Бил Гейтс издава мемоари: За богатото детство, маниятa за програмиране и лошия опит с наркотиците

Милиардерът Бил Гейтс издаде книга „Изходен код". В книгата той разказва живота си преди да основе Microsoft през 1975 г. Първият от трите планирани тома започва с раждането му в Сиатъл през 1955 г. Той е роден в така нареченото семейство от висшата класа, за което е говорил и преди: „Много хора имат истории за това колко тежко е било детството им и отчасти това е причината, поради която са толкова конкурентни. Аз нямам това."

В книгата той казва , че е израснал с „незаслужената привилегия" да се „роди мъж и бял" във време, когато Сиатъл все още е бил раздиран от расова сегрегация. Майка му била богата и участвала в бордовете на известни компании, а баща му бил партньор в адвокатска кантора.

Милиардерът призна, че често се бунтувал срещу успешните си родители. Заради понякога неконтролируемото си поведение посещавал психолог.

Гейтс разказва как прохождащият му математически талант му е дал увереността, че „светът е рационално място", изпълнено с „отговори, които той може да намери, ако вложи ума си в него".

Той започнал да поставя под съмнение авторитета на възрастните около себе си, превръщайки се в "нахалник", който им възразява.

„Представях си себе си като възрастен - спорен, интелектуално силен и понякога не много мил. Бях на около 9 години", пише той.

В книгата Бил Гейтс говори откровено за своята невродивергенция, термин, който не е съществувал, когато е израствал. Терминът описва различното неврологично разнообразие и многообразие на мозъчното функциониране. Това включва състояния като аутизъм, хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, синдром на Аспергер и други. Невродивергентен човек е този, чийто мозък функционира различно от повечето хора.

„Ако растях днес, вероятно щях да бъда диагностициран с аутизъм. Родителите ми нямаха ръководства или учебници, които да им помогнат да разберат защо синът им стана толкова обсебен от определени проекти и можеше да бъде груб и неуместен, без да забелязва как това засяга другите", казва Гейтс.

Той също така споменава навика си да се люлее напред-назад „винаги, когато наистина трябва да мисли за нещо". "Прекарах по-голямата част от живота си, фокусиран върху това, което ме очаква", каза Гейтс.

Когато Гейтс бил дете, той вярвал, че "ако си наистина умен, можеш да получиш отлична оценка с минимални усилия". В опит да изглежда "готин" той криел усилията, които влага в ученето си. Той дори стигнал дотам, че купил два комплекта учебници, само за да остави единия в училище и да отиде на контролни, сякаш никога не е стигал до толкова скучно нещо като ученето.

„Да четеш много, да си умен, да проявяваш интерес към това, което казват учителите – всичко това се смяташе за качества на момичета", обясни той. Книгата разказва историята на всички жени, които са изиграли определяща роля в израстването на Гейтс – майка му, баба му, с която прекарва много време, учителите му в началното училище, любимата му библиотекарка.

Заедно с няколко съученици, предприемчивият Бил Гейтс получил ценен достъп до рядък компютър в частното си училище и започна да се занимава с компютри за забавление и печалба. Той бил толкова погълнат от машината, че дори се измъквал от вкъщи през нощта и отивал да програмира в компютърната лаборатория по цяла нощ.

В Харвард, опитвайки се да съчетае програмирането и ученето, той оставал буден 36 часа без прекъсване. Гейтс признава, че графикът му „изглежда екстремен на приятелите му", но като много технологични предприемачи, той също очевидно се гордее с него.

Именно поради този интензивен, денонощен подход към работата той по-късно настоял да раздели собствеността на Microsoft с Пол Алън (негов приятел от училище и съосновател на компанията) в процентно съотношение 64% на 36%, увеличавайки своя дял от 60%, с което Алън се е съгласил. Сега той се чувства "зле" от това, но все още вярва, че това е правилното нещо.

Бил Гейтс работи в същия дух през целия си живот, „не познавайки уикенди или празници". И често тероризираше служителите си, които следеше изкъсо.

Милиардерът не избягва чувствителната тема за употребата на незаконни наркотици и алкохол в книгата си. Той казва, че е опитвал LSD четири или пет пъти, описвайки го като преживяване, което не би препоръчал. Размишлявайки за младостта си, Гейтс хумористично обвини приятеля си Пол Алън и рок легендата Джими Хендрикс, че са повлияли на решенията му.

Богаташът също така си припомни пушенето на марихуана, за да „изглежда готино" и „да накара момичетата да го харесват" („не се получи") и пиенето на алкохол, като признава, че не се е получи по този начина, както се е надявал.

Въпреки тези младежки страсти, Гейтс отбелязва, че винаги е бил загрижен за поддържането на бистър ум. „Обичам да поемам рискове и да опитвам нови неща, но също така обичам да поддържам мозъка си да работи добре", обясни той.