Как царят дари Торинската плащаница на Ватикана, след като 530 г. тя е собственост на Савоите. Вуйчо му - италианският крал Умберто II, я завещава на папата
Монсеньор Ронкали - бъдещият папа Йоан ХХIII, лично напътства цар Борис как да вземе разрешение от Ватикана за сватбата си с Джована, Симеон пък няколко пъти се среща с Йоан Павел II
На 18 октомври 1983 г. наследниците на Савойската династия даряват на Ватикана Торинската плащаница. Единият от дарителите е цар Симеон II, който изпълнява последната воля на вуйчо си - крал Умберто IІ. Симеон е племенник на италианския крал по линия на майка си царица Йоанна Българска, по рождение прицеса на Савоя.
Плащаницата е една от най-големите християнски реликви.
5 века тя е била собственост на Савоите. През 1432 г. е подарена на Лудвиг Савойски от Маргарита дьо Шарни - последна наследница на графския род Дьо Шарни. През 1578 г. херцозите Савоя предават светинята на кралския параклис в катедралата “Сан Джовани” в Торино и оттам идва името, с което е известна днес. За сандъка, в който се съхранява, е имало два ключа - у епископа на Торино и у началника на Савойския двор. Умберто II е последният собственик на реликвата. 7 месеца след смъртта му синовете на неговите сестри Йоанна и Мафалда - цар Симеон ІІ и Маурицио де Хесе, