Акад. Петър Кендеров: Коронавирусът разколеба вярата в глобализма

- В пандемията всички повтарят "Светът вече няма да е същият". Какво всъщност промени COVID-19, акад. Кендеров?

- Още сме в средата на заразата и е рано да преценим какво ще се промени. Засега обаче си мисля, че очакванията за настъпването на коренна промяна в живота ни няма да се сбъднат. Ще продължим да съществуваме по същия начин. Това стана видно и в България от момента, когато заплахата малко отстъпи. У нас хората веднага се върнаха към старите стереотипи, престанаха да спазват дистанция, да носят маски. Имали сме такива периоди и при предишните коронавируси и инфекции - и при SARS, и при СПИН имаше смущения в обичайния ход на живота, но после всичко пак си тръгна постарому. Даже не се и приказва много затова, защото се намериха лекарства, които облекчават състоянието и удължават живота на заразените.
Затова ми се струва, че светът след пандемията няма да се промени коренно и изведнъж. Но от друга страна, благодарение на пандемията светът разбра, че много неща могат да се правят по друг начин.

- Май най-големият хит стана образованието онлайн.

- Да, така е. Видяхме как за няколко дни образователната ни система забуксува, но после бързо се оправи. Училищата и университетите започнаха да си провеждат занятията онлайн, което не е същото като в клас, но е подходящ заместител - според условията. Оказа се даже, че обучението онлайн има добър ефект, ако съдим за това по резултатите от матурите - успехът е по-висок в сравнение с миналата година, макар че общо взето това не е сериозен показател. Важното е, че няма драматичен спад.

- Вие как си го обяснявате?

- Според мен се дължи на това, че тази нова обстановка някак накара учениците да започнат да работят. Не знам дали си даваме сметка, че образователният процес е най-ефективен, когато човекът, когото обучаваме, иска да научи нещо. Ако не иска, каквото и да правим, той няма да го научи. А когато иска, дори и с много лоша система на образование, той може да се добере до знанието. Търси, мисли, анализира, съпоставя информация с онова, което вече му е известно и така изгражда дълбоко знание, което е много по-вкоренено в съзнанието, отколкото ако учителят му го каже или си го прочете в учебника. Защото си го изработва сам.

Мисля, че по време на извънредното положение учениците работиха по-сериозно вкъщи. Още един положителен ефект е, че родителите им се приобщиха към образователния процес, а това хич не е за подценяване. Когато попитах моя позната как се справят децата в пандемията, тя ми сподели: "Ами аз отново завърших 7-и клас!".

- Какво е предизвикателството пред образованието в тази обстановка?

