Тайният план за дните след смъртта на кралица Елизабет II

Британският премиер ще разбере по защитената линия, когато чуе кодовите думи: „Лондон бридж падна“.

Какво ще стане, ако Елизабет II, най-дълго управлявалият монарх на Великобритания, недай си боже, почине? Повечето планове за смъртта на английската кралица предвиждат, че тя ще си отиде след кратко боледуване, като през цялото време семейството и докторите ще бъдат наблизо. Когато кралицата майка почина на 101 г. на Великден през 2002 г. в „Роял Лодж“, казват, че преди това тя е имала време да се обади на приятелите си, за да се сбогува и да подари някои от конете си.

А какви ще са последните часове на Елизабет II? Нейният главен лекар – гастроентерологът проф. Хю Томас, ще е основното действащо лице. Той ще се грижи за пациентката си, ще контролира достъпа до стаята й и ще преценява каква информация може да бъде огласена публично. Връзката между суверен и субект е нещо странно. Животът на една нация се свежда до този на един човек, а след това изведнъж струната се къса. Дворецът ще пуска прессъобщения – не много, но достатъчно.

„Кралицата минава през голямо физическо изпитание, придружено от много обезпокояващи симптоми“, обявява сър Джеймс Райд, лекарят на Виктория, два дни преди смъртта й през 1901 г.

„Животът на краля се доближава бавно към края си“. Това е последното съобщение от доктора на Джордж V – лорд Даусън, в 9,30 ч. вечерта в нощта на 20 януари 1936 г. Скоро след това Даусън инжектира на краля 750 мг морфин и един грам кокаин – достатъчни да го убият два пъти, за да облекчи страданието на монарха, а и да хване редакционното приключване на „Таймс“, който се печатал в полунощ.

Очите на Елизабет ще бъдат затворени и от този момент Чарлз ще е новият крал. Братята и сестрите му ще се изредят, за да му целунат ръка. Първият, който ще се заеме официално с новините, ще бъде сър Кристофър Гейдт, личният секретар на кралицата – бивш дипломат, получил второ рицарство през 2014 г. Той отчасти ще се занимае и с въпроса за наследниците. Гейдт ще се свърже с министър-председателя.

Последния път, когато умира

британски монарх, това е през 1952 г.

Тогава кодовите думи за кончината на Джордж VI са „Хайд Парк корнър“.

Планът, по който ще се движат нещата, когато Елизабет II склопи очи, е известен като „Лондон бридж“.

Министър-председателят ще бъде събуден, ако все още не е, а държавен служител ще се обади по защитената линия и ще каже „Лондон бридж падна“.

От Центъра за глобално реагиране на Министерството на вътрешните работи, чието местоположение в Лондон е необявено, ще разпространят новината до 15-те правителства извън Великобритания, където кралицата също е държавен глава, както и до останалите 36 държави от Британската общност, където тя е играла ролята на символична фигура от зората на атомната епоха – лице, познато в сънищата и драсканиците на милиарди ученици.

Тя ще си е отишла, без хората да знаят за това известно време. Информацията ще се разпространява като сеизмична вълна преди земетресение, уловима единствено чрез специално оборудване. Преди първи биха научили генералните гуверньори, министър-председателите и посланиците. Сега те също ще бъдат уведомени своевременно. Ще се отварят шкафове в търсене на черни ленти с широчина 8 см, които да бъдат сложени на лявата ръка, според изискванията на траурния протокол.

Но за всички останали хора по планетата ще е различно. Всички ще научат много по-бързо, отколкото последния път. На 6 февруари 1952 г. Джордж VI е открит от камериера си в село Сандрингам в 7,30 ч сутринта. Би Би Си не го съобщава до 11,15 ч. Това е с почти 4 часа закъснение.

Когато принцеса Даяна умира в 4 ч. сутринта местно време в болницата в Париж на 31 август 1997 г., журналистите, придружаващи бившия външен секретар Робин Кук при пътуването му до Филипините, разбират в рамките на 15 минути. Години наред Би Би Си е известявана първа за кралската смърт, но днес е изгубила монопола си. Когато Елизабет II умре, това ще бъде оповестено официално за всички медии.

