"Моторджии" - филм за рокери, които стават бандити, Том Харди е в една от главните роли

По кината върви "Моторджии" - драма на режисьора Джеф Никълс, представител на умното и чувствителното американско кино, който не е пускал нищо през последните осем години.

Той обаче се вдъхновява от серията снимки на фотографа Дени Лайън за членовете на мотоциклетния клуб Chicago Outlaws, която се превръща в класика в документалната фотография.

Героите са американски рокери от 60-те години, които се възхищават от Марлон Брандо и не виждат извън пътя, но с времето в живота им вместо романтиката се появява насилието.

Кейти влиза в бар, пълен с огромни хилещи се пичове с дънкови якета. Музиката е силна, те всички са с бира в ръка и започват да я свалят. Тя е тук случайно и тъкмо иска да се измъкне, когато вижда до билярдната маса Бени.

Ден по-късно въпросният Бени, който буквално спи пред дома , само по начина, по който изглежда разкарва гаджето , което си тръгва, само и само да не пострада.

Само след няколко седмици Кейти вече е омъжена за най-харизматичния и смел член на рокерската банда "Вандалите". Навън е 1965 г. и никой от героите не мисли за бъдещето. Прекалено силно в ушите им звучи настоящето, когато се носят по шосето, без да обръщат внимание на светофарите и полицейските сирени.

"Моторджии" бележи завръщането на Джеф Никълс - американски режисьор, който никога не е получавал награди на големите кинофестивали и не е бил фаворит на оскарите, но все пак имащ твърдо ядро фенове.

Върхът на популярността му беше малко след 2010 г., на фестивала в Кан. Първо в Седмицата на критиците той представи успешно "Убежище" с Майкъл Шенън и Джесика Частийн.

След това влезе в основната програма с "Лудост", вдъхновен от Марк Твен, където главната роля изигра Матю Макконъхи.

Но след това нито ретрофантастическият "Специално вечерно издание", нито защитаващият човешките права "Лавинг" за първия брак на бял мъж с афроамериканка не предизвикаха особен ентусиазъм. Именно по тази причина Никълс изчезна за цели осем години.

Всъщност той никога не е бил рокер, но обожавал фотоалбума на Лайън, както и брат му Бен, който всъщност е любител на моторите и лидер на групата Bikeriders, една от песните на която звучи по време на финалните надписи.

Режисьорът е запленен не само от поезията на живота без правила и безкрайното шосе, но в по-голяма степен на отразяването им в масовата култура и не особено очевидното им влияние в САЩ (70-те и 80-те години като по поръчка са по време на детството на режисьора).

Донякъде парадоксално, съединявайки тийнейджърската влюбчивост на героите си и аналитичния им страничен поглед, Никълс остава едновременно постмодернист, който поставя всяка мисъл в иронични кавички, и искрен романтик.