Съкровището на Купър

Един астронавт намира потънали кораби, докато е в Космоса, и пази тайна до гроб

На 15 май 1963 г. по време на космическия полет „Меркурий-Атлас-9“ астронавтът Гордън Купър обикаля земята 22 пъти в продължение на 34 часа. Капсулата Faith 7 е толкова тясна, че Купър почти не може да мърда. Задачата му е да търси райони, подходящи за ядрени опити, като заснема земната повърхност с камера. Апаратурата му фиксира и места, които макар и да не са подходящи за задачата, с която е изпратен, привличат вниманието му. Самият Купър се отличава с изключително остро зрение и разпознава в тъмните петна под морската повърхност очертанията на потънали кораби. Местоположенията им съвпадат с маршрутите, използвани от испанската търговска флотилия. Купър веднага събира 2 и 2. Трябва да е потънало съкровище!

Астронавтът решава да запази тази информация за себе си и не коментира съмненията си с никого – нито с НАСА, нито с Министерството на отбраната. По време на полета обаче си води записки. Пази тайната в продължение на 40 години.

Малко преди смъртта си

през 2004 г. той споделя какво

е видял от Космоса с професионалния

търсач на съкровища – Даръл Миклос,

с когото се познават от по-рано.

Миклос от своя страна се свързва със студиото за риалити предавания Ample, което заедно с Amblin Television на Стивън Спилбърг решава да направи сериал за Discovery – „Съкровището на Купър“.

Целта на шоуто е да свърже няколко различни поколения от изследователи. И макар продуцентите да нямат нищо общо с НАСА, сериалът служи като напомняне за това какво би могло да излезе от изследванията в космоса и целия огромен труд, положен, за да се стигне до там.

Във филма участват и бившият инженер на „Макдонъл Еъркрафт“ Джери Робъртс и колегите му Боб Шеп и Ърл Роб, създали системите, управляващи космическите превозни средства от типа „Меркурий“

„Ние буквално

свалихме бойната глава

от една ракета и сложихме

на нейно място капсулата.

С това нещо трябваше да изстреляме човек и да го върнем обратно“, разказва Робъртс.

Мястото в капсулата било толкова ограничено, че никой от астронавтите не е могъл да бъде по-висок от 1,80. И още от самото начало му казвали, че няма да може да си мърда краката. Робъртс, който е работил много отблизо с Гордън Купър, потвърждава, че зрението на Купър било свръхестествено. Казват, че се конкурирало с това на легендарния пилот Чък Йегър, което определено значи, че

по време на полета през 1963 г.

би могъл да види това,

което твърди, че е видял.

Гордън Купър е най-младият, но и най-безразсъдният от т.нар. първа седморка астронавти на „Меркурий“. „При изстрелването сърдечният ритъм на другите момчета можеше да се покачи до 150 или повече, но не и при него. Той беше като камък през цялото време“, спомня си Робъртс.

Астронавтът умира през 2004 г. след дълга битка с болестта на Паркинсон, за която Миклос казва, че е била истинско мъчение за пламенния астронавт, тъй като му е пречила да контролира тялото с ума си.

Търсачът на съкровища Миклос и операторският екип до последно не знаели дали координатите, които Купър е дал, ще се потвърдят. Но и петте местоположения, които Купър записал, докато летял над Земята се оказали места на корабокрушения. И сега предстои екипът да отиде на място, да се спусне на дъното и да види какви съкровища крият останките.