В същия момент

лакей в траурни дрехи ще се

появи от една врата на Бъкингамския дворец,

ще прекоси тъжния розов чакъл и ще закачи

на портите бележка с почернени ръбове.

Докато той прави това, уебсайтът на двореца ще бъде преобразуван в една-единствена мрачна страница, на която ще се изпише същият текст на черен фон.

Екраните на смартфоните ще засветят едновременно. Ще се пускат туитове. Би Би Си ще активира радиосигналната предавателна система – аларма от времето на Студената война, предназначена срещу атаки срещу националната инфраструктура. Нейното официално название е Radio Alert Transmission System, а абревиатурата й RATS ( плъхове от английски – б.а.) някои хора превеждат като royal about to snuff it (кралят ще гушне букета). Тази полусистема, превърнала се в градска легенда, е част от сложния ритуал и репетициите за смъртта на суверена, който Би Би Си поддържа от 30-те години на миналия век. Част от екипа е виждал системата да работи само по време на тестове, а много от служителите не са ставали свидетели дори и на това.

„Винаги когато се появи странен шум в залата, някой пита дали това е Rats. И няма предвид плъхове, а радиосистемата, защото не знаем как звучи“, споделя репортер.

Всички новинарски организации ще предават пряко и ще излъчват жалейки онлайн. В редакцията на „Гардиън“ главният редактор има списък с готови истории, закачен на стената в кабинета си. Твърди се, че „Таймс“ има готовност с материали за 11 дни напред. От „Скай нюз“ и ITN, където

от години правят репетиции

за смъртта на кралицата,

при които името й е заменено с Г-жа Робинсън“, веднага ще се обадят на експерти по кралското семейство, които вече са подписали договори да говорят ексклузивно за тези медии.

На хората, приклещени в трафика или просто слушащи радио Heart FM, първоначално ще се подадат съвсем леки индикации, че нещо се случва. Британските частни радиостанции имат изградена мрежа от „сини лампички“, които се тестват веднъж седмично и трябва да светнат в случай на национална катастрофа. Те ще подскажат на диджеите да превключат на новините в следващите минути, а дотогава да пускат ненатрапчива музика. Всяка станция, дори болничното радио, има подготвен плейлист с тъжни песни, който да пуснат в момент на внезапен траур. „Ако някога чуете песента Haunted Dancehall на Sabres of Paradise по „Радио 1“ през деня, включете телевизорите. Нещо ужасно се е случило“, беше написал Крис Прайс, радиопродуцент на Би Би Си, за „Хъфингтън пост“ през 2011 г.

Да се правят планове в случай

на смърт в кралското семейство

е практика, която кара някои журналисти

да се чувстват некомфортно.

„Има една тема, която се счита за много по-важна от останалите“, оплаква се бивш програмен продуцент на „Тудей“. В продължение на 30 години новинарският екип на Би Би Си е бил задължаван да идва на работа в неделните сутрини, за да съчинява сюжети като например как кралицата се е задавила с рибена костица. Имало е и случай на сценарий, при който принцеса Даяна умира в автомобилна катастрофа на магистрала М4.

Тези прецизни планове обаче не винаги са били достатъчни. Когато кралицата майка умира през 2002 г., „сините лампички“ не светват, защото някой не е натиснал копчето както трябва. Бившият водещ на Би Би Си Питър Сисънс е критикуван, че е носел кафява вратовръзка. Всъщност Сисънс става жертва на новата политика на Би Би Си, въведена след 11 септември 2001 г., която стеснява кръга на най-важните членове на кралската фамилия, за които да се изпълни цялостната траурна процедура при представянето на лошата новина. Последните думи, които Сисънс чува в ухото си, преди да влезе в ефир, са: „Не прекалявай. Тя беше една стара жена, която все някога трябваше да си отиде“.

Но в случая с Елизабет II не може да има импровизации. Водещите на новините ще носят черни костюми с черни вратовръзки. При нея ще се изпълни цялостната траурна процедура.

Програмите ще прекъснат. Би Би Си 1, 2 и 4 ще спрат.