- Мислим си, че като завършим училище и университет, ученето е приключило. Не е така, учим се цял живот. Но вече не стига да вкарваме учителите и докторите обратно във ВУЗ-а, за да изкарат опреснителен курс, защото знанието днес нараства с невероятна скорост. Единственият начин да си в крак с новото, е сам да се учиш и да поддържаш знанията си. И вие самата не може да очаквате, че някой ще дойде да ви научи как да боравите с новите технологии, нали? Журналистите трябва сами да научат как да използват тези джаджи. В този смисъл ученето става нещо, което ни съпровожда непрестанно.
Хубавото в тази пандемия е, че за 2-3 месеца разбрахме, че нещата могат да се правят другояче. И можем да сме горди, че не се провалихме, точно обратното. Но започна да ме яде съмнението защо, след като ние над 12 години работим по европейски проекти за използване на новите технологии в образованието, академик Любомир Илиев, който повече от 25 години оглавяваше Института по математика на БАН, още през 70-те години на миналия век беше един от адептите на това нещо, системата, известна като ПГО на Сендов също работеше в тази посока, защо тези идеи не се превърнаха в масова практика и не си пробиха път и без пандемията? А тъкмо благодарение на нея трябваше да дойдат някакви положителни промени в образованието. Ето това ме кара да не съм много голям оптимист по отношение на човечеството въобще и по отношение на България в частност. А че онлайн образованието ще има място в живота ни, в това нямам никакво съмнение. В напредналите страни, то е широко разпространено.
Образователните програми на Би Би Си, филмите по канала "Енимъл планет", сериите на "Нешънъл джиографик" - също са онлайн образование. И ги има от много отдавна. Когато Великобритания беше империя, а не можеше да отвори училища във всички малките селища на Австралия, кореспондентният начин на образование беше нещо обичайно. По линия на "Оупън Юнивърсити" изпращаха епруветки и химикали, за да могат студентите в този "изцяло задочен" университет да си правят експериментите по химия у дома. Този начин на образование си има дълбоки корени и благодарение на тях сега с новите технологии нещата станаха относително лесно. Но пак казвам - имаше едно горчиво усещане, че трябваше да бъдем подбутнати от извънредно обстоятелство, за да се случи нещо добро и голямо. Всъщност, онова, което се случи е просто прехвърляне на досегашния модел на образование на нови "онлайн релси". Образователният процес като стил, характер и недостатъци си остана същият. С новите технологии може да се направи неизмеримо много, много повече. Може значително да се подобри характерът на образователния процес, а и резултатите от него. Да вземем като пример образованието по математика. Никога досега човечеството не е имало възможност децата за учат математика и по експериментален път (както се учат другите дисциплини), защото ги нямаше компютрите, нямаше ги системите, които обработват математически обекти, което днес позволява да разбереш и усвоиш значителна част от математическото знание по най-естествения начин - чрез изпробване и експериментиране. Трябва да си дадем сметка, че онлайн могат да се правят чудовищно много повече неща, до които не сме се и докоснали. А това е ново богатство, което трябва да бъде разгребано, защото е една благодат. В това отношение обаче смятам, че човечеството все още е в ембрионална фаза на развитие.

- Социалната дистанция се оказа огромен световен експеримент, в който пандемията вкара живото човешко общество. Контактът между хората е опосредстван, виртуален. Сега в това пространство пазаруваме, пътуваме, запознаваме се с нови хора, поддържаме комуникация, работим, учим. Какви неудобства носи онлайн животът?

- Какво разбираме под думата общество? Да правим нещо общо, да сме заедно. Благодарение на социалните мрежи наистина се откроиха някакви възможности за реакция, включително и физическа - чрез социалните мрежи хората може да се организират например за протести, или да честват нещо. Това се оказа възможно и подпомага общуването и социалните контакти. Но от друга страна, нищо не може да замени прекия контакт, защото технологичните възможности все още не отразяват напълно всички реакции на човешката душа и на човешкото тяло. Представете си, че компютърните мрежи не бяха способни да възпроизведат човешки образ, както беше доскоро. Спомнете си, че допреди 15-20 години контактувахме само по електронната поща, нямаше "Скайп". Тогава само си пишехме, но писането и четенето е много бавен начин за предаване на информация. Само с един жест човек може да покаже много повече. Представете си какво би било, ако трябва да опишете едно цвете. Трябва да го направите така, че когато някой прочете вашия текст, в съзнанието му да възникне точно образа на цветето. Това просто е невъзможно! А само една снимка предава този образ, цялата информация без никакъв проблем. Впрочем, докато само можехме да си пишем, пак възникваше същото питане: "Абе, няма ли да се изолираме?" Мисля, че новите технологии все още не могат да заместят нито прегръдката, нито докосването, нито дори скандала в живото човешко общуване. Затова винаги ще има един дефицит.

- Не стигаме ли чрез използването на новите технологии до идеализация на света и живота?

- Затова казват "виртуална реалност". За малките деца например реалността много често е смесена. Много от тях обличат костюма на Супермен и искат да полетят от прозореца, но това може да свърши трагично.

Продължавам да си мисля, че технологиите все още не ни дават пълна възможност да общуваме не само двама по двама, не само група с група, а цялата маса с цялата маса. Когато в един институт се съберем на общо събрание, освен че чуваме кой какво казва, виждаме и реакцията на околните, и онова, което се случва в залата. Онлайн общуването не дава тази картина, а тя също има силно въздействие върху нас. Ако някой каже нещо и изведнъж всичките го освиркат, това се възпрема по един начин. А ако всички се замислят над казаното от колега или приятел и открият нещо ново, над което да се замислят - това вече е съвсем друга реакция, нещо, което оставя следа у всички в групата.

