Гей страст на византийски император зад ослепяването на воините на Самуил
Историческата публицистика представя много опростено нещата за битката при с. Ключ през 1014 г. В резултат на това се създава една неточна представа за събитията там. Време е да кажем цялата истина.
Какво учим досега в учебниците по история?
Че през 1014 г., точно преди 1000 години, византийският император Василий Втори Българоубиец побеждава армията на българския цар Самуил и ослепява пленените 15 000 войници, като на всеки 100 оставя по един едноок, за да води останалите.
Така ли е било? Покойният проф. Божидар Димитров навлиза в детайлите.
Цар Самуил и Василий Втори ІІ водят титаничен двубой повече от 40 години. В западната историография техните войни са наричани ту византийската, ту българската епопея.
Известно е, че Самуил е син на един от велемощите комити - Никола. Това го пише в много хроники и то не само български, а и византийски, арабски, латински и дори сръбски.
И в нито една от тях Самуил не е наречен другояче освен българина Самуил, а по-късно и цар Самуил. Дори в сръбските хроники е така. В един арабски летопис Самуил е наречен Гулям, което трябва да се тълкува като главнокомандващ армията. А комит означава областен управител. Бащата Никола е управлявал град Средец, тоест София.
Главният противник на Самуил през всичките тези години е византийският император Василий Втори. Той е от т. нар. македонска династия, което означава, че е от областта Македония. Това тогава е територията между Одрин и Константинопол.
"Това е особено неприятно за Скопие и скопските историчари, защото македонец не може да се бие срещу македонци. И затова те винаги пропускат официалното му име. Българоубиец е наречен след време. Цялото му име е Василий Втори Македонски. Той е роден в Одрин", обяснява проф. Божидар Димитров.
Самуил става цар през 997 година, а дотогава твърдо спазва българския закон, че докато е жив царят, дори и в плен да е, не може да бъде обявен друг. Цар по това време е Борис Втори. Той обаче е във византийски зандан заедно с брат си Роман.
Но Самуил не се обявява за цар, въпреки че към 976 г. започва борба за освобождение на онези български области, които са покорени от византийците през 971 г. Това са Източна България и отвъд дунавските владения - Влашко и Молдова. Той ги освобождава още през 976 г., подкрепен от въстание на болярите от Преслав Петър и Боян.
През 990 г. Борис Втори заедно с брат си Роман бягат от византийския затвор. Царят е убит на границата от български воин, който го мисли за ромей, защото бил облечен в ромейски дрехи. Брат му обаче се развикал на български и това го спасява.
Въпреки че в Цариград са го направили евнух, Роман е обявен за цар и започва да управлява. Предполага се, че е скопен от Василий Втори, за да няма потомство. През 992 г. Роман отново попада в плен и е хвърлен във византийски затвор, където лежи 5 години. През цялото време си остава цар на България. Едва когато се разнася вестта за смъртта му, Самуил се обявява за цар на държавата. Това става през 997 г.
Съперничеството му с Василий Втори продължава през годините, като се редуват успехи и неуспехи. И така стигаме до битката при с. Ключ в планината Беласица през 2014-а.
"Защо България не е паднала под византийско робство още тогава, след като е загубила "генералното сражение". А това става чак след 4 години - през 2018-а? Защо Василий Втори не е продължил похода си към столицата Охрид, след като е спечелил тази битка? Истината е, че при с. Ключ византийците пробиват само една от охранителните стени, наречените деми, изградени в основата си от камък, а нагоре от дървета", обясняваше проф. Божидар Димитров.
Такива деми има по всички проходи, които водят към столичната област на държавата.
Те са още от времето на хан Крум и именно с тях той спира отстъплението на Никифор и го разгромява.
От византийски източници се знае следното. Цар Самуил е бил изненадан от внезапното преминаване на византийската армия, водена лично от Василий Втори през Рупелския проход. (Това е проходът при Кулата, по който пътуваме за Гърция). Докато Самуил го очаквал по далеч по-широкия проход по долината на Вардар. Такава грешка българският цар прави за втори път.