Слушателите на Радио 4

и Радио 5 ще чуят специално

подбраната формулировка

„От Лондон предава Би Би Си“,

което – умишлено или не, ще подскаже за национална извънредна ситуация.

Главната причина за всички подготовки е да се подберат думи, които поне отчасти да са достатъчно подходящи за момента.

„С най-голямо прискърбие искаме да ви съобщим следното“, казва Джон Снейдж, водещият на Би Би Си, който информира света за смъртта на Джордж VI (новината е повторена 7 пъти, на всеки 15 минути, а след това Би Би Си замлъква за пет часа). Според бивш редактор на новините на Би Би Си при смъртта на кралицата ще се използват почти същите думи. Той обяснява, че подготовката за нея е по-различна от тази на останалите членове на кралското семейство. Хората наистина се разстройват и се замислят колко странно ще е това немислимо отсъствие. „Тя е единственият монарх, когото повечето от нас познават“, казва той. Кралският герб ще се появи на екрана. Ще зазвучи националният химн. Няма да можем да забравим този момент.

Когато става въпрос за смърт на кралска особа в съвремието ни, хората със сигурност се сещат за принцеса Даяна. Тя обаче не може и да се сравнява с тази на кралицата. Нейната може и да не е толкова емоционална, но отзвукът ще бъде по-голям, а последствията – много по-драматични.

Част от този ефект ще се дължи на съкрушителната тежест на случващото се. Практиката при съвременните кралски погребения малко или много е позната (това на Даяна се базираше на плана за кралицата майка). Но смъртта на британския монарх и встъпването в длъжност на нов държавен глава е ритуал, който вече е почти забравен: трима от последните четирима министър-председатели на Великобритания са родени след като кралицата е коронясана. Когато тя умре, и двете камари на парламента ще бъдат отзовани, хората ще бъдат пуснати да се приберат от работа по-рано, а самолетните пилоти ще съобщят новината на пътниците си. През последващите девет дни след смъртта й (които в плана „Лондон бридж“ са записани като Денят С, С+1 и т.н.) ще се извършват ритуални прокламации, обиколка из четирите съставни страни от новия крал, телевизионните програми ще са внимателно подбрани и ще има събрание на дипломатите в Лондон, което не се е случвало от смъртта на Уинстън Чърчил през 1965 г.

Но още по-съкрушителното ще е голямото сбогуване в умовете на хората с кралството, което ще си отиде с нея.

Кралицата е последната жива

връзка на Великобритания

с предишното й величие –

същността на нацията

и нейното разклатено себелюбие,

което все още се обляга на победата във Втората световна война.

Един изтъкнат историк, пожелал анонимност, подчертава, че сбогуването с най-дълго управлявалия монарх в страната ще бъде величествено. „О, тя ще получи цялата слава. На всички ни бе казано, че смъртта на Чърчил е реквиемът на Британия като велика сила. Но в действителност всичко ще свърши, когато си отиде тя“.

За разлика например от американската президентска система, при монархиите е възможно управляващият да се слее с времето за много дълги периоди – в някои случаи и цял век. Втората част от управлението на Елизабет ще бъде запомнено като един непрекъснат национален упадък, а ако доживее достатъчно дълго и Шотландия напусне Великобритания – като управление на разпад. Животът и политиката в края на царуването й нямат нищо общо с величието и невинността на неговото начало.

„Не я виним за това, казва историкът и кралски биограф Филип Зиглер. – Така да се каже, ние просто западаме заедно с нея“.

Филмите в нейна памет ще ни напомнят колко различна е била страната, чието управление е наследила. Един конкретен кадър ще се върти отново и отново: този от 21-вия й рожден ден през 1947 г., когато принцеса Елизабет е на почивка с родителите си в Кейптаун – на почти 10 хил. км от дома си и все пак в комфортните граници на Британската империя. Принцесата седи пред една маса с поставен на нея микрофон. Едно дърво хвърля сянката си на рамото й. Камерата помръдва три-четири пъти, докато тя говори, и всеки път тя леко се стряска, издавайки леки нотки на аристократично раздразнение. „Пред всички заявявам, че ще посветя целия си живот, независимо дали ще бъде дълъг или кратък, в служба на вас и на нашето голямо имперско семейство, към което всички принадлежим.“, казва тя, въплъщавайки в думите си клетви и една представа за свят, и двете от които вече са изчезнали.