Ако смятаме, че животът е вид образование, и не само в тесния смисъл - с учебници, бележки, училище и т.н., а формиране на личността, има смисъл, когато млад човек расте в група, в общност, в общество. Това го прави и човек и личност. Ако е обграден само от компютри, не съм сигурен, че при сегашното развитие на тези технологии от него може да излезе нещо. Известни са случаи, в които животни "осиновяват" изоставено в гората малко дете и то пораства сред тях. Но то не е човек, не може да говори, не може да разсъждава, няма човешките социални инстинкти. Откъде идва това? От обстоятелството, че не е имало възможност да развие тези сетива и да почувства необходимост да общува с другите тъкмо заради групата, в която е попаднало.

Затова не мисля, че светът ще се промени много. Ще има стъпка напред с тези нови технологии. Сигурен съм и че връщане назад спрямо постигнатото досега няма да има. За мен породената от пандемията криза е повече идеологическа.

- Защо мислите така?

- Защото господстващата идеология, която и да е тя, се опитва да накара живота да се развива съгласно нейните принципи. Досега господстващата идеология беше глобализмът. Никой не можеше да я оспори, защото идва от развитите страни и центърът й е на Уолстрийт, който иска да управлява света икономически, а след това и политически. Но кризата с COVID-19 показа, че засега няма готов "глобален" отговор на такъв род предизвикателства. Страните се затвориха, всяка се спасяваше сама. И какво показа това?

- Показа, че има криза в лидерството.

- Криза в лидерството има, но тя е породена пак от една идеология, която се опитва да промени света и да го нагласи спрямо човешките представи, а животът е нещо повече от която и да е идеология. И той не може да бъде спрян от идеология.

- Защо според вас толкова много българи - според социолозите една пета, а това са цели 20%, вярват в конспиративни теории около вируса - че той е изкуствено създаден, че е измама, че чрез масова ваксинация Бил Гейтс иска да ни чипира?

- Я да обърнем въпроса. Има ли изследване колко процента от българите вярват, че има Бог?

- Има, но в момента не мога да цитирам точна цифра, защото го нямам пред себе си.

- Повече ли са или са по-малко?

- По-голям дял са в сравнение с вярващите в конспиративни теории.
- Когато за нещо има лесно обяснение, то се предпочита и възприема. Най-лесното обяснение за всяко нещо, което се случва на този свят е: "Божа работа". И това е истинската причина, поради която много хора вярват, че има някаква висша сила, която диктува или решава световните проблеми. А след като много хора вярват в това, защо да не допуснат, че някой се опитва да си присвои функциите на тази висша сила? А има и основание да се мисли в тази посока. Едни хора, които се занимават с финанси, искат да управляват света, без някой да ги е избрал за тази цел по демократичен път. Искат да разполагат с целия човешки ресурс на Земята, с всичките й полезни изкопаеми, и са готови дори с военна сила да постигат целите си. То си личи, че има такива хора във всяка държава, която се домогва до световно лидерство. Защо тогава да не смятаме, че има някакъв заговор? Че нещо е предопределено, че ние нищо не можем да направим.

- Не е ли това крайност?

- Крайност е, но тя много трудно ще бъде преборена. Поставете си задача да накараме хората да мислят, че няма Бог. Нали някой ще се сети да попита: "Добре де, срещу какво се борят атеистите?"

- В пандемията освен вяра в конспирации, избухнаха и много антирасистки протести. Особено след убийството на афроамериканеца Джорд Флойд, които обаче стигнаха до крайности - рушат се паметници, в момента всичко написано и строено от роби е под натиск да бъде премахнато, до египетските пирамиди. Списъците със заглавия за забрана заради расистки обиди, нарастват лавинообразно. Докъде може да се стигне?

