Българите не идват с Аспарух, това е само завръщане

Кои сме ние и какъв е нашият произход? Разколебана ли е представата за Тангра и първата българска държава? Ето какво казва историкът Александър Мошев

- Г-н Мошев, прочухте се с книгата си „Болгар – тайните на нашия произход“. В нея оборвате тезата, че българите са произлезли от „малка азиатска орда, която се е разтворила в славянското море“. Твърдите, че траки, славяни и прабългари са названия на сходно или почти едно и също население. Че многолюдно славянско нашествие през VI в. не се е състояло и че траките никога не са били унищожавани. Какво променя това в досегашната ни история?

– Този прочит променя основната академична постановка за това кои сме ние и какъв е нашият произход. Защото до този момент от учебниците за първите класове на обучението в училище знаем, че ние, днешните българи, сме продукт на сливането на три етнически компонента: славяни (най-многолюдния), прабългари (от които е останало само името българи, защото са се разтворили в огромното славянско море) и старото местно население, наречено траки, за които обаче се знае, че са останали малко на брой, защото са били елинизирани и романизирани, а след това външни нашествия, епидемии и какви ли не бедствия са ги почти унищожили. Според мен обаче идеята за тази трикомпонентна амалгама трябва да бъде преосмислена.

– Защото има нови аргументи и доказателства, че не е вярна ли?

– Защото науката история се развива и има повече от една гледни точки за много събития. Нека вземем прабългарите – самият термин „прабългари“, според мен, е неточен и в голяма степен подвеждащ. Спорен е, защото в изворите се среща само името „българи“, независимо дали е написано на латински, старогръцки, средновековен гръцки или пък на арменски или арабски. Представката „пра-“ е поставена от историците в XIX-XX век с цел да се разграничат днешните българи от малката азиатска група, пристигаща тук, която уж дава началото на Аспарухова България и на Първото българско царство. Тази група обаче била дала малко отражение върху нашия генофонд, върху езика и културата ни. Искам да кажа, че във вижданията на историците от онова време сме били славяни, а само името ни е останало от „прабългарите“. Та още в концепцията за идването на тази „малка орда”, както са я наричали, аз виждам проблем.

– Какво ви смущава?

– За бройката на този отряд много се спори – едни автори говорят за 2 хиляди, други – за 5 хиляди, трети стигат до 500 хиляди, а налага името си на балканското население от Добруджа до днешна Албания. Ние нямаме и сериозен азиатски компонент в езика си – според изследователите той е между 10 и 50 думи, което е нищожна бройка. А по-дълбок анализ показва, че част от тези думи са османотурски заемки, други са от семитски произход, трети са просто диалектни форми и нямат нищо общо с никакви азиатски „прабългари“. Впрочем и антропологично нямаме сериозен азиатски компонент. А според новите генни изследвания нямаме и сериозна азиатска съставка в ДНК хаплогрупите. Нито едно от изследваните полета не показва сериозно азиатско присъствие в нашия етногенезис. Това подрива тезата за създаването, идването и присъствието тук на този тюркски или ирански контингент.

– Имате предвид изследването на БАН, ръководено от акад. Ангел Гълъбов, според което генетично ние сме най-близки с населението на Румъния, Северна Гърция, Северна и Средна Италия. И се различаваме от славяноезични народи като руснаци, словаци, чехи и други.

– На практика последните генетични изследвания потвърждават тезата на възрожденците ни Георги Раковски, Любен Каравелов, Цани Гинчев, Стефан Захариев и др., които са били убедени, че сме потомци на старото балканско население. Изследването на БАН, ръководено от акад. Ангел Гълъбов, и резултатите от друго изследване, публикувани от Евгени Делев, показват, че трикомпонентната теория – траки-славянибългари, не е валидна. В ДНК-то на съвременните българи се открояват поне 5 хаплогрупи. А това е знак, че процесът на нашия етногенезис е доста по-сложен и е протекъл в много по-дълъг период, отколкото се предполага. Става дума за ДНК структури, характерни за древното местно население на Балканите, Мала Азия и северното Причерноморие – все зони, в които е протекъл етногенезисът на съвременните българи. А ние сме потомци на това балкано-причерноморско население.

– Какво е вашето лично обяснение като историк за неазиатския произход на българите?

