Бели роби, африкански господари

Няма как една раса да има патент върху робството

Сблъсъците в САЩ върнаха в дневния ред на Европа болезнената тема за робството. Тия дни в Бристол демонстранти откъртиха и влачиха по улиците статуята на Едуард Колстън - един от най-големите благодетели на града, за това, че е бил търговец на роби. Богатството, което Колстън завещава на Бристол след смъртта си през 1721 г. и с което са построени болници, училища и обществени сгради, е натрупано чрез търговия с роби. Това е факт.

Принудителното откарване на 20 милиона африканци в Америка между 1500 и 1880 г., което е в основата на разбиранията на западния свят за робството, е добре документирано и изследвано. Но в дългата и пребогата история на това отвратително деяние - търговията с хора, има една малко позната глава. И тя е за африканците, които са ловили европейци и са ги продавали като роби.

През юли 1625 г. точно такива ловци на роби от Северна Африка слизат на английския бряг и нападат рибарските села в Корнуол. Плячката е откарана като добитък на корабите и натикана в трюмовете. По същото време друга флотилия доближава Лънди Айлънд край бреговете на същия този Бристол, за който стана дума. Островът става база за нахлуване на сушата. Нападателите влизат с извадени саби в къщите на хората, извличайки ги навън.

Новите роби са принудени да отнесат на корабите и църковните камбани, защото на корсарите им трябва материал за оръдия.
Британските военни кораби пристигат със закъснение само за да установят, че берберите са по-добри моряци от англичаните.

През онова страшно лято

около хиляда души са

отвлечени в робство

и това се случва точно

10 г. преди да се

роди Едуард Колстън,

чиято статуя бе влачена по улиците на Бристол и хвърлена в морето.

През 1627 г. берберските ловци на хора стигат още п на север и акостират в Исландия, отвличайки стотици мъже, жени и деца. Близките до Африка европейски брегове са безмилостно опустошавани от пиратите.

Големи операции има в Южна Испания и на Балеарските острови, но главно в Южна Италия, където през 1543 г. на сушата слизат почти 12 хил. пирати, което прилича повече на военна инвазия. През 1544 г. ловците на хора вземат 7000 пленници в залива на Неапол. През 1554 г. отвличат 6000 души във Виесте в Пулия. През 1566 г. заробват 4000 души от Гранада в Андалусия.

Завръщащите се от грабителски плавания кораби докарват богата плячка. Някои ловни експедиции са толкова успешни, че корабите не са в състояние да поберат всички пленници.
Тогава пиратите започват да позволяват на хората от атакуваните територии да изкупуват близките си. Понякога даже не скъпо, стига да платят веднага и в брой. Мнозина обаче нямат и толкова. Съответно появяват се лихвари и хората си залагат къщите и земята.

Цели села изпадат в нищета и така

дребните селяни

се превръщат в

наемни работници.

Хората почват да бягат във вътрешността, заживяват по високи, укрепени села. Големи области от крайбрежията на Испания и Италия обезлюдяват, а островите стават пиратски бази.
Нападателите вече нямат сметка да слизат на сушата и започват да нападат търговски кораби. Между 1609 и 1616 г. са пленени 466 английски товарни кораба. През периода 1672-1682 г. в плен падат още 353.

Държавният секретар на английския крал се оплаква: “Силата и дързостта на пиратите от Берберия толкова нараснаха, че в двора всеки ден пристигат съобщения за набези, които ни изпълват с болка и безсилна слабост”.

Между 1613 и 1621 г. около 1000 кораба от Англия, Франция, Нидерландия, Испания и Германия са пленени и откарани в Алжир.
През 1662 г. северноафриканците завладяват 8 търговски кораба от Хамбург, стигат даже до делтата на река Елба. Хамбургските търговци, които до този момент са твърди противници на войната, са принудени да прибягнат до крайни мерки - създават Адмиралтейство и почват да строят военни кораби. През 1624 г. в Хамбург е създадена “Каса за робство”, което е застрахователно дружество под ръководството на Адмиралтейството. 200 талера е таксата за откупуване на пленник, но с годините сумата стига до 600 талера.

Между другото създаването на американската флота също е в отговор на пиратски набези, защото младата нация иска да защити търговските кораби, плаващи от и към Европа. Първата отвъдокеанска интервенция на САЩ е от началото на XIX век и е срещу база на пирати в днешна Либия, където в плен са държани американски граждани.

През 1796 г. САЩ

изразходват една шеста

от националния си бюджет

за откупуване на

американски граждани

от робство в Алжир.

По онова време за Северна Африка робите не са само производствен фактор, а и важна експортна стока. Търговията с роби се трансформира в индустрия на заложници.

Повечето европейски правителства обаче не са склонни да изкупуват поданиците си от робските пазари на Африка. Драмата на робите се разиграва твърде далеч от европейските столици, потънали в дворцов разкош. А има и една пресметливост у властта - моряците трябва при нападение от пирати да защитават корабите с отчаяна смелост, а не да се надяват, че после държавата ще ги откупи, когато паднат в плен. 

През 20-те години на XVII век “робските вдовици” в Англия надигат глас и подават петиция в коронния съвет. Никога до този момент в цялата европейска история жени не са организирали подобна политическа инициатива.

Макар че няма много изследвания по темата за белите роби и черните господари, книгата “Бяло злато” на Джил Милтън съдържа интересни подробности за този феномен. Според автора, но това сочат и други изследвания, повече от един милион бели роби са продадени в Сале, Алжир и Триполи.

След края на Наполеоновите войни положението се променя. На Виенския конгрес (1814-1815), който подрежда Европа наново, британското правителство иска търговията с роби да бъде заклеймена. Но това е само дипломатическа куртоазия.

По същото време

адмирал Сидни Смит, основател

на “Обществото на благородните

рицари за освобождаване

на белите роби в Африка”,

иска хуманитарна интервенция за освобождаване на хилядите робуващи в Магреба европейци.

През 1816 г. 18 английски военни кораба стигат залива на Алжир. По града и пиратската му флота са изстреляни 50 хиляди гюлета. пиратският главатар капитулира и освобождава всички бели роби. По-късно робството е премахнато в Триполи, Тунис и Мароко. С което тъмната глава от европейско-африканските отношения съвсем съвсем не приключва. През 1830 г., когато французите завземат Алжир и над Африка се спуска сянката на колониализма, там са намерени още 122 бели роби. Последните оцелели.

Иначе в Африка хора като Едуард Колстън купуват роби от кралете на Дахомей и Ашанти - африкански кралства, чието богатство се трупа от ловенето и продажбата на хора. Това също е дълга и болезнена тема. И трябва ли статуите на първия американски президент Джордж Вашингтон също да бъдат съборени, защото той е бил робовладелец през целия си живот и въпреки всички велики дела, които е извършил, на практика си е умрял като робовладелец?

Историята не е в черно и бяло и затова няма как само една раса да има патент нито върху робството, нито върху робовладелството.