Спортът ни тръгна нагоре, футболът - не

Българският спорт е нещо, което трябва да се изучава специално. Защото през последните години напук на мизерния бюджет, липсата на спонсори, скандалите във федерациите и дори олимпийския комитет и какво ли не още той върви нагоре. Министри се сменят на няколко месеца и пак се върви напред. Напук и въпреки всички пречки.

На последните две олимпиади стабилно записахме по три титли. Имаме представители не само в маргиналните спортове, а в тези, които се радват на най-сериозния зрителски интерес - тенис, баскетбол, плуване, лека атлетика, спортна гимнастика, ски, сноуборд, биатлон. Някак си спортът продължава да живее и ражда шампиони. Е, понякога ги и натурализира, но и за това се изисква знание.

Навремето пък и до днес България бе свързвана само и единствено с имена като Христо Стоичков, Стефка Костадинова и други големи звезди. Сега дойде времето на Григор Димитров, Александър Везенков, Карлос Насар и останалите. Те са първото, за което хората се сещат, като ги питаш.

Българският спорт винаги е бил феномен. У нас няма една свястна пързалка, но сме имали 2-кратни световни шампиони по фигурно пързаляне. Съществува една детска шанца в Самоков, а от години имаме състезател в ски скока, дисциплина с милионна аудитория. Алберт Попов ни върна на картата в ските след десетилетия, и още, и още и още.

В един момент всичко бе в будна кома. След олимпиадата в Сидни, където обрахме 5 златни медала, последваха няколко олимпиади без титла. И в Токио и Париж - фурор. Истински.

Всеки има своята теория за тези медали. Вероятният отговор е в самата народопсихология. Българинът показва таланта си, когато го ядосаш. Когато му кажеш, че за нищо не става, а останалите са по-добри от него. Но и това не обяснява например явление като Карлос Насар. От времената на Наим Сюлейманоглу от момчилградското село Птичар светът не е виждал такава доминация. И съперниците бягат от него. Той просто не попада сред тези, на които можеш да кажеш, че някой друг е по-добър. Той е най-добрият и точка.

На този фон може би голямото изключение е родният футбол. Който от години тъпче на едно място, като движението е практически надолу, отколкото нагоре.

Българският футболист просто изчезна и на никого не му пука за това. Интересното е, че липсват и таланти от български произход в чужбина. Поне те да дойдат и да помогнат на националния отбор. С цялото уважение към Лукас Петков и Фабиан Нюрнбергер, те не са извънземни таланти. Но все пак показват, че поне на тактическа дисциплина са научени.

Някои спортове може да са в криза, като например леката атлетика, но имат поне младо поколение, което дава признаци за големи резултати. Във футбола и това го няма.

Гледаш резултатите на юношите и ти се завива свят. Това Гибралтар, това Лихтенщайн, близо двуцифрени резултати от Испания. Или с други думи - има да чакаме класиране на голямо първенство. И единственият ни шанс е УЕФА най-накрая да направи европейското с 55 отбора, за да закачим поне групова фаза. Световното, разбира се, по онова време ще бъде със 132 тима. Някъде в средата на ХХII век.

В борбата може да загубим от криворазбран патриотизъм

На олимпиадата в Париж медали взеха представители на 47 държави. Половината от тях - натурализирани състезатели от бившия СССР, най-вече от Дагестан и Северна Осетия.

Семен Новиков спечели първата титла за класиците след тази на Армен Назарян преди 2 десетилетия, а Магомед Рамазанов - първата след Валентин Йорданов в Антланта през 1996 г. А в двата стила не бяхме вземали титли от Сеул през 1988 г.

Това обаче не се хареса на мнозина и избухна война за президентския пост на федерацията, завършил с туш в полза на Станка Златева. И сега всички се чудят докъде ще стигнат скандалите.

Оказа се, че съобщението на федерацията, че новите треньори трябва да подмладят националните отбори, и то само с български състезатели, се оказа, че е мисинтерпретирано от журналистите. Те го прочетоха, че няма да се разчита повече на Новиков и Рамазанов.

Проблемът обаче е в българските състезатели, които хич ги няма, защото дори на първенствата за младежи в последните години медали печелят главно натурализирани борци. Единствено при жените няма толкова много, въпреки че отдавна и там има миграция.

В крайна сметка всичко е на изчакване. До следващото голямо първенство, което е през есента. Дотогава ще стане ясно кой и защо тренира, с кого тренира, остава ли, или не остава в борбата.

Така поне за момента положението е добре. На европейското спечелихме пет медала, но от тях единствено Кирил Милов и Биляна Дудова са родени в България. Милов мина през един куп тежки контузии, но направи подвиг, като надви не кой да е, а непобедимия Артур Алексанян - Бялата мечка, на континенталното първенство.

От фалит до три златни в Европа при щангите

Само преди година България можеше да няма федерация по вдигане на тежести. Заради едни липси, които никой в страната не търси. Все едно липсват прокуратура, икономическа полиция и други органи. Парите ги няма, финансирането е спряно, оправяйте се.

Прочухме се с първото голямо първенство, което реализирахме на загуба. Е, някои близки до старите ръководства на централата си прибраха нелоши суми, но забележете - не бяха платени фактури към световната и европейската федерация, което означава смърт. И ако не бе служебният министър Георги Глушков, Карлос Насар и Божидар Андреев, вместо да прибират олимпийски медали, щяха да гледат игрите по телевизията.

