Пиесата, заради която Георги Марков избяга на Запад, а Нейчо Попов получи инфаркт
Мъжът на Мутафова влиза в болница, кара се с Методи Андонов как да завърши постановката “Аз бях той”
Младежи нахлуват в Сатирата въпреки забраната
Парцалев беше великолепен и залата се тресеше от смях. Но колкото по-смешно ставаше първо действие, толкова по-мрачни бяха някои лица в салона. В антракта към мене си проби път известен полковник от Държавна сигурност: "Абе – каза той, – ти каква чешка пиеса си написал?"
Спомените на Георги Марков от 15 юни 1969-а , описани в неговите "Задочни репортажи за България", са своеобразно резюме не само на
последните му часове в България,
но и на бурята от емоции, която предизвиква пиесата "Аз бях той", пише "168 часа".
Изиграна един-единствен път преди 52 години, тя остава в историята. Заради нея Марков напуска страната. Заражда се и невиждана до онзи момент полемика както в театралната гилдия, така и сред висшите държавници. "Премиерата" й, която трябва да е единствено пред тогавашния министър на културата Павел Матев, е само година след масовите протести в Чехословакия и кървавото потушаване на Пражката пролет.
От друга страна, и до днес пиесата е определяна като достижение в театралната ни история. В края на 60-те години на миналия век на всяко първо число на месеца се извива огромна опашка пред касата на Сатиричния театър. Тогава започват да се продават билетите за спектаклите, които ще се играят през следващите 30 дни.
Свободните места се разграбват за часове. Зрителите са нетърпеливи да видят на сцената звезди като Георги Парцалев, Татяна Лолова, Никола Анастасов. Именно те са избрани да играят в "Аз бях той", а с режисурата се захваща Нейчо Попов.
По-късно колеги определят решението на Нейчо да постави именно тази пиеса като "граничещо с лудост". В мемоарите си Стоянка Мутафова разказва споделени от Нейчо думи, че още докато чете написаното от Георги Марков, разбира, че в текста директно се говори за Тодор Живков и неговата прекомерна власт. Въпреки това Попов е готов да я представи на публиката.
Още преди пиесата да е окончателно завършена, започва да обикаля слухът, че в Сатирата се "подготвя нещо" за Първия. Актьорите репетират усилено, афишите са напечатани.
Напрежението е голямо. Нейчо Попов получава инфаркт. Колегите му от известно време вече подозирали за негови здравословни проблеми, но той казвал уверено пред тях, че всичко е наред. Все пак цялата суматоха около пиесата оказва влияние.
Попов влиза в болница, но
не се отказва
от режисирането на творбата. Методи Андонов поема щафетата и продължава репетициите с актьорите.
Веднага щом излиза от болницата, Попов пак се захваща за работа, но тя вече е почти завършена от Методи Андонов. В някои разкази за онзи период, като спомените на Мутафова, правят впечатление изказвания, че Нейчо Попов всъщност не е харесал крайния вариант на режисурата на Андонов. Затова и се е стигнало до нейното "художествено обсъждане" каквато е обичайната практика за всяка постановка на Сатирата по онова време, а на подобно събитие присъства винаги министърът на културата.
Коментари