– Питам как тази толкова незначителна орда побеждава могъщата Източна римска империя? И не само че я разгромява, но от първоначално малката държавна структура, която създава, израства голяма и могъща държава на Балканите, като налага българското етническо име върху обширни пространства на Балканите. И как „тюрко-монголските“ номади строят огромни каменни градове, наречени с нетюркските имена Плиска и Преслав? Според мен този процес е нелогично обяснен в нашата историография.

– Кои са основните исторически версии за произхода ни?

– Няколко са – едната е официозната тюркска, другата е иранската, която се популяризира в първата половина на 90-те години на миналия век. Аз лично споделям трета версия, която е позната като местна (автохтонна). Но като цяло този дебат е с много дълга предистория и тя датира от първия интерес към българите у западноевропейската наука – още в Ренесанса и Реформацията. Тогава за нас се знае много малко, защото сме в рамките на Османската империя и достъпът до нашите земи е труден. След Освобождението и особено след първата половина на XX век дискусии по темата кои сме и откъде сме се водят и у нас, и в чужбина. Спори се хуни ли сме, славяни ли сме, има ли местното балканско население – траките, някакъв дял в нашия етногенезис.

– Вие твърдите, че сме потомци на траките, без съществен принос на прабългарите. Така ли е?

– Твърдя, че българи е едно от имената на местното население – може би най-разпространеното географски и във времето. Което означава, че идването на българите с Аспарух не е преселение, а е преместване на властовия център от земите на север от Дунав в южна посока, при това до голяма степен санкционирано от Източната римска империя. Това е споменато в „Именник на българските владетели“ (документ от VIII в., познат в преписи от XV-XVI в.). Вероятно става дума за завръщане на един род, който има корени в балканските земи на юг от Дунав. В процеса на завладяването на тези земи от Рим част от местното население не приема новата ситуация и минава на север от Дунав. Смесени с тамошното население, част от тях отново се завръщат в нашите земи. На практика тук няма огромно преселение на човешки маси.

– Освен че сте убеден, че Аспарух не е дошъл от азиатските степи, имате и още една любопитна теза – че държавата на Кубрат произхожда от империята на европейските хуни, където според вас трябва да се търси разковничето за нашия произход.

– Хунският въпрос е много важен за мен, защото е ключов в темата за произхода на българите още от времето на Марин Дринов и Гаврил Кръстевич. Оказа се, че съвременните идеи откъде произлизат европейските хуни в голяма степен отричат хипотезите, че хуните са монголска орда, идваща от днешните територии на север от Китай. И най-големият специалист по този въпрос от втората половина на XX век – Ото Менхен-Хелфен, автор на книгата „Светът на хуните”, твърди, че европейските хуни са съвсем отделно население от азиатските хуни – хсюнну. Според мен тук става дума за едно фонетично съвпадение, което е подвело изследователите. А на практика Атиловата империя е създадена и поддържана основно от местното източноевропейско население. И тук е ролята на българите като ключов елемент от тази империя. Хуни за периода IV-V в. не е етноним, а сборно название за империята на север от Дунав, заемаща доста сериозни територии от Източна Европа. Но като говорим за империя, не трябва да си представяме аналогична на Римската империя структура. Хунската е доста по-свободна. На базата на тези традиции възникват и държавите, наследници на хунската империя, включително и Кубратовата Велика България. Както вече казах, става дума за балкански управляващи родове, да ги наречем трако-балкански, които играят много важна роля в управлението на земите на север от Дунав и в северното Причерноморие. Защото в голяма степен и културата, и езикът там са тракийски или сарматски. Прословутата столица Фанагория, за която се говори в нашите учебници, е един от древните центрове на Босфорското царство, където е управлявала династията на Спартокидите още векове преди Христа. Наследството на Босфорското царство, на балканските родове, е трако-сарматско. Върху него стъпва и Стара Велика България. В този смисъл можем да говорим и за т.нар. волжки българи.

– Не тръгват ли нашите корени от волжките българи?

– Всъщност цялото объркване, което е заблудило и изследователите от XV-XVII в., е, че българите идват от Волга и народностното ни име произлиза от името Волга. Някои наши възрожденски изследователи също споделят тази теза. Оказа се, че няма как това да е истина, тъй като дори чисто хронологично името Волга се появява много по-късно. През IX-X в. името на реката е Итил или Ра. А че там, на Волга, се споменава българското етническо име, и до днес служи за аргумент на някои да твърдят, че са потомци на древните българи. Те обаче са много малък процент от приволжкото население – татари или чуваши. По-скоро е отглас от традициите на хунската империя и впоследствие Стара Велика България. Но на Волга някаква българска следа се появява за пръв път в сведение от X век. А на Балканите наименованието на българите се споменава от IV-V век. Това са едни 5-6 века закъснение! Ясно е, че няма как корените на българското и българщината да са на Волга. И ако там е имало някакъв български елит, българска аристокрация, много по-логично е да е дошла от Балканите и Причерноморието на североизток, а не обратното.