Началото на управлението на Стефан Ботев също не бе оптимистично. Никой не искаше да дава пари, за да покрие липсите, отишли в джоба на някой друг. За да се появи спасението след срещата с лидера на "ДПС-Ново начало" Делян Пеевски, който директно спаси федерацията. Но за това не се чуха фанфари.

И отново започна работа от нулата. Че Карлос Насар е феномен, няма никакъв спор. Но на европейското титли взеха още Ангел Русев и Иван Димов. Златен медал в движение успя да спечели и Мария-Магдалена Кирева. А последното отличие при дамите се губи някъде преди няколко десетилетия.

И отново мечтаем за титли и медали.

Преди Кортина - исторически пробив в зимните спортове

Само няколко месеца преди зимната олимпиада в Кортина приключи най-успешният сезон в зимните спортове може би в цялата им история.

Точно в предолимпийския сезон България има първия си световен шампион на сняг - Тервел Замфиров в сноуборда, победа за световната купа в паралелния гигантски слалом, който ще се кара на игрите - Радослав Янков, исторически първи подиум за световната купа на 15-годишната Малена Замфирова.

45 години по-късно отново взехме първо място в световната купа в алпийските ски, а Владимир Зографски влезе в десетката на първенството на планетата по ски скок.

Милена Тодорова бе определена за изгряваща звезда в биатлона заради уникалния сезон, който направи, гарантиран с подиум за световната купа.

И към това добавяме вече сигурната квота за второ поредно участие на олимпиада на фигуристката Александра Фейгин.

Както се казва, пред нас са само мечтите. За медали, за отлично представяне.

И срещу това какво предлагаме на децата - да им тече кръв от носа заради условията за тренировки в Зимния дворец, тотална разруха на Витоша заради политическите и икономическите щения на една шепа хора, узорпирали понятието "екоактивист" в България, опашки да стигнеш до пистите в Банско.

Но успехите и надеждите са налице. И сега си представете, че имаме поне една нормална зала за хокей на лед, кънки, шорттрек и фигурно пързаляне. А какви обещания бяха, когато печелехме световни титли.

Може ли момичетата ни да са повече от "златни"? Да! Имаме "диаманти"

Дори в един от най-златните български спортове - художествената гимнастика, бе постигнат исторически връх в последните 5 г., включващи олимпийските игри в Токио и Париж.

Да надскочиш определението "златните момичета" - това направиха "диамантените момичета", кръстени така от "24 часа". Симона Дянкова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс, Стефани Кирякова и Ерика Зафирова станаха първите в историята олимпийски шампионки за България в художествената гимнастика, извеждайки ансамбъла ни на върха в Япония.

В Париж Боряна Калейн игра сякаш няма утре, стана олимпийска вицешампионка и изравни най-доброто постижение в историята ни индивидуално - среброто на Адриана Дунавска 36 г. по-рано в Сеул. Стилияна Николова стана абсолютна европейска шампионка, а нейният поглед за състезанието на живота е вперен към Лос Анджелис 2028.

В спортната гимнастика България вече има явлението в женския прескок Валентина Георгиева, която навръх 18-ия си рожден ден стана единствената европейка на финал в дисциплината в Париж, а после завърши пета на игрите.

Антъни, Йосиф и Мицин донесоха най-големите успехи в плуването

От 2017 г. насам мъжкото ни плуване записа уникални върхове.

Антъни Иванов участва в общо 7 финала на големи първенства на 200 м бътерфлай, а 6-ото място е най-предното му.

Той стана първият въобще български плувец с медал от световно в мъжкото направление с бронз от юношеското в Индианаполис в същата дисциплина. Кариерата му обаче е в ступор заради наказания.

След Антъни проби Йосиф Миладинов. Уникалното при него е, че се превърна в първия наш плувец с медал от европейско в голям басейн и финал на олимпиада. На 100 м бътерфлай има участие в старт за разпределение на медалите и на световно. Наскоро изненадващо реши да се откаже на 21 г.

Петър Мицин пък избухна преди 2 г. с 3 европейски титли за юноши и световен рекорд на 400 м свободен стил. В тази дисциплина става още европейски шампион до 23 г. и световен за юноши.

Към това не на последно място трябва да бъде прибавена европейската титла на 200 м гръб на Любомир Епитропов от 2024-а - първа за България на голям басейн.

При дамите бяха записани значими постижения миналата година. На световното в Доха Габриела Георгиева стана 6-а в света на 200 м гръб.

Диана Петкова пък се превърна в първата българка, плувала във финал на световно в малък басейн. В Будапеща тя се нареди 7-а на 100 м съчетано.

Йоана - вдъхновението във фехтовката

Истински ренесанс изживява и българската фехтовка в последните години. И все повече деца получават вдъхновение да се захванат с този спорт. Основната причина е Йоана Илиева и нейната страхотна и резултатна работа с треньора Ивайло Воденов.

През 2023 г. Йоана спечели първи медал от световно първенство за България във фехтовката от 36 години и първия в историята медал на сабя при жените.Сабльорката ни е европейска шампионка до 20 и до 23 години.

Дебютира и на олимпийски игри, а погледът е вперен във високи мечти за Лос Анджелис 2028. 2025 г. стартира отлично за нея - за първи път в историята българка спечели световна купа в женската сабя. След пет подиума от пет старта през сезона тя стигна и до върхово класиране в историята ни - влезе в топ 3 в света на сабя при жените.

През 2024-а еврошампионка до 20 г. стана и Емма Нейкова. А България вече има и отбор, който дава големи надежди за златно бъдеще.