Армията му тръгва веднага след като се разбира, че византийците са преминали през Рупел, но до Струмишкото поле има няколко дни път. Рупелският проход изглежда не е бил защитен с дема, тъй като дема е била построена на много по-удобно място - при с. Ключ.
Дни след поражението на Самуил обаче синът на царя Гавраил Радомир разгромява византийската армия.
"В хрониките, дори византийските, пише, че в конен двубой Гавраил Радомир лично изтърбушва, тоест пронизва в корема с копието си, предводителя на византийските войски Никифор", обясняваше живописно Божидар Димитров.
Според него това тежко наранява император Василий Втори, който е бил гей, и изпитвал голяма любов към Никифор. Предполага се, че той бил основният му любовник и връзката между тях била много силна. Впрочем такива отношения били често срещани във византийската армия.
Каква е ситуацията, в която изпада Василий Втори? Според проф. Димитров той очевидно е останал с малко войска, най-вероятно само с гвардията си от 2-3 хиляди войни. И е трябвало да бяга. И той наистина се връща назад. Но не може да бяга с пленници, за които се твърди, че са били 15 000. Пленените можело да нападнат неговата гвардия или пък най-малкото една част от тях да избяга.
Военните закони, които се спазват строго от двете държави по това време, са продиктувани от църквата. Правилото гласяло, че пленниците трябва да се освобождават. Те не трябвало да се вземат като роби. От много източници се знае, че и българските царе, и византийските императори са спазвали този закон. Неспазването му означава да се скарат с църквата, а това може да им докара много неприятности.
И църквата сигурно е щяла да осъди Василий Втори, ако избие пленниците. Войната обаче още не била свършила и ако императорът пуснел пленените, те щели да се влеят в армията на Самуил, която по това време се командвала от Гавраил Радомир.
Византийската църква никак не е обичала Василий Втори, защото е бил гей. Църквата и досега не одобрява мъжеложството. И ако той беше избил пленниците, вероятно щеше да се възползва и да го отлъчи от църквата. Византийската църква по това време е доста силна и активна.
Василий Втори искал и да отмъсти за гибелта на любовника си Никифор, Той мразел не само убиеца му, но и народа, от който той произлиза. Затова той решил формално да спази закона и да освободи пленниците. Но преди това ги ослепил.
Според проф. Димитров обаче пленниците съвсем не са били 15 000, а вероятно около 1500.
Една дема не може да има 30-40 хиляди души защитници. Може ли да се допусне, че 15 000 са паднали в бой, а другите 15 хиляди са се предали?
Демите се отбраняват обикновено от опълчение - възрастни хора или много млади, които още не са за редовната армия.
В българската история тогава няма случай във войните срещу Византия редовна армия да се предава. Всички се бият до смърт. Така че за да се предадат тези хора, сигурно са били възрастни.
Една дема обаче се отбранява от около 1500 души.
"Но знаем, че
византийските хроникьори обичали да слагат по още една нула в
редките случаи на военни победи над българите,
пък и над други народи.
Така че пленените са били не повече от 1500 души", бе убеден проф. Божидар Димитров.
Цар Самуил умира от инфаркт на 6 октомври 1014 г. при вида на ослепените си войници. Тялото му е пренесено в саркофаг в базиликата, която той построил и вграден в една от стените й. Там по-късно погребват и следващите български царе - синът му Гавраил Радомир и племенника му Иван Владислав.
Извор лекувал ослепените - той е до черквата със стенописа на Исус в ракета
Комбинацията от уникална църква, в която има стенопис на Исус в ракета, лековита вода и самобитна певческа школа е запазената марка на разложкото с. Добърско в подножието на Рила планина.
И трите забележителности са свързани помежду си. Легендите търсят техните корени в 1014 г., когато е била историческата битка край петричкото с. Ключ.