Не е необичайно една държава да изпадне в състояние на отрицание, когато един дълъг етап от историята й приключва. Когато става публична новината, че кралица

Виктория умира на 82 години

– вдовица през половината си живот,

нейният биограф Литън Стрейчи пише, че „изумителна скръб е обхванала нацията“. Съзнанието на нейните поданици не е могло да приеме, че кралицата е смъртна. А кончината й изведнъж поставя всичко под риск и го оставя в ръцете на твърде възрастния и ненадежден наследник Едуард VII. „Настанаха несигурни времена“, пише американецът Хенри Джеймс, който се мести в Лондон 30 години по-рано. 

Очевидни са приликите с тревогата, която ще изпитаме, когато кралица Елизабет II почине. Само че сега британците няма да имат утехата от статуса на Великобритания през 1901 г. на най-успешната страна в света. „Трябва да имаме какво да кажем на хората, за да ги успокоим, казва историкът. – При управлението на Виктория всичко ставаше все по-хубаво и се разрастваше все повече. Със сигурност не можем да разкажем тази история днес“.

В резултат на това се получава едно отрицание дори на мисълта за това какво ще стане, когато кралицата умре. Камо ли да се говори или пише за това. Темата се отбягва така, както я отбягваме в собствените си семейства. Твърдим, че го правим от добри маниери, но едновременно с това се страхуваме. По тази тема има много интервюта с репортери, официални правителствени лица и бивши служители в двореца, някои от които са работили лично по плана „Лондон Бридж“. Почти всички от тях настояват разговорите да се запазят в пълна тайна. Бъкингамският дворец по принцип спазва политика на мълчание относно подготвянето на погребенията на членовете на кралското семейство.

И все пак това табу, както много други неща, свързани с монархията, не е съвсем рационално и същевременно замаскира една паралелна реалност. Идващият голям удар за живота на британската нация всъщност е планиран до последната минута. Той е от голямо обществено значение, ще бъде платен от британците и неминуемо ще се случи. Според Националното статистическо бюро британка на възраст 92 години, на колкото е

кралицата, се очаква да живее

още 3 години и 3 месеца.

Кралицата наближава края на управлението си в момент, в който мястото на световната карта на Великобритания е поставено под голям въпрос, а вътрешното политическо разделение е на път да разруши кралството. Смъртта на кралицата сама по себе си ще даде път на нови евентуални бедствия: Кралица Камила да вземе властта; идването на нов крал, който вече е много възрастен; неясното бъдеще на Общността на нациите – организация, която почти изцяло се дължи на Елизабет II (титлата „Глава на Общността на нациите“ не е наследствена). Същевременно и австралийският министър-председател, и лидерът на опозицията в страната искат Австралия да стане република.

Начинът, по който тези неща ще се развият, и справянето със ситуацията ще е новото предизвикателство пред династията на Уиндзорите, последното кралско семейство в Европа, което все още спазва традицията по коронясването и поддържа цялата тази магия, и то с подкрепата на обществото. Точно затова надълго и нашироко се правят планове за смърт­та на кралицата и последствията от нея. Погребението на кралицата майка се е репетирало в продължение на 22 години. Последният вицекрал на Британска Индия Луис Маунтбатън предварително си е бил подготвил зимно и лятно меню за обяда на собственото си погребение.

„Лондон бридж“ ще бъде част от историята, както казва един от придворните на кралицата. Това ще са 10 скръбни дни, в които – подобно на измамния блясък на самата монархия, британците ще се посветят на това, което са били, и ще избягват въпроса за това, в което са се превърнали.

Идеята е да няма нищо непредвидено. Ако кралицата умре в чужбина, самолетът BAe 146 от ескадрилата RAF № 32, известен още като кралския самолет, ще излети с ковчег на борда от Нортхолт в западния край на Лондон. Кралското погребално бюро „Левъртън и синове“ имат такъв в готовност. Джордж V и Джордж VI са погребани под дъб в село Сандрингам в графство Норфолк. Ако кралицата умре там, тялото й ще бъде пренесено в Лондон с кола след ден или два.

