Салай - къдрокосият Дявол, който бе муза и любовник на Да Винчи
Джакомо се конкурира за обичта на художника с безупречния Франческо, който е до учителя си до сетния му дъх. Салай наследява “Мона Лиза”, жени се и издъхва след дуел, ранен с арбалет.
“Джакомо дойде да живее при мен на Света Мария Магдалена (22 юли 1490 г.) на възраст от 10 години. На втория ден имах две ризи за него, чифт чорапи и един къс жакет и когато оставих настрана пари, за да платя за тези неща, той открадна 4 лири от чантата; и никога не бих могъл да го накарам да признае, макар да бях съвсем сигурен в това.
Крадец, лъжец, упорит, ненаситник.”
Заради лошите си навици къдрокосото момче ще бъде наречено от своя покровител с прякора Салай - иначе казано, Дявола или Малкия нечестивец. С неоспоримата си красота най-голямото постижение в живота на Джан Джакомо Капроти да Орено е, че успява да открадне сърцето на гения на Ренесанса, става негова муза и може би най-известното днес и тайнствено произведение на изкуството в света е увековечило неговата мистериозна усмивка. Усмивката на... любовника на Леонардо да Винчи.
Джакомо е от беден произход, син на Пиетро ди Джовани, наемател на лозето на художника край Милано.
“...грациозна и красива младост с къдрава коса, която носи силно удоволствие на Леонардо”.
Така Джорджо Вазари описва пакостника, който нахлува в живота на Да Винчи, когато той е в своите късни 30. Става му помощник и чирак едва на 10 години и е негов спътник в следващите две десетилетия почти до края на живота му.
Салай придружава твореца във втория му милански период от лятото на 1506 година до есента на 1513 година, както и в Рим. Навсякъде прави впечатление с външния си вид и това, че е бил обгрижван и дори глезен от Да Винчи.
Много изследователи са категорични, че между Леонардо и Джакомо е имало повече от приятелство и уважение между учител и ученик.
По всяка вероятност двамата са били любовници, а Салай е бил и муза за ренесансовия гений.
Еротичният израз в изкуството на Да Винчи е най-осезаем в картините “Йоан Кръстител” и “Бакхус” (както и в серия еротични скици), за които се смята, че е позирал именно Салай.
Страстта между художника и чирака се смята за запечатана и от боята на “Ангелът се въплъти”, за която Джакомо е нарисуван с изявена ерекция, без ангелски крила и сладострастно подканящ. Това ангелско въплъщение е само една от предварителните рисунки, които Леонардо прави, преди да нарисува Йоан Кръстител.
Изследователят Силвано Винчети намира много сходства в чертите на личностите (или личността), които са били модел за “Йоан Кръстител” и за “Мона Лиза”. Очите и особено носът и устата са идентични. Той смята, че “Джокондата” е портрет на Салай, а името на картината е анаграма за Mon Salai.
Винчети прави цифрово копие с висока резолюция и открива в зениците на “Джокондата” буквите L (Леонардо?) и S (Салай?).
Изследователят допуска също така, че художникът може би е направил микс от образите на Лиза Джерардини и своя чирак, но на неговата теория се противопоставят други учени.
“Мона Лиза” е най-голямата мистерия в изкуството, която мнозина са се опитвали да разгадаят. С надеждата поне малко да разбулят енигмата на портрета преди повече от десетилетие група учени дори използват софтуер за визуално разпознаване, който определя настроението на човек. Така се стига до заключението, че мистичният модел е бил 83% щастлив, 9% смутен, 6% притеснен и 2% изнервен.
Звучи така, сякаш някой се е чувствал напълно комфортно пред платното и в ателието на Да Винчи.
За художествените умения на Салай се знае, че не са били особено впечатляващи. Макар че известно време се допуска, че именно той е автор на “Мона Вана” (“Голата Мона Лиза”).
След щателни изследвания по-късно специалистите се обединяват около вероятността, че това е подготвителна скица, нахвърляна от Леонардо за най-прочутата му творба.
Установено е, че картината и рисунката са създадени приблизително в един и същ период от време, но част от скицата е направена с дясна ръка, а художникът е рисувал с лявата.
Навярно някой му е помагал. Може би да завърши собствения си гол портрет...
Салай е фаворит в дома на Да Винчи до момента, в който не му се налага да се конкурира за благоволението и обожанието му със сериозен противник. Франческо Мелзи пристъпва прага на Леонардо около 1505 г. Младеж от благородно миланско семейство, който бързо си извоюва положение в ателието на твореца като негов личен секретар. Мелзи и Да Винчи стават особено близки, но изследователите определят отношенията им по-скоро като между баща и син.
Франческо и Салай са много различни. Единият е отговорен, надежден и прилежен, а другият е буен, страстен и непредвидим. И към двамата художникът има слабост.
Хомосексуалността на Леонардо е въпрос, който се дъвче от десетилетия. По онова време особено във Флоренция взаимоотношенията между възрастни мъже и тийнейджъри са толкова силно разпространени, че терминът “флорентинец” става германски жаргон за еднополови връзки.
Градската управа опитва да контролира практиката. Още 23-годишен Да Винчи е сред четиримата мъже, които са публично обвинени в содомия. Те упражнявали “нечестиви” практики със седемнайсетгодишния чирак на местен златар. Делото е прекратено два месеца по-късно поради липса на потвърждаващи свидетелства.
Биографът Уолтър Исаксон дори определя Леонардо като “гей, вегетарианец, левичар, лесно разсеян и понякога еретичен”. В същото време през 1910 г. Зигмунд Фройд излиза с мнението, че макар Да Винчи да се е заобикалял с красиви млади мъже, хомосексуалността му е била по-скоро латентна, отколкото действаща.
Когато се мести във Франция през 1516 година по покана на крал Франсоа I, до него са и Салай, и Франческо. Посрещнат е като “божествения” Леонардо и става законодател на модата в кралския двор. Мелзи е приет като “италиански джентълмен, живеещ с майстор Леонардо”, и получава дарение от 400 екю. Джакомо, от друга страна, е описан като “слуга” и получава еднократно дарение от 100 екю.
Какво се случва във Франция и в този триъгълник, не е напълно ясно, но със сигурност кара Салай да се отдръпне. Ревност, завист, обида, непримиримост... Дявола на Леонардо се връща в Милано, за да работи на лозето на художника, където се е трудил и баща му.
Така само верният Франческо е до леглото на умиращия Да Винчи. Именно той наследява тетрадките и повечето от картините на твореца, а Салай получава само половината от неговото лозе и... “Мона Лиза”.
Има теории, че след смъртта на художника с мошеническия си нюх Джакомо е изфабрикувал някои творби на художника, като ги е посочвал за свое притежание.
Изследователи твърдят обаче, че Да Винчи не му е оставил много, защото още преди смъртта си го е бил подсигурил добре.
Погрижил се е за своя Дявол, преди да го остави завинаги. И именно на него оставя “Джокондата”. Той, непоправимият крадец и лъжец, не я продава, а я запазва.
Джакомо се жени за Бианка Колдироли д'Аноно на 14 юни 1523 г. Година по-късно умира в дуел в резултат на рана, получена от арбалет. Година след смъртта му неговите сестри продават “Мона Лиза” на Франсоа I за 4000 екю.
Коментари