– Четох, че аргументите ви за такава теза тръгват от една плочка от V век, открита във Винишката крепост в днешна Република Северна Македония, на която се чете ясно думата BOLGAR?

– Да, написана на латиница. Впрочем има около 30 писмени извора, които споменават българското народностно име в Подунавието, Балканите и Северното причерноморие преди VII в. Но моят интерес към проблема не започва с тази находка. Ако се върнем малко назад, можем да кажем, че допреди 25 години у нас изобщо не можеше и да се дискутира някакъв алтернативен поглед върху нашата история. Имаше една академично-официозна теза, която, добре или зле защитена, присъстваше в нашите учебници и в преподаваното на студентите. И не се подлагаше на съмнение.

– Чух вашата интересна хипотеза за създаването на българската държава по една телевизия – че е била общност с федератни характеристики и охранителна функция. Кое ви дава основание да мислите така?

– Първо да обясня какво е федерат – това е население или държавно-политическа структура, която в рамките на римската военно-политическа система изпълнява военни и охранителни функции. През VII в. се променя статуквото в Източната Римска империя. Една цяла поредица императори на изток още от времето на Максимин Тракиеца (III в.) са по произход от местното население. Ще спомена само имената на Константин Велики и Юстиниан I Велики. За някои от тях се знае, че са владеели слабо латинския език. Тези императори са фаворизирали местния етнически елемент в управлението. Но от VII век нататък, т.е. от Ираклий и неговата династия, политиката на Източната Римска империя, наречена Византия, коренно се променя. Започва толерирането на елиноезичните за сметка на местното население на Балканите, което съответно реагира с бунтове. В прехода между Античност и Средновековие местното тракийско население съвсем не е унищожено. Има данни, че тракийският език и основните тракийски градски названия като Сердика-Средец, Пулпудева-Пловдив и Берея-Боруй са съхранени. Така че можем да разглеждаме идването на Аспарух и като своеобразна реакция за възстановяване на правата на местното население, защитавани от поредицата императори с местен произход, но в този период нарушени.

– Искате да кажете, че нашите владетели са пазили римското владичество?

– Зависи от гледната точка. Вероятно са имали договорни отношения и донякъде са ги спазвали. Има данни за това още от времето на Атила (V в.). Векове по-късно Тервел получава от императора титлата кесар (цезар) – уникален случай в ромейската история, която го прави официално защитник на Източната Римска империя. Той се намесва в критичен момент и спасява Константинопол от арабското нашествие. Впоследствие Омуртаг защитава империята по време на размириците около въстанието на т.нар. Тома Славянина. Това показва, че в ключови за империята моменти, вместо да я атакуват и ликвидират, защото за тях тя би трябвало да е изконен враг, нашите владетели се опитват да съхранят Източната Римска империя. Това не е ли странно, предвид традиционната учебникарска версия, че България и Византия са се вкопчили в смъртоносна схватка? Да не говорим, че след като Първото българско царство е подчинено от император Василий II, наречен Българоубиец, голяма част от правата и привилегиите на българското население са съхранени поне в първоначалния период на възстановяване на ромейската власт. Дори една голяма област в Западна България е отделена като темата България – така е назована самата административна област. Отново имаме продължаване на държавната ни структура, но вече в по-различен формат – в рамките на Източната римска империя.

– Оспорвате ли годината, в която е създадена българската държава – 681?

– Годината 681-ва, зададена в нашата учебникарска парадигма, беше сакрализирана като първооснова на българската държавност. Но погледнем ли „Именника на българските владетели“, познат от учебниците като „Именник на българските ханове“, Аспарух е едва шестият по ред владетел, споменат в него, а не първият. Преди него са записани петима владетели, управлявали отвъд Дунав в продължение на пет века. Тоест можем да говорим за едно преместване на държавност от север на юг. Но за мен дори и II в. не е най-ранната дата на създаване на българската държава, защото в крайна сметка царството на одрисите – най-голямото тракийско държавно формирование, може да се смята за част от българските държавно-политически традиции. Средновековна България в голяма степен е наследник и на античните държавно-политически традиции. И ние не можем да пренебрегваме и изключваме античното държавнотворческо начало в генезиса на българската държавност.

