Дрехите на бъдещето са рециклирани фотоволтаици

В слънчевите панели няма нищо еко, но има силиций и това е бизнес за милиони, казва тайванският бизнесмен Ли Лонгджин

Тайванецът Ли Лонгджин, чиято компания GET Green Energy е специализирана в рециклиране на соларни панели, твърди, че прави милиони от най-голямата лъжа на нашето време – слънчевата енергия. Ли нарича лъжа не самата слънчева енергия, а бизнеса с нея и наложеното схващане, че това е еко.

Соларните панели имат срок на годност, който периодично се изчерпва и трябва да бъдат подменяни с нови. Веднъж излезли от употреба, те се превръщат в неизползваем боклук, който замърсява природата.

В соларните панели няма нищо екологично, но затова пък има силиций, което много ме интересува, казва бизнесменът. 

Компанията му, базирана в Тайчунг, Централен Тайван, рециклира стари фотоволтаици, превръщайки ги в най-различни неща. Има и други фирми, които се занимават с рециклиране на соларни панели. Никой обаче засега не може да прави като него. Пълно рециклиране, безотпадъчна технология, от която се получава изолираща, противоалергенна и антибактериална

суперматерия, наподобяваща

уникалните качества на козината

на полярните мечки.

Включително и с добра защита срещу радиация.

Технологията на Ли е тайна, но в общи линии това, което се случва със старите панели, е, че те се редуцират до суспензия, от която се отделя силиций с чистота, каквато не се среща в природата – 99,99%. Той се използва при изработката на литиеви батерии и в нанотехнологиите. Но това не е краят на приключението. След химическа реакция силицият става натриев силикат, после силициев диоксид и с участието на три други компонента накрая излиза някакъв мултифункционален бял прах. Нека го наречем „Пудрата на Ли“. Концентрирани пелети PBT полиестер карат вълшебния прах да се превърне в бяла пухкава материя. От нея правят дрехи, обувки, спортни и домашни артикули... 

Каквото остане, се рециклира

отново и отново... Никакъв

остатъчен материал не излиза

извън вратите на Ли Лонгджин.

Колкото повече се налага илюзията за екологичната слънчева енергия от фотоволтаици, толкова по-добре за мен и компанията, казва Ли.

Догодина ще отвори първата си фабрика за рециклиране в Европа, но няма никакво намерение да се пробва на необятния китайски пазар.

Не и преди да съм направил поне 2 милиарда долара и да съм привля­къл много сериозни акционери, които ще ми гарантират сигурност в Китай, казва Ли.

Той не иска с него да се случи както с всяка друга технологична компания, отишла там. След две-три години те превземат отвътре и от собственик ставаш техен служител. Ли Лонгджин не иска да бъде агне сред вълци. Засега не му се и налага, защото плановете на властите в Тайван за отказване от ядрената енергетика до 8 години и постепенно преминаване на острова към „зелена“ енергия, инсталирайки соларни панели върху повече от един милион покрива, ще му гарантират бляскаво бъдеще от силициеви отпадъци.