталното убийство на Пейо Пеев ги извади онзи петък на площада, но реално каузата им е от години.

Татковците настояват за законово въвеждане на модела на споделеното родителство - редовен и пряк контакт на двамата с децата, въвеждането на специализиран семеен съд. Според юристите в групата трябва да има

минимален гарантиран период за срещи на всеки от разделените родители

с наследниците им, без да може съдът да определя време под тази граница, конституционна защита на бащинството като тази за майчинството, както и приемането, че родителското отчуждение е форма на домашно насилие.

Родителското отчуждение обаче трудно би могло да се включи като форма на домашно насилие в Наказателния кодекс, твърдят юристи, които се противопоставят на идеята. Доказването кой всъщност е виновен за отчуждаването на едно дете от родителя е трудно. Понякога в него е намесен не само другият родител, а и баби, дядовци и още роднини. Според защитниците на включването обаче самото записване в НК ще има превантивен ефект.

“Родителите не осъзнават до какво може да доведат тези отношения на едно дете и каква психоустойчивост му дават те. Идеята е да не се стига до тези форми на насилие и да могат да имат страх от наказанието, както за други престъпления. Трябва да се знае, че родителският ти капацитет е спорен и може да ти отнемат ролята в живота на детето, ако позволяваш да го отделяш от другия родител и да дискредитираш авторитета му в очите на детето”, казва адвокат Йорданка Бекирска. Каузата на кантората, в която работи, е да установи родителското отчуждение като форма на психоемоционално насилие върху децата. Бекирска е президент на Комисията по семейно право към Федерацията на Европейската адвокатура и единственият български адвокат, който представлява страната в Международната академия по семейно право.

Според психолога Мария Чомарова обаче специален законов запис за споделеното родителство няма да работи.

“Когато семействата се разделят, но запазят добрите си отношения, а преди това са имали изградена връзка с децата си, се получава едно споделено родителство и от съда. Няма никаква пречка хората да го поискат и то да се присъди.

Родителите продължават да се грижат за децата и когато са разумни и поставят родителството на първо място, а не собствените си нарцистични травми и желанието за битка и доминиране на всяка цена, тогава и децата се развиват нормално”, казва тя.

Обикновено в България отчуждението се установява в съдебен спор за родителските права

Съществува обаче и самоотчуждение, когато детето е било неглижирано или е било жертва на насилие от страна на родителя. В сегашната формулировка в Семейния кодекс психоемоционалното насилие е част от домашното, но не създава ясни отговорност и третиране на хората отчуждители, категорични са юристи.

Всички видове отчуждения се доказват чрез специална методология, която психолозите прилагат. В тях има и скала на лъжата, която засича неистинността на отговорите.

Ако детето дава отговори, които се различават от постъпките му, това се нарича социално желателно поведение, а скалата на лъжата засича неверния отговор. Тогава истината се установява с друг тип тестове. В подобни ситуации попадат деца, които са настройвани от другия родител да лъжат.

“Баща ми ме бие. Той е много лош”, казва 5-годишно

Скалата обаче засича този отговор като неверен. И специалистите започват да задават нови въпроси, които да установят имало ли е насилие. В процеса на събеседване детето забравя инструкциите от другия родител и признава, че баща му не го е удрял.

Сред другите методи, които психолозите прилaгат, за да установят дали детето има травма, са рисунки и цветови тестове.

В разплитането на казуса участват и родителите, и детето. Те са разпитвани в присъствието на психолог поотделно, а в последствие се провежда и т.нар. кръстосани сесии, в които участват детето с баща си, както и детето с майка си. В тях се прилагат различни методи, сред които и игри, чрез които се проследява дали малкият човек е дистанциран и какво му е отношението с родителя. Децата, жертви на насилие, и тези, които имат страх от родителя си, стоят в ъгъла на стаята, по-свити са, понякога слагат и качулки, за да скрият лицето си или гледат в земята.

Проблем обаче е, че социалните служби у нас нямат подготовката да се справят с подобни казуси, въпреки че те трябва да оценят риска за детето.

“Получихме много сигнали за недобре подготвени хора в нашата система и аз напълно ги разбирам”, призна социалният министър Иванка Шалапатова по време на кръгла маса за промени в Семейния кодекс в четвъртък. Според адв. Бекирска е необходимо психологическо консултиране, което да помогне за повишаването на родителския капацитет.

Неслучайно бе направен опит родителското отчуждение да бъде вкарано в международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето (МКБ). Мотивът бе, че травмите от него са изключително сериозни. Записването на отчуждението като отделна болест обаче така и не се случи - трудно се доказва дали вината е в определен човек или става въпрос за самоотчуждение.