Най-изпипаните планове са

в случай че тя почине в замъка

„Балморал“ в Шотландия, където

прекарва 3 месеца в годината.

Тогава първоначално ще се изпълнят шотландските ритуали. В началото тялото й ще бъде поставено в най-малкия й замък – Холирудхаус в Единбург, където тя е охранявана от Кралските стрелци, които носят калпаци с орлови пера. След това ковчегът ще бъде пренесен по Кралския път до катедралата „Сейнт Джайлс“, където ще се извърши церемония. После ковчегът ще бъде качен на Кралския влак на гара Уейвърли, за да предприеме тъжна процесия по главната жп линия, минаваща по източното крайбрежие. Очаква се опашката от хора на влаковите перони, които искат да хвърлят цветя по минаващия трен, да е с дължината на цялата Шотландия. Зад него ще минава друг локомотив, който ще разчиства отпадъците от линиите.

Във всички сценарии тялото на кралицата ще се върне в тронната зала в Бъкингамския дворец, която гледа към северозападния ъгъл на вътрешния двор. Там ще има олтар, плащаница, кралският герб и четирима гренадири, стоящи на стража с наклонени шапки и пушки, насочени към земята. В коридорите придворните на кралицата, назначавани в продължение на 50 години, ще спазват обичая, познат им до болка.

„Професионализмът надделява, защото има работа за вършене“, споделя един от тях, който вече е присъствал на кралско погребение. Няма да има време да тъгуват или да се питат какво ще стане с тях. Чарлз ще си назначи много от своите собствени придворни, когато встъпи в длъжност.

Отвън новинарските екипи ще се съберат на предварително определени за целта места – в края на Грийн парк (специален оптичен кабел минава под парка за излъчването на държавни събития).

„Имам книжка с инструкции,

дебела няколко сантиметра“,

твърди телевизионен режисьор, който ще отрази събитието.

В цялата страна знамената ще бъдат свалени, а камбаните ще забият. През 1952 г., когато е обявена новината, камбаната „Грейт Том“ в катедралата „Сейнт Пол“ е биела всяка минута в продължение на два часа. Чували са се и камбаните в Уестминстърското абатство. Севастополската камбана, взета от Черно море при битката за Крим, бие единстено при смъртта на суверен. Тогава тя е ударена 56 пъти – по един удар за всяка година от живота на Джордж VI, между 1,27 и 2,22 ч.

Отговорник ще бъде 18-ият херцог на Норфолк, маршал Ърл. Норфолк ръководи погребенията от 1672 г. насам. През 20-и век в двореца „Сейнт Джеймс“ винаги е имало няколко офиса, предназначени за тях. Те са обновени в деня на смъртта на Джордж VI през 1952 г. По време на „Лондон бридж“ мястото на церемонията ще е офисът на Лорд Чембърлейн. Сегашната версия на плана се дължи до голяма степен на лейтанант-полковник Антъни Мадер, който се пенсионира от двореца през 2014 г. През 1965 г., все още 23-годишен пазач, Мадер е най-отпред при носенето на ковчега на погребението на Чърчил. Екипът на правителството, който ще координира полицията, охраната, транспорта и въоръжените сили, ще се събере в Министерството на културата, информацията и спорта. Някой ще е натоварен със задачата да изпринтира 10 хил. билета за поканените гости, едни от които ще трябва да дойдат в първите 24 часа за обявяването на новия крал.

Всички на конферентните разговори и около масата ще се познават. На първата среща за планирането на погребението на Чърчил – „Операция хоуп нот“ през юни 1959 г. са се събрали 31 души. Това е 6 години преди смъртта му. Хората, които работят по „Лондон бридж“, отдавна са свикнали да употребяват бюрократични ефвемизми като „евентуалната бъдеща церемония“, „бъдещия проблем“.

