Откриха как стресът чупи сърцето

Проучване: Миграция на бели кръвни клетки улеснява разкъсването на плаки в съдовете и причинява инфаркт

Острият психически стрес ускорява опасните сърдечносъдови събития като инфаркта, но не само, твърди кардиологът проф. Хендрик Сагер от Техническия университет в Мюнхен, ръководител на изследване на механизмите, по които силното напрежение причинява тежки коронарни проблеми. Приключилият наскоро научен проект е осъществен с финансиране от ЕС и е част от усилията за намаляване на сърдечносъдовите заболявания и смъртността от тях. 

Въпреки че в последните години е постигнат напредък в овладяването на рискови фактори като диабет и затлъстяване, слабо изучен остава стресът, а има достатъчно емпирични наблюдения, че въздейства като стартов изстрел за опасни промени в сърцето.

Големият принос на изследването е разбирането на механизма за увреждане на самите кръвоносни съдове на сърцето. Повод за интереса на Сайгър към темата са резултати от кръвните проби на запалянковци преди и след важен футболен мач между Германия и Словакия.

Групата учени, включително професорът, организирали вземането на кръв от здрави фенове преди и веднага след спортното събитие.  Вторите тестове показали бързо изчерпване на белите кръвни клетки, наречени левкоцити. Заинтригувани, кардиолозите разширяват проучването и наблюдават същия ефект при мишки, когато у тях е предизвикан психически стрес чрез ограничаване на движението им.

Чрез високотехнологични методи за проследяване на клетките екипът установява, че “изчезналите” левкоцити са поети от тъканите и органите в тялото, включително от сърцето. Според кардиолозите трансформацията е в състояние да доведе до разкъсване на мастни отлагания (плаки) в артериите. Това от своя страна може да улесни възникването на сърдечен удар или други потенциално застрашаващи живота коронарни проблеми.

Разкъсването на плаката се наблюдава два пъти по-често при стрес, отколкото в спокойни моменти. Рискът е най-голям при хора с повече натрупвания на лоши частици от вътрешните стени на артериите. Сред причините за задържане на плака са високият холестерол, пушенето, затлъстяването, диабетът. А стресът ги превръща от бомба със закъснител в реален взрив, който може да “счупи” сърцето.

Защо се случва това бягство на левкоцитите от кръвта към сърцето и другите органи обаче, е въпрос, който търси отговора си. Хипотезата на екипа на проф. Сайгър е, че прегрупирането на белите кръвни клетки към коронарната тъкан, белите дробове и кожата може да е еволюирало в предците на хората, за да увеличи шансовете за оцеляване при заплаха, като осигурява повече кислород на органите или подготвя увредените тъкани за регенерация.

За да добавят чисто практическа клинична стойност към откритието си, учените започват изпитания за намаляване на ефектите, свързани със стреса, и създаване на пречки за миграцията на левкоцитите. Така установяват, че предварителното третиране на гризачите с противовъзпалителни антитела блокира молекулите транспортери, които подпомагат движението на левкоцитите.

Любопитно е, че точно с въздействието на футбулна среща върху стреса и сърцето разяснява темата и кардиологът проф. Сотир Марчев в книгата си бестселър “Бъдете здрави! Как” с интервюта от в. “24 часа”.

Наскоро видях мой пациент нервно да тъпче пред дома си. Какво правиш, питам го. “Играе любимият ми футболен отбор и сега са дузпите. Излязох, да не гледам, за да не получа следващ инфаркт”, обяснява той. И наистина, по време на футболни мачове се е случвало да изнесат някого от публиката на носилка. Наскоро от ефира четоха писмо на мексикански писател, чийто дядо през 1994 г. починал, като видял Стоичков да вкарва гол на Мексико, разказа професорът. И цитира записи от пейсмекъри на хора, претърпели земетресение, които сочат екстремно покачване на пулса и кръвното.