Успех, г-н Горски!

50 години от стъпването на Луната – събитие, създало безброй митове и само превърнало се в легенда

Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството. Преди 50 години, на 20 юли 1969 г. американският астронавт Нийл Армстронг изрича тези думи по време на едно от най-великите събития в човешката история – кацането на Луната. Милиони на Земята гледат случващото се по телевизията. Малко преди да се качи на лунния модул и да тръгне по обратния път към вкъщи, Армстрон казва още нещо: „Успех, г-н Горски“.

В НАСА са озадачени, защото не се сещат за кого може да става дума. Първо си мислят, че посланието е отправено към някой съперник – руски космонавт. Но след проверка става ясно, че в съветската космическа програма няма човек с такова име. След завръщането на Земята много пъти питат Армстронг кой е г-н Горски и по какъв повод му е отправил пожелание от Луната. Астронавтът обаче

винаги оставя този

въпрос без коментар.

Загадъчната му усмивка щом се спомене името на г-н Горски само допринася за неимоверно нарастване на любопитството по този конкретен казус. Въпросният г-н Горски се превръща в най-голямата загадка, свързана с Луната.

На 5 юли 1995 г. в Тампа, Флорида, Армстронг за пореден път е попитан кой е г-н Горски и този път астронавтът изненедващо отговаря на журналистическото любопитство. Оказва се, че въпросният г-н Горски вече е починал и затова Нийл Армстронг вече може да разкрие тайната.

Било през 1938 г., когато Нийл все още е момче, живеещо в малък град в Средния Запад. Играел баскетбол с един приятел в двора, когато топката изхвърчала зад оградата. Търкулнала се и паднала у съседите – семейство Горски – точно под прозореца на спалнята им.

Младият Армстронг

се промъкнал да я вземе,

когато без да иска чул от

отворения прозорец как

г-жа Горски крещи на г-н Горски:

„Какво? Искаш свирка, така ли?! Ще си получиш шибаната свирка, когато съседското хлапе стъпи на Луната!“. Това е една от най-забавните и невероятни истории, които се разправят за лунната одисея на „Аполо 11“.

Но мнозина въобще не вярват, че човешки крак въобще е стъпвал на Луната. В отбора на скептиците неотдавна се оказа и една българска учителка. Когато медиите съобщиха, че г-жа Лидия Булева е пуснала на учениците си два 5-минутни филма, в които някакви „екперти“ обясняват защо не е възможно човек да стъпи на Луната, това не учуди чак толкова много хора. Защото схващането, че всичко е снимано в холивудско студио, се е настанило толкова трайно, че дори и началните учителки са почнали да вярват на измислиците, вместо на фактите.
Мнозина дори са убедени, че знаят името на режисьора, сътворил цялата история. Разбира се, че е Стенли Кубрик, защото една година преди мисията на „Аполо 11“ той е направил филма „2001: Космическа одисея“, който представя Космоса по един много реалистичен начин. И какво по-нормално от това НАСА да помоли именно него да инсценира мисията до Луната? Защото в действителност е твърде скъпо и опасно да се пращат хора там. 

Една от най-популярните конспиративни теории се гради върху кадрите с веещия се американски флаг, забит от астронавтите. Ако е на Земята, знамето може да се вее от въздушното течение. На Луната обаче няма въздух, съответно няма и вятър, който да го развява. Тоест кадрите са фалшиви.

В отговор на това от НАСА заявяват, че знамето изглежда изпънато заради пръта, на който е било окачено. Чрез хоризонтален държател, сложен на върха му, се постигал ефектът на изпънатост, а не обратното – знамето да е като повяхнало, както се очаква при условията на Луната.

Вълнообразния си вид то дължало на факта, че за мисията било поставено в тънка тръбичка, затова когато космонавтите го извадили, било леко надиплено.

За потвърждение са показани и моменти от записа, където ясно си личи как за 30 минути флагът стои неподвижно.
Следващата мистерия, която откриват невярващите в мисията „Аполо 11“, е свързана със Слънцето. На Луната има само един силен източник на светлина и това е Слънцето. Следователно сенките трябва да се разпределят успоредно една на друга. Да, казват скептиците, но това не се забелязва от снимките и видеоматериала от кацането.