- Според мен трябва да правим разлика между причината и повода за тези протести, които заляха света. Поводът беше убийството на Флойд. Преди това също е имало много убийства на чернокожи, които пък също са предизвикали реакции, но не чак толкова силни. Мисля, че огромно напрежение внесе обстоятелството, че на хората им се наложи да живеят в една извънредна обстановка. Изолацията, липсата на контакти, на излизане навън, невъзможността да освободиш натрупаната енергия, включително и психическа, накара хората да избухнат. Затова и тази огромна енергия прие уродливи форми. Според мен сме свидетели и на нещо, което е вътре в обществото и действа като махало. Не знам дали си спомняте, и в нашето общество, което беше много силно повлияно от една идеология - комунистическата, също имаше напрежение. И също нещата стигаха до абсурд. Сега, според мен, виждаме, че която и да е идеология има този недостатък. Опитва ли се някой да натиска живота и да го променя, хората реагират остро. И реакциите са винаги такива като след убийството на Джордж Флойд. И няма как да бъде другояче, след като разпределението на собствеността, на богатството в света, приема такива уродливи размери - 2-3% да притежават 80% от целия свят. Докато другите какво? Това нещо поражда социално напрежение и не може да е устойчиво. И като си помисли човек, преди 40 хиляди години аборигените в Австралия са имали стабилно и регулирано общество, а семейството не е можело да има толкова деца, колкото иска. Там гората е била разпределена така, че да може да поддържа определен брой хора и определен брой население. И това са го правили аборигените преди 40 000 години!
Когато едно кенгуру се роди, то е като малко орехче. И ако е сушав период и няма трева, то си стои в торбата на майката, без да расте. След време, когато завали обилен дъжд и се появи зелена маса, малкото кенгурче започва да расте. И ако тези животни имат начин да поддържант равновесие с природата, ние това сме го загубили. Сега изразходваме природата по един чудовищен начин. Това не може да продължи завинаги.

Колкото и голяма да е Земята, тя е ограничена по обем. Цялата да беше пълна с петрол, а тя съвсем не е, той ще свърши. Ще го изгорим, всичко това ще отиде в атмосферата, а това ще има катастрофални последици. Онези, които изповядват глобалистичната идеология може би трябва да се замислят по тези въпроси и да си дадат сметка, че ако искаме да имаме дълго време за живеене на тази земя, трябва да се стремим да не я превърнем в Марс. То може и на Марс да е имало цивилизация, но в момента там е пустош.

Та искам да кажа, че голяма част от онова, което днес преживяваме, има политически последици. И никога не съм си и представял, че такава дребна, мъничка частица, каквато е този коронавирус може да разколебае, а дори и да разбие вярата в глобализма и да предизвика във високо развити страни социални турболентности, подобни на Арабската пролет.

- Изправихме се пред невидим и непознат враг. Какъв портрет нарисува на човечеството тази пандемия?

- Тази ситуация всъщност ме обнадежди, че ще можем да разберем кои сме ние. Например, видя се, че не сме толкова консервативни, че да не искаме да се променяме. Като опря ножа в кокала, приехме новите форми на образование и на работа. Вече можем да учим и работим дистанционно от къщи.

Иска ми се обаче да се направи изследване как в пандемията е вървяла продажбата на перилни препарати и на сапуни.

- В много страни имаше дефицит на дезинфекционни препарати, а също и на тоалетна хартия и на маски.

- Така. Но това е едната страна. Когато хората започнаха да се запасяват, най-търсеният продукт в Европа беше тоалетната хартия и храните. А знаете ли в САЩ къде бяха най-големите опашки? Пред магазините за оръжие. Каубойските навици са още живи. То си е част от живота им. И не ги упреквам по никакъв начин. Те знаят, че който има оръжие, той ще има и тоалетна хартия, и храна. Само че за сметка на кого? И започнах да си мисля това ли е атлантическата ценност противопоставена на евроценността? Защото се оказа, че Старият континент е някак си по-цивилизован.

Иска ми се също да видя дали в резултат на тази пандемия се е увеличил броят на разболелите се от хепатит. Защото според популярното обяснение хепатитът до голяма степен се дължи на мръсните ръце. Но сега взехме да си мием ръцете често. Тогава да видим с колко ще намалее хепатитът. Ако не намалее по никакъв начин, това ще означава, че хепатитът се е разпространявал не чрез мръсни ръце. Ето, дадох ви един пример какво можем да научим за себе си и за света от това, че бяхме поставени в нови условия.

