Баща на динамита, лекарство и лубрикант за презервативи - нитроглицеринът на 160 г.

Взрив убива брата на изобретателя му Алфред Нобел, таткото се спасява случайно

“Сигурно е ирония на съдбата, че са ми предписали като лекарство нитроглицерин”, често повтаря към края на живота си Алфред Нобел.

Иронията е в това, че неговата лаборатория за нитроглицерин в центъра на Стокхолм хвръква във въздуха няколко десетилетия по-рано именно при изпитания на изобретения от него течен взрив, който впоследствие става причина за гибелта на десетки хора.

Гърмящото съботно утро

Утрото на 3 септември 1864 г. в Стокхолм започва като нормална събота. Някой отива на откриването на учебната година в школа по плуване, където ще присъства самата кралица, друг се интересува от разпродажба на скъпи копринени платове в един от луксозните магазини. В Големия Кралски театър скоро ще започне “Севилският бръснар”, а мнозина от мъжете обсъждат скорошния край на войната между Дания и Прусия, за което пишат всички вестници: Немците най-накрая са взели реванш за провала преди 15 години и са си отвоювали обратно Шлезвиг. С две думи - нормален уикенд в процъфтяваща европейска държава през ХIХ век.

В 11 ч сутринта на въпросния ден 31-годишният Алфред Нобел посреща у дома си свой познат - инженер Блум, съпругата му Андриета е заета с чистене, а баща му Имануил и по-малкият му брат Емил вече работят в лабораторията, опитвайки се да опростят производството на нитроглицерин.

Именно в този момент в града избухва чудовищен взрив. Взривната вълна събаря на земята Нобел и всички, които са в къщата, са обсипани с парчета стъкло от разбитите прозорци. Разбити са и прозорците на много жилища в града, а в повечето магазини стоките падат от стелажите.

Съдейки по огромния черен стълб дим, се е взривила самата лаборатория на Нобел - същата, от която се оплакват, че не се чувстват в безопасност заради опитите там с взривни вещества.

Пристигналите на мястото на произшествието журналисти драматично описват случилото се - лабораторията е почти напълно разрушена, навсякъде лежат мъртви тела, които трудно могат да бъдат разпознати. “Безформена маса плът и кости, която трудно може да бъде определена като човешко тяло”, пише един от вестниците.

Между труповете е и братът на Алфред Нобел, а баща му го спасява случайност - малко преди взрива той излиза, защото трябва да получи препоръчано писмо.

На къщите около лабораторията са отнесени покривите, на някои даже падат стени. Обществената реакция е яростна - защо толкова опасни опити се провеждат насред жилищен квартал? По време на полицейското разследване Имануил Нобел твърди, че не е имало никакво производство, ставало въпрос за незначителни експерименти, за които не се изисква специално разрешение, а и там имало не повече от 130 кг нитроглицерин. Съдейки по мащаба на разрушенията обаче обемът е занижен в пъти.

Семейство Нобел постъпва като всички - прехвърля цялата вина на загиналите, затова за главен виновник за взрива, при който са загинали най-малко пет човека, единодушно е обявен Емил. По всяка вероятност той бил забравил да провери температурата на сместа, не е охладил съхраняващия съд, който е прегрял. Така е станал самият взрив.

В крайна сметка съдът постановява, че семейство Нобел трябва да изплати на всички пострадали достатъчна компенсация. Някои жители на Стокхолм обаче не са съвсем доволни и си търсят извънсъдебно правата. Така например Имануил Нобел е бил пребит от неизвестни и блъснат по стълбите на дома си.

По-опасен за себе си, отколкото за врага

Нитроглицеринът, открит от италианеца Асканио Собреро, е първото взривно вещество, което притежава възможността за детонация. Известният от Средновековието черен барут от чисто физическа гледна точка може само да гори бързо, при това в определени условия, но фронтът на горенете се движи с подзвукова скорост и затова не поражда взривна вълна. Разрушителният ефект от взрив на барут не е особено голям, което позволява да бъде използван в оръдия и огнестрелни оръжия без особена опасност за дулата. Но въпросното свойство пък не позволява барутът да бъде използван ефективно за бомби при война, както и за строителни взривове.