– Тоест форми на българска държава е имало и преди 681 г.?

– Да. Не можем да твърдим, че през 681 г. България е възникнала на празно място. Трако-българските родове са играли важна роля в управлението на Източната Римска империя и в един момент по силата на древното си право пожелават властта в Константинопол.

– Значи това е прадържава на българите, която има корени в античността...

– Можем и така да го кажем. Още повече че по време на Първото българско царство не е ясно какво законодателство съществува – науката днес спори имало ли ги е Крумовите закони, нямало ли ги е... Впрочем няма достигнали до нас монети, сечени в Първото българско царство. Предполага се, че са били ползвани източноримските, т.е. византийските парични знаци. Това са белези, че сме били включени в една по-голяма система на европейската култура и цивилизация, ако щете и държавни традиции. Друг е въпросът, че вероятно нашата религиозна или по-точно верска култура е имала по-други измерения от официалните в Константинопол.

– Какво имате предвид?

– През IX век ние приемаме Константинополското кръщение – нашите владетели биват включени в църковната система на Константинополската патриаршия, макар че Борис лавира, допуска първоначално и свещеници от латинския обред. Според мен местният вариант на християнството (тракийският обред) е бил широко разпространен и сред управляващите ни среди, и сред населението много преди IX в. Няма обаче никакви основания да се твърди за предхристиянската ни религия, че е била някаква форма на тангризъм.

– Любопитен пункт във Вашия труд е твърдението Ви, че не може да бъдем сигурни дали Тангра е име на бог или на град в Беотия – част от днешна Гърция. Че името Тангра се среща само в един неразгадаем и в много лошо състояние надпис, открит край Мадара.

– Не е само моя констатация, а е общоизвестно сред историците, че на българска територия имаме само един надпис с името Тангра, разчетен и публикуван през 1926 г. от унгарския археолог Геза Фехер. Това е потвърдено от нашия специалист по латинска и гръцка епиграфика и учен с международна известност Веселин Бешевлиев. Разбира се, заключението на Фехер и Бешевлиев не е подлагано на никакви съмнения и коментари. И така Тангра прескача в учебниците, превръща се в аксиома, като днес с това име са назовани много клубове и сдружения, имаме дори и рокгрупа, погребална агенция, завод за климатици, тъй като Тангра бил повелител на климата и природните стихии. И всичко това тръгва от един-единствен надпис!... Дали това е име на град от днешна Гърция или е сбор от две думи – не е ясно. Върху каменните и книжните паметници от Средновековието се е писало без разстояние между думите. Може би Фехер и Бешевлиев са съединили края на думата Омуртаг и първата сричка от следващата дума Граикос (гърци). Получава се „таг-гра“, а когато има две г-та в старогръцкия, те се четат като „нг“. Но тъй като тезата е била, че така наречените прабългари са били тюрки, а след като са тюрки, са тангристи, съвсем удобно е намерено и писменото доказателство за това. 

– Как обяснявате изчезването на траките?

– Изчезване според мен няма. Периодът V–VIII в. в историята на Източната и Западната римска империя се характеризира със сложна политическа ситуация и множество външни заплахи, най-сериозна от които била аваро-славянската. За този период се твърди, че на практика населението на Балканите е унищожено. Че тук няма нито църковен, нито икономически, нито политически живот. Че градовете замират, а остават само Солун и Константинопол. И тъй като населението вече е почти изчезнало, тук се настанява изцяло ново население – готи, славяни и по-късно прабългарите. Аварите не оставят следи, освен в археологията, отделни находки в Западните Балкани. Звучи като невъзможна приказка. И забележете, ромейската власт до 680-681 г. се съхранява на юг от Дунав. Значи Византия си съществува през тия векове, но тя оставя нейното население да изчезне. Тази версия звучи странно.

– Вие очевидно имате своя версия.

– Нека малко поразсъждаваме – на север от Дунав няма римска власт. След времето на император Аврелиан през III в. римските легиони се изтеглят на юг от Дунав, тъй като преценката на имперското ръководство е, че поддържането на военно-политическа структура на север от Дунав им коства прекалено много усилия. Или с други думи, след III век на практика римските легиони не защитават населението на север от Дунав. Но пък, от друга страна, нали днешните румънци се смятат за потомци на древните даки? Т.е. на север от Дунав се оказва, че древните даки не са унищожени от славяните. Та нали славянската вълна трябва да мине през днешна Румъния, за да дойде в днешна България? А на юг от Дунав траките са унищожени, както се твърди. Това не е ли нелогично?