Войските на византийския император Василий II разгромяват българската армия, водена от цар Самуил, и пленяват много войници. След края на битката императорът ослепява 14-хилядната българска армия, като на всеки 100 души оставя едноок водач.
"След това част от воините на Самуил тръгват от планината Беласица към Рилския манастир, за да търсят изцеление от мощите на св. Иван Рилски.
Има няколко легенди за този преход.
Според едната ослепените войници останали в Добърско да преспят край изворчето, а на сутринта ги "посрещнал" дълбок сняг. Това наложило да останат по-дълго в селото. Миели раните си с водата от аязмото и усетили, че много бързо болките им преминали, а някои дори успели да възвърнат зрението си", разказва Никола Найденов.
Имало и друго предание, че в армията на българския цар имало мъже от Разложко и те си тръгнали ослепени към родните домове. След това обаче легендата е категорична, че изворчето, което е в центъра на днешното село, е помогнало за облекчаване на болките им. Не се знае колко точно са били воините, вероятно поне 100 души, смятат хората в Добърско.
От уста на уста се предавала страшната картина на дълга върволица хора, които уморени, изтощени в зимния студ вървели към селото. Някои говорят, че край аязмото не е имало село, а то е било създадено точно от останалите да зимуват слепци.
"Това предание не е вярно. Преди години край Добърско намерихме останки от керамична римска пещ, която археолозите датираха от II-IV в.
Има и други открити находки, които говорят, че селище е имало много преди да пристигнат ослепените войници", категорични са местните.
На мястото на лековитото изворче е изградена и уникалната църква "Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат", вкопана наполовина в земята. Официално е прието, че е построена през 1614 г. Има обаче и съмнения, че това е станало през 1122 г.
Лековитата вода
извирала в основите. Някъде през 60-те години на миналия век се наложило водата да бъде изведена по тръба оттам и каптирана на няколко метра от храма, за да не подкопава основите.
Изворчето не замръзва никога, а дебитът му никога не намалява, нито се повишава, казват възрастните хора в селото. Всеки турист, който посещава старата църква, след това измива лицето си с лековитата вода за здраве. Някои пълнят малки бутилки, за да занесат на близки.
Дебитът не е голям, но достатъчен за измиване на очите.
В уникалната църква има стенопис, който хората свързват с легендата за изцелените Самуилови воини. Нарисуваната сказка "Изцеление на слепия по рождение" се намира високо на стената вдясно от входа.
Надписът говори за слепи по рождение и за силата на Исус, но пък е странно съвпадението му с легендата за ослепените войници. Още повече че стенописът не е при останалите - вляво от входа, които пресъздават чудотворната сила на Христос.
Той е нарисуван на отсрещната стена, където са сцените от истинския, реалния живот. Зографът неслучайно го е поставил там - при истинските случки.
Вижда се, че нарисуваните слепци са с шлемове, което говори, че са били войници. Факт е, че в съседните села няма предания за заселване на Самуилови воини.
Това че има съвпадение между легенда и черковен стенопис, означава, че няма нищо случайно, категорични са в селото.
Пак легендите разказват, че Самуиловите воини, след като прекарали зимата в селото и от лечебната вода раните им зараснали, напролет се отправили да търсят препитание, а зимата отново се връщали в селото.
Захванали се с просия, но не в съвременния смисъл на думата, уточняват местните. Воините били добри певци и музиканти. Говори се, че сред тях имало и музиканти от личната гвардия на Самуил, които по време на битките свирели повдигащи бойния дух маршове.
Повечето от тях са останали и се задомили в Добърско и затова сега местните казват, че са наследници на ослепените войници.
Школата на слепите певци и музиканти просъществувала чак до 30-те години на миналия век.
Смята се, че уличните музиканти са създали и свой таен "просешки" език, за да се разбират помежду си, без другите да знаят. И до днес в селото са запазени някои думи, неразбираеми за външен човек.
Дали това са останки от "просешкия" език обаче, никой не казва категорично.
Коментари