Планът „Лондон бридж“ започва да се съставя през 60-те години на миналия век, а в края на хилядолетието той вече е подробно изяснен. Оттогава два-три пъти в годината се провеждат срещи, на които присъстват правителствени лица, полицаи, армията, журналисти. Плановете се актуализират, а старите версии се унищожават. Знае се, че с бавно ходене от вратите на „Сейнт Джеймс“ до входа на Уестминстърската зала се стига за 28 минути. Капакът на ковчега е направен така, че кралските скъпоценности да могат да бъдат извадени от него впоследствие.

Въпреки всичките планове обаче има подробности, които само принц Чарлз може да реши в часовете след смъртта на кралицата. Той и херцогът на Норфолк трябва да подпишат всичко.

Принцът на Уелс чака да наследи

престола по-дълго от всеки друг

и целият свят ще насочи погледа си върху него. През последните години „Лондон бридж“ се фокусира именно върху точния ритуал по възкачването на Чарлз. Той трябва да направи първото си обръщение като държавен глава вечерта след смъртта на майка си. 

Дворецът, „Даунинг стрийт“, Министерството на културата, информацията и спорта ще бъдат затрупани с обаждания през първите 48 часа. Толкова много време е минало от последния път, в който монарх е умирал, че много национални организации няма да знаят какво да правят. Последния път бизнесът се съветваше да продължи работата си както обикновено. Кралският театър ще затвори, ако новината се разбере преди 16 ч. Всички спортове, включително голфа, ще бъдат забранени в Кралския парк.

През 2014 г. Националната асоциация на цивилните служители раздава на местните власти протокол, който да следват в случай на смърт на високопоставена държавна личност. Те съветват да се оставят книги за съболезнования в кметството, библиотеките и музеите в деня след смъртта на кралицата, но листовете да могат да се късат лесно, в случай че някой напише нещо неподобаващо. В кметствата ще се премахне украсата, а масите ще се покрият с черни покривки. В провинциалните градове ще се издигнат екрани, за да могат хората да следят какво се случва в Лондон. Всички знамена в града, освен червените флагове на плажовете, ще бъдат спуснати наполовина. Външното министерство ще си има най-много главоболия, защото ще трябва да се занимава с всички високопоставени лица, стичащи се от цял свят.

Европейските кралски семейства

ще бъдат настанени в двореца,

а останалите – в хотел „Кларидж“.

Парламентът ще се събере възможно най-бързо. През 1952 г. министър-председателят Чърчил казва на събранието, че „в момента няма какво друго да се направи, освен спонтанно да изразим своята скръб“. Вечерта парламентът се събира отново и депутатите полагат клетва за вярност към новия суверен. Валят съобщения от правителства и президенти. Камарата на представителите на САЩ се разпуска. Етиопия обявява две седмици траур. В Камарата на лордовете двата престола ще бъдат заменени от един стол, на който ще има възглавничка със златни очертания на короната.

В деня С+1 – този след смъртта на кралицата, знамената ще бъдат отново вдигнати, а в 11 часа Чарлз ще бъде провъзгласен за крал. По принцип на церемонията са поканени всички 670 настоящи членове на Тайния съвет – от Джереми Корбин до бившия министър-председател на Соломоновите острови Езикиел Алебуа, но реално има място само за около 150 души.

След провъзгласяването си Чарлз веднага ще обиколи страната – Единбург, Белфаст и Кардиф, за да присъства на службите в памет на майка си и да се срещне с лидерите на отделните правителства. Освен това ще трябва да се срещне с гражданите – с учители, лекари и други съсловия от народа.

Кралицата, която по всички критерии може да се нарече практичен, а не сантиментален човек, разбира добре театралната роля на короната.

„Хората трябва да ме виждат, за да ми вярват“, често казва тя. И няма защо да се съмняваме, че погребението й ще отключи вълни от чувства. Всичко ще се върти около нея и същевременно около хората. Те ще напират да излязат на улицата, да видят с очите си, да са част от мнозинството. Най-вероятно смъртта на кралицата ще отключи патриотични емоции. Това дори може да задълбочи брекзит-настроението и да потвърди вярването, че англичаните няма какво да научат от чужденците.