Аз обаче отивам и по-далече - нека видим каква е била смъртността през последните 10 години от януари до март в отделните страни. И да видим дали сега са двойно повече или един път и половина, даже по-малко са умрели. Тогава защо e това нагнетяване на обстановката с коронавируса?

- Защото вирусът е непознат и свиреп, и защото пострадаха много държави в целия свят, умряха стотици хиляди. У нас поотслабихме мерките и заразените се удвоиха и утроиха. Да не се ли тревожим?

- Аз мисля, че все пак България постъпи разумно, макар да нямахме доверие на нашата здравна система. А тя можеше да се задъха, както италианската, както испанската, както американската, както британската, руската, за иранската да не говорим. Добре направихме, че в началото не допуснахме ексцесии, но всъщност още нищо не е завършило и, ако не сме дисциплинирани, можем да настигнем най-пострадалите от пандемията.

- Далеч не сме сред челниците по заразени в света, още по-малко на Балканския полуостров.

- Да, но сме в началото. И какво от това, че сме се опазили, след като вирусът така или иначе пак ще дойде отвсякъде? А ние стаден имунитет нямаме - единственото, което върши работа с вирусите. Дори да дойде ваксина, тя може да има както положителни, така и отрицателни последици. Хубаво направихме, че още в началото наложихме социална дистанция и изолация, за да се подготви здравната ни система с маски, шлемове, ръкавици, защитни облекла. Но идва един момент, когато трябва нещо да прежалиш. Трябва полека-лека да се отваряме, независимо че ние, възрастните хора, може най-силно да пострадаме. Но това е животът.

- Опозиционни политици непрестанно твърдят, че коронавирусът помогна на сегашната власт да се задържи. Това, че България взе навременни мерки срещу COVID-19 в момента сякаш се омаловажава, а управлението на държава в пандемия не е лесна работа. Защо българското политическо лидерство в този момент е под непрестанна атаки?

- Това е някакъв вид уродливост. За мен няма съмнение, че тази пандемия помогна на ГЕРБ да закрепи властта си, с всички скандали, които вървяха около тази партия. Да се освободи Цветанов, вторият човек в ГЕРБ и още редица други преди това, е сериозен знак. Ставаха неща, от които се виждаше, че има негативни процеси, а това не е приятно. И сега около пандемията всичко това се тушира.
Колкото до компроматите, които се появиха, те са едно от нещата, от които най-много се срамувам и страхувам. Какво значи някой да има достъп до спалнята на човека, който ръководи държавата - министър-председателя? Значи има възможност да го компрометира във всеки момент и дори да посегне на живота му! Значи, че някой може да влезе в тази спалня, да сложи нещо в чекмеджето на нощното шкафче, да упои премиера и изобщо да прави каквото си иска. Къде живеем ние? За какво става въпрос? Отговорът какъв е?

- Говореше се за паралелна служба за охрана.

- Да, ще направим второ НСО, но даваме ли си сметка, че по този начин слагаме основата на противопоставяне на въоръжени групи, което при определени условия може да се изроди в гражданска война? Защото тези две служби ще започнат да враждуват. А ако президентът и министър-председателят бяха от един и същи цвят, щеше ли да има нова служба за охрана? Не вярвам. Това значи, че институциите вече воюват, обзавеждат се с оръжия и войници. Притеснен съм сериозно от всичко това. Безобразие е по високите етажи на властта така да хвърчат компромати.

- Социолозите непрекъснато бият камбаната, че доверието в държавните институции е ниско или въобще липсва. Опозицията на свой ред непрекъснато иска оставката на кабинета, макар и тя да е раздирана от скандали. Организират се протести, тече компроматна война по няколко фронта. Ще изкара ли това правителство докрай мандата?