– Смятате, че има героизиране на славянството?

– Според мен има много сериозна подмяна на това що е славянство. Защото първите учени-слависти от XV и XVI в. определят като славяни местното балканско население и дори използват сборното име илири. По това време хората нямат никаква представа, че от Карпатите и от Южна Полша е дошла някаква мощна славянска вълна. Твърди се, че вследствие на демографски взрив от земите на днешна Полша към Балканите тръгват огромни маси, буквално прегазвайки всичко и достигайки до днешна Гърция. Как обаче това се е случило, никой не може да обясни. Говори се, че това е започнало по времето на Юстиниан през VI в., според някои и по-рано. Но процесът бил невидим за хронистите, тъй като първоначално река Дунав пресичали малки групи славяни. Ние обаче знаем, че именно при Юстиниан пограничните крепости са възстановени и че Източната Римска империя е укрепена. Той обединява цялата Римска империя, като завзема Италийския полуостров и Рим. И как точно по негово време се допуска не само славяните да се настанят на тези земи, но и да започнат унищожението на местните траки? Значи „славяните“ не са идвали от никъде, а са друго название на „траките“, може би свързано с вярата.

– Атакуват ви за тезата, че значителни части от трако-българското население са възприели християнството още в апостолски времена. Твърдите, че Христовото учение е познато в южните части на Балканите още в I в. и до IV в. тук процъфтяват раннохристиянски общности. 150 години преди идването на Аспарух византийският император Юстиниан I провъзгласява по тези места българската архиепископия Юстиниана Прима. Какви са вашите основания за такова твърдение?

– Всичко това е засвидетелствано от многобройни източници. Като започнем от Новия завет, където са споменати първите пътувания на апостол Павел, които са от Мала Азия към днешна Беломорска Тракия. Например град Филипи (за който някои наши изследователи твърдят, че всъщност е Филипопол), близо до днешния гръцки град Кавала, това пак са земи в тракийския хинтерланд – земите, заселени със старо местно население, където апостол Павел основава първите християнски общности в Европа. Местното население вероятно е подготвено за приемането на този вид учение от по-ранни учения като орфизма. На учените е известно, че съществува орфикохристиянски синтез, но има спорове доколкото той е сериозно застъпен. Не може обаче да се пренебрегне, че иконографски част от раннохристиянските изображения се доближават до орфическите. Редица изследователи от XIX и XX в. също отбелязват, че имаме силна раннохристиянска традиция, която постепенно се разпространява в северна посока: и във Филипопол, и в Одесос – днешна Варна, и в Сердика – днешна София имаме раннохристиянски общини, храмове и мъченици от този период. А същевременно се твърди, че сме били покръстени през IX в. като абсолютни езичници?!

– Убедена съм, че имате опоненти. Как историческата общност възприема алтернативните Ви виждания?

– Имам критици, разбира се. И в това няма нищо лошо. Като цяло за прочит на историята като моя или се мълчи, или тезите ми се определят като маргинални и ненаучни. И ако изобщо има някаква реакция, се говори за паранаука, псевдонаука и за хипотези, които са външно логични, но без научна стойност. Някои дори твърдят, че моите възгледи са опасни...

– Опасни защо?

– Защото заблуждавали хората, които не са професионални историци и археолози.

– Кои според критиците Ви са недостатъците на Вашия прочит на този период от историята?

– В интернет споровете битува понятието тракедонизъм – намеква се, че подобно на македонизма, според който македонците са потомци на античното население на Македония, и ние тук се опитваме да подменим националната идентичност на българите, като я заменяме с някаква тракийска или нещо подобно. Всъщност нашата идея е тъкмо обратната – търсим корените на съвременния българин в древното население на Балканите и Причерноморието. И не само че не се опитваме да подменим българското с нещо друго, а напротив – разширяваме понятието българско, вкючвайки древното коренно население по тези места – траки, гети, мизи, илири, пелазги, мирмидонци. Името българи за това население се налага още в късната античност. А някои извори наричат езика ни славянски. Но това е естествен етап в еволюцията на едно и също население. Къде тук виждате опит за подмяна и за създаване на някаква нова нация?