Тези емоции донякъде ще замъглят неловките ситуации при наследяването на престола. Рехабилитацията на Камила като херцогиня на Корнуол беше тих успех за монархията, но истинското изпитание ще е нейното възкачване като кралица. Камила официално се води принцеса консорт – титла, която няма нито юридическо, нито историческо значение. Тази измислица ще бъде прекратена, когато Елизабет умре.

Камила ще стане кралица

– титлата, която винаги се е давала на съпругите на кралете. Няма друга алтернатива. Ако остане принцеса консорт, значи, че е подценена, а това ще се превърне в проблем. Засега планът е принц Чарлз да я представи в деня след смъртта на кралицата, а титлата й ще се изясни още в първите 24 часа.

Другият възлов момент е Общността на нациите. През 1952 г. при последното коронясване членовете на тази нова общност в рамките на Британската империя са били само 8. Кралицата е била държавен глава в 7 от тях. Провъзгласена е за Глава на Общността, за да се напасне към Индия, която е единствената република. 65 години по-късно организацията включва 36 републики, които Кралицата посещава редовно и които в момента съставляват една трета от населението на земята.

Проблемът е, че тази нейна роля

не е наследствена, а и няма процедура

по избор на нов Глава на Общността.

В продължение на няколко години дворецът тайно се опитва да направи така, че Чарлз да наследи длъжността, тъй като засега не се очертава друга опция. През октомври 2016 г. бившият министър-председател на Австралия Джулия Гилард разкри, че личният секретар на кралицата я е посетил, за да я помоли да подкрепи тази идея. Канада и Нова Зеландия също са се съгласили, но е малко вероятно титлата да бъде включена в обръщението към Чарлз. Но тя ще е тема на разговор и обект на международно лобиране, когато Лондон се напълни с дипломати и президенти след смъртта на Елизабет. В двореца ще има много натоварени приеми.

„Не говорим за забавление, но все пак трябва да покажем някакво уважение към факта, че тези хора са дошли“, споделя един придворен. Шоуто трябва да продължи. Работата и мъката ще се слеят в едно.

В деветте дни преди погребението ще се подготвят още стотици детайли. Ще се четат молитви. Улиците около Уестминстърското абатство ще бъдат превърнати в място за церемонии. Ще бъдат избрани 10 души, които да носят ковчега, които ще се упражняват някъде скришно.

Членовете на английското

кралско семейство се погребват

в ковчези с олово по края.

Този на Даяна е тежал четвърт тон.

Хората ще са едновременно тъжни и раздразнителни. През 2002 г. 130 души са подали оплакване до Би Би Си, че са прекалили с отразяването на смъртта на кралицата майка. Други 1500 души – за това, че са спрели някои предавания. Това ще се случи и след смъртта на Елизабет – Би Би Си ще излъчва някои комедии, но не и сатирични предавания.

Хората ще се дразнят при всички положения. Проучване показва, че след смъртта на Джордж VI, когато населението е било много по-вярващо и почтително от днешното, хората са се оплаквали от непрекъснатата сълзлива музика, звучала отвсякъде. Една 60-годишна жена попитала „Не мислят ли за възрастните хора, за болните, инвалидите?“. Социалните медии ще закипят. През 1972 г. писателят Браян Мастърс прави заключението, че около една трета от британците са сънували кралицата – тя е техният авторитет и играе ролята на тяхна майка. Така че дори хора, за които не се предполага да се разплачат, ще го направят.

В ден С+4 ковчегът ще бъде преместен в Уестминстърската зала, където ще остане четири дена. Процесията от Бъкингамския дворец ще бъде първият военен парад, включен в „Лондон бридж“. Смята се, че в него ще участват един милион души. Планът за това как всички те ще успеят да стигнат до там се основава на логистиката, измислена за Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.

Коргитата на кралицата

може би също ще са на процесията.

През 1910 г. опечалените за Едуард VII са били предвождани от Цезар, неговия териер. Зад ковчега на сина му пък е вървял Джок – бяло пони. Процесията ще стигне до Уестминстърската зала за един час. Точно един час. Биг Бен ще започне да бие, когато колелата спрат да се въртят.