Така че когато се появява новината за много мощно ново взривно вещество, първи вниманието си към него насочват военните. За тяхно съжаление почти веднага става ясно, че то не става за масово използвана на бойното поле.

Първо, нитроглицеринът в нормални условия е гъста течност, така че няма как да се съхранява в условията на война. Второ, откритата от Собреро субстанция била твърде опасна и нестабилна. В същото време барутът можело да бъде съхраняван в обикновени бъчви и е трябвало само да го пазят от искри и огън.

Но с новия течен взрив това не е възможно. Когато година след трагедията в Стокхолм фирмата на Нобел открива фабрика край Хамбург и започва да продава смес от нитроглицерин с барут с търговско название Blasting Oil, тя първоначално е много търсена. Но използването ѝ носи рискове и редовно в Германия, а и не само там се взривяват фабрични здания и десетки работници умират. През 1866 г. гръмва контейнер с Blasting Oil, останал след строежа на тунела под планинския масив Донер в Невада, който унищожава офис на строителна компания в Сан Франциско. Туби с нитроглицерин редовно се взривяват и във Великобритания отново с човешки жертви, което принуждава правителството де факто да го забрани.

Разбира се, подобно взривно вещество няма как да стане стандартно за използване в армията, защото е по-опасно за своите, отколкото за врага. Всъщност нитроглицеринът е използван само в някои експериментални мини. Затова се стига до откриването на нова субстанция.

Динамитът

Забраната на нитроглицерина в много страни принуждава Нобел да търси нова физическа форма за взривното си вещество. Като минимум трябва да го преобразува от течност в твърдо тяло.

Един от съдружниците на Нобел му предлага да напоят с нитроглицерин някаква субстанция, да я пренесат до клиента и там отново да изстискат течността. За абсорбент първоначално избират кизелгур, известен под научното си име диатомин - минерален прах, получаван от древни водорасли. Но много скоро става ясно, че да се отдели нитроглицерина от кизелгура, е много трудно, като голяма част от взривната смес се губи. 

Тогава на Нобел му хрумва идеята да подбере такъв абсорбент, от който да не трябва да се изстисква нитроглицеринът. Пробва много субстанции - от дървени стърготини до дървени въглища и целулоза, но нищо не може да се сравни с кизелгура. Така че му остава само да определи правилните пропорции. Накрая му става ясно, че тя е четвърт диатомин на три четвърти нитроглицерин. Получава се почти суха пръчка, която не избухва от случайна искра, а има нужда от специален капсул-детонатор.

Нобел патентова изобретението си през 1867 г. и упорито се бори с нелицензираните фалшификатори. Взривното вещество, което скоро кръщават динамит, все още е неподходящо за военни цели, но се оказва незаменимо за строителни и миньорски дейности.

От този момент нитроглицеринът на практика не се използва като взрив. Но пък с една от разновидностите на динамита се ползва от руските терористи, убили цар Александър II и московския генерал-губернатор - великия княз Сергей Александрович. Революционният терор е на практика почти единственото мащабно приложение на изобретението на Нобел.

През втората половина на ХIХ век откриват, че разреденият течен нитроглицерин е лекарство за облекчаване на стенокардията и снижаване на кръвното налягане. По ирония на съдбата лекарите го предписват и на неговия изобретател.

Веществото има още едно приложение, за което изобретателят едва ли е предполагал - лубрикант за презервативи. Нитроглицеринът способства за разширяване на кръвоносните съдове в пениса, което може би помага за лечение на някои видове импотентност. Изследванията показват, че въпросният гел като минимум е безопасен и действа по-бързо от виаграта.