- Надявам се. Не за друго, а за да ни накарат, когато гласуваме, да внимаваме. Защото, ако правителството е нестабилно и ще си подаде оставката след месец, тогава какво ме интересува? Отивам и гласувам как да е, няма да се замислям въобще. Но ако трябва да търпя нещо четири години, тогава ще се уча да мисля, когато отивам пред урните.
Когато някой пита: "Има ли корупция в България?", всеки казва "Да, има". Но когато дойде ред да се посочат примери, те липсват, особено такива, за каквито може да се хване съдебната система, или пък се прикриват достатъчно добре. Вътре в основата на липсата на доверие стои твърдата убеденост, че "ония там са като нас". Значи ние сме корумпирани. Така е, защото сме склонни да вярваме, че те са едни обикновени хора, избрани донякъде по случаен начин, станали политици. Е, как така преди това бяха като нас и не бяха корумпирани, а като влязоха във властта и след 15 минути вече са корумпирани? Значи ние се поддаваме, всеки може да се поддаде. И това наистина е така. Затова трябва да се култивира съсловие от хора, което няма да е податливо на корупция. Това обаче не може да стане нито с пари, нито с много пари. Трябва да стане по духовен начин, с някаква идея, която да завладее умовете на хората. Такава идея в момента няма и глобалният свят не представя такава идея. Колкото и да е странно, талибаните имат по-голям шанс да направят общество, което няма да е корумпирано. Защото там управлява страхът от висша идеална сила, от която не можеш нищо да скриваш.

И в България преди 1989 г. някои хора можеха да правят разни работи, но те бяха 20-30 души, които можеха да не се съобразяват с останалите. Сега колко са? Десетки хиляди. Всеки бърка някъде, включително и в европейските фондове, но въпреки това животът си върви. Така че трябва да сме доволни и от това.

- Учени от БАН, ваши колеги математици, направиха математически модел на разпространението на коронавируса, откроиха три сценария, като най-негативният беше пикът на заразата да е през август. Този модел обаче на два пъти се "счупи". Какво не успя да улови математиката? Моля обаче да не приемате този въпрос като обвинение.

- Точно това си помислих, защото и пред приятели ми се наложи да обяснявам какво означава един математически модел.
Когато искаме да пресметнем къде ще бъде една планета след 10 000 години, или къде е била преди 10 000 години, математическият модел може да даде много точни резултати. Да вземем например планетите, които обикалят около слънцето, на които обикновено то най-много им действа чрез гравитацията. Може да има някакви притегляния от някъде другаде, но те са пренебрежимо малки. Може с много голяма точност да се пресметне кога и къде ще има лунно или слънчево затъмнение.
Тук математическият модел действа с чудовищна сила, защото няма никакви странични въздействия, не може да се появи нещо ново.
Мислете си същото за математическия модел за разпространението на COVID-19. Представете си, че броят на заразените все едно е точка в пространството, която се движи. Ако тя се движи под никакво друго въздействие, освен под това, което ние сме заложили, т.е. че всеки човек предава заразата на трима души, ние можем да предскажем колко ще бъдат след 10 дни, след 20 дни, след месец.

Ако обаче някой наложи мярка да нямаш контактите, че да заразиш трима души, нещата ще се променят. Или обратното - ако някой отслаби тези мерки, картината пак ще се промени. В този смисъл не може да очакваме от математическия модел, че ще даде точна прогноза какво ще стане. Защото не знаем какви допълнителни фактори ще влияят и с каква сила. Защото, както кривата се движи към платото, допускаме един самолет от Холандия или Италия с наши сънародници, които са работили там и част от тях са се заразили, да кацне в България. По време на полета са се заразили и други. След като слязат на родна земя се пръскат по всички краища на страната. И какво очаквате? Кой математически модел може да го предвиди това? Никой!
И не е счупен моделът - принципите, заложени в него, са едни и същи. Между другото моделът вече не е само един, стотици са, хиляди са.

Основната им роля е да се види какво ще стане при едни условия, какво - при други, какво - при трети. Може да се правят числени експерименти, например ако наложим еди-какви си мерки, какво да очакваме.

Математическите модели могат да бъдат добри при взимането на решения, но те не могат да бъдат защита срещу нещо, което ще се случи, нито трябва да ги възприемаме като кристален глобус, в който виждаме бъдещето. Просто животът няма да позволи нито един човек да има кристален глобус в нито една област. Знанието трябва да го добиваме с труд.