В залата ще се пеят псалми, докато ковчегът бъде поставян в катафалка, обвита в лилаво. Крал Чарлз вече ще се е върнал от обиколката си на Великобритания. Златното кълбо, скиптърът и короната ще бъдат поставени на местата им. Войници ще бъдат на пост, а след това вратите ще се отворят и ше пропуснат тълпата, събрала се отпред, която ще се стича покрай кралицата в продължение на 23 часа в денонощието. 305 хил. души са дошли да се сбогуват с Джордж VI, опашката е била дълга 6,5 км. Дворецът очаква за Елизабет да дойдат половин милион души. Някои от тях ще си носят преносими тоалетни, докато чакат на опашката.

Четирима войници ще стоят безмълвно по 20 минути, а други четирима ще са в готовност да ги сменят. Най-висшият офицер ще седи в основата на ковчега, а най-младшият – при главата. Венците при ковчега ще се сменят всеки ден. За смъртта на Чърчил е построена реплика на залата в близкия хотел „Ермин“, за да могат войниците да упражняват движенията си, преди да застанат на пост. През 1936 г. четиримата синове на Джордж V възстановяват традицията членове на кралското семейство също да застават на пост. Децата и внуците на кралицата също ще го направят, като този път за първи път ще се включат и жените.

Преди изгрева на ден С+9 – денят на погребението, в тихата зала ще се извадят бижутата от ковчега, за да бъдат почистени. През 1952 г. са били нужни почти 2 часа, за да се премахне прахта от трите бижута от ковчега. За по-голямата част от страната денят ще е почивен. Магазините ще затворят или ще работят с намалено работно време. Някои ще закачат снимки на кралицата на прозорците си. Стоковата борса няма да работи. Предишната вечер в градовете из страната църквите ще извършват служби. Ако се налага, има готовност футболните стадиони да се превърнат в места за провеждане на възпоменателни служби.

В 9 сутринта Биг Бен ще започне

да бие. След това чукът

ще бъде покрит с кожена обвивка,

за да създаде заглушени тонове.

Разстоянието от Уестминстърската зала до Абатството е само няколкостотин метра. Кралицата ше е първият британски монарх, погребан в Абатството, от 1760 г. насам. Над 2 хил. гости ще седят вътре. Скрити в тухлите камери ще търсят кадри, които хората ще запомнят. През 1965 г. това е навеждането на всички кранове на лондонските докове в памет на Чърчил. През 1997 г. е думичката „мама“, написана на бележката на цветята от синовете на Даяна.

Когато ковчегът стигне до вратите на Абатството в 11 часа, страната ще потъне в тишина. Камбаните ще замлъкнат. Железопътните гари ще преустановят повикванията. Автобусите ще спрат, а шофьорите ще слязат от страната на пътя. През 1952 г. в същия този момент

всички пътници на полета

от Лондон до Ню Йорк стават прави,

5486 метра над Канада, и навеждат глави.

Тогава тромпетите и обичаите от древността бяха доказателството, че британците са оцелели, а младата дъщеря на краля ще управлява във време на мир. Тези кралски церемонии са били символ на благоприличие, традиции и публичен дълг, нещо, което противоречи на нацизма. Монархията беше заменила силата си за една театрална постановка. А във времето след война тази илюзия стана по-силна, отколкото някой може да си представи.

Въпросът този път ще бъде какво символизират камбаните, емблемите и заветите. Кога великолепието на една имперска монархия стана смешно?

В Абатството архиепископът ще изнася реч. По време на молитвите камерите ще избягват лицата на кралското семейство. Когато ковчегът отново се появи, носачите му ще го поставят върху зеления лафет, на който е бил поставен и бащата на кралицата, както и неговият баща, и бащата на неговия баща. Процесията ще продължи по главната алея на „Сейнт Джеймс“.

През 2002 г. в 12,45 ч един ланкастърски бомбардировач и два изтребителя прелетяват над шествието и наклоняват крилата си.

От „Хайд парк корнър“ катафалката ще измине 37 км до замъка Уиндзор. Придворните ще чакат на тревата. След това вратите на манастира ще се затворят и камерите ще спрат да предават.

В параклиса асансьорът до кралския гроб ще се спусне и Чарлз ще разсипе шепа червена пръст от сребърна купа.

И всичко ще приключи.