1. Какви видове алергии има?
Лекарите различават четири вида алергии. Основа за класификацията са имунологичните механизми.
Тип I обхваща “класическите” алергии като сенна хрема, алергична астма и копривна треска. Характерно е участието на имуноглобулини от клас Е (IgE). Организмът реагира на веществото дразнител след няколко секунди до няколко минути и затова този тип се нарича и алергия с моментална реакция.
При тип II имунната защита напада клетките на организма. Обикновено като алергени действат някои медикаменти – болкоуспокояващи или антибиотици. Веществата се свързват с червени кръвни телца или с отговарящите за съсирването тромбоцити. Към участъците на свързване се прикачват и антитела и по този начин се открива възможност за разрушаване на клетките. Едно от последствията е например появата на анемия.
За тип III са характерни т.нар. имунокомплекси, които се образуват от алергени и антитела. Те се закрепват например на вътрешните стени на кръвоносните съдове и предизвикват възпаления. В тази категория попада болестта на фермерите или т.нар. фермерски бял дроб, при който гъбични спори на мухъла възпаляват алвеолите.
Алергиите от Тип IV се предизвикват от сенсибилизирани T-клетки. Никел, хром или вещества от изкуствени материали проникват през кожата и се свързват с вещества и клетки на организма. Т-клетките разпознават тези агломерати и се борят срещу тях, като секретират трансмитери и привличат фагоцити. Най-популярната алергична реакция при този тип е контактната екзема – силно сърбящ кожен обрив.
2. Наследствени ли са алергиите?
Рискът от развиване на алергия е силно зависим от генетичните дадености. Ако имунната система на някой от родителите реагира свръхчувствително на дадено вещество, вероятността детето да заболее до 13-ата си година от същата болест е между 20 и 30%. Ако от болестта страдат и двамата родители, рискът за децата се покачва до 80%. Учените са идентифицирали редица гени, които са свързани с астмата и невродермита. Установено е, че няма един-единствен “алергиен ген”. Свръхчувствителност се появява при комплексно взаимодействие на множество гени. Винаги участват и фактори, свързани с околната среда.
3. Каква е ролята на околната среда за появата на алергии?
В ежедневието може да влезем в контакт с повече от 70 000 химически вещества – пластмаси, козметика или хранителни продукти. Доколко тези чужди вещества отключват алергии, е обект на усилени научни изследвания. Вече е известно, че вредните вещества във въздуха като озона, летливите органични съединения, азотния окис и фините прахови частици – все вещества, които са резултат най-вече от автомобилния трафик – засилват реакцията на имунната система.
За разлика от това по-грубият прах и серният двуокис нямат такова влияние. Цигареният дим обаче увеличава изключително рязко риска от алергии.
4. Какво е кръстосана алергия?
Някои алергени, съдържащи се в полените, наподобяват или дори са идентични с тези в хранителни продукти. Затова и при двата вида имунната система бие тревога. Който страда от алергия към полените на брезите, често реагира и на ябълка, морков и целина. Кръстосаната реактивност свързва също латекс с киви, авокадо, личи и елда.
5. Каква е разликата между алергия към хранителен продукт и непоносимост към хранителен продукт?
Симптомите често си приличат. И в двата случая засегнатите страдат от болки в стомаха и разстройство, или пък се появява кожен обрив. Разликата е в механизма на реакцията на организма. При “истинската” алергия винаги е замесена имунната система. За разлика от това непоносимостта може да се дължи на ензимен дефект, както например при лактозната интолерантност, при която засегнатите не могат да усвояват млечната захар (лактоза). При други вещества, например оцветители и добавки като каротин, тартрацин, сорбинова киселина и глутамат, симптомите на болестта се появяват по все още неизяснени причини. Друга разлика: при „истинската” алергия към хранителен продукт са достатъчни най-малки количества от алергена, за да предизвикат оплаквания. За разлика от това хора с непоносимост към хранителен продукт усещат неразположение едва след като поемат известно количество от продукта.
6. Отминават ли алергиите?
Алергии може да се появят за първи път на всяка възраст. Добрата новина е, че досадните симптоми с течение на времето често пъти изчезват сами. При 40 до 60% от хората, които в детството си са страдали от астма, оплакванията отшумяват във второто десетилетие от живота. Невродермитът също намалява с напредване на възрастта.
© 2019 MenTrend. Всички права са запазени.
Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.
Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/
Коментари