Точно обратното – сенките

падат в различни посоки,

което води до извода, че по време на снимките явно е имало няколко светлинни източника. Точно като в студио. От НАСА се чувстват длъжни да оборят тази хипотеза с обяснението, че неравномерният пейзаж и хълмовете на Луната са причинили тези светлинни несъответствия.
Къде е кратерът, който би трябвало да остане след кацането на „Аполо 11“, питат невярващи в мисията. При кацането лунният модул е трябвало да образува кратер под себе си, но такъв не се вижда на снимките. Совалката пък изглежда като спусната с кран. В подкрепа на тази теория се включва и твърдението, че финият прах по повърхността на Луната не се вижда да е разпръснат около совалката.
Друго, което прави впечатление, е, че астронавтите оставят по-големи отпечатъци, стъпвайки по повърхността, отколкото лунният модул при кацането си, въпреки че тежи 17 тона.

От НАСА умело отвръщат и на тези нападки, като заявяват, че лунният модул при кацане използва много по-малко тяга в нискогравитационни условия, каквито са тези на Луната. От космическата организация допълват и че лунната повърхност е твърда като скала, така според тях е невъзможно да бъде направен кратер. Дават и пример със самолетите, които не оставят следи върху пистите за кацане след приземяване.

Загадката на радиационния

пояс кара също мнозина

да се усъмнят

в кацането на Луната. Мисията „Аполо 11“ е първата, която успешно изпраща астронавти през радиационния пояс Ван Алън (област от магнитосферата на Земята с високо съдържание на високоенергийни заредени частици – б.р.). Учени се обединяват около тезата, че при преминаването си през този пояс пилотите е трябвало буквално да се сварят.

От космическата централа контрират и тази теза. Според тях астронавтите са минали за много кратък период през тънък участък от пояса и по този начин са получили съвсем малка доза радиация.
Един от основните аргументи, че американците не са стъпили на Луната и всичко е било инсценирано, е липсата на звезди в снимковите и видеоматериали от кацането. На Луната няма облаци и земна атмосфера, което на практика означава, че небесните тела трябва да се виждат дори още по-добре, но такива няма на снимковите свидетелства.

Обяснението на НАСА тук е, че звездите светят прекалено слабо, за да бъдат запаметени на снимка при условията на Луната.
Конспираторите са склонни да откриват навсякъде доказателства за тезите си и вярват, че самият Кубрик е оставил скрити послания за това, че всичко е измислица. Например в друг свой филм – „Сиянието“ по романа на Стивън Кинг, режисьорът е сменил номера на забранената стая от 217 (така е по книгата, по която е създаден филмът) на 237, тъй като мястото, където е заснел кацането, е звуково студио 237. Умственият срив на героя на Джак Никълсън във филма се оприличава на стреса и натиска, пред които е бил изправен Кубрик при заснемането на кацането на Луната.

В една от сцените пък дете носи пуловер с апликация на ракетата носител „Аполо“. Конспираторите твърдят, че това отвежда директно към самата мисия от името на Кубрик. Дъщерята на режисьора Вивиан преди година отрече всичките слухове и обяви, че баща й не е заснемал кацането на Луната.

Въпреки това конспиративните теории не спират, а се и увеличават. Скептиците се обединяват и около идеята, че изследваните скални образци, донесени от Луната, са идентични със скали от Земята. И по-точно с тези, събрани от научни експедиции в Антарктика.

Снимката със скалата,

на която е гравирана буква C,

е една от най-известните, правени от кацането на Луната. Самата буква е като изписана от човек, което кара някои да се замислят дали това е естествено явление. Запознати с филмовото изкуство твърдят, че това е маркировка, която използват много режисьори при снимането на филми, и е възможно някой от екипа да е объркал страната на камъка, като по този начин излага грешната на показ.

Това може би е един от редките случаи, когато НАСА не успява да даде правдоподобно обяснение и опитва да се измъкне от ситуацията, като заявява, че това е фотографска шега, която се оказала злополучна по-късно за достоверността на мисията.

Но както вече е ясно, хората често са склонни да вярват на шеги. Повече, отколкото на истински факти. Историята с г-н Горски доказва това, защото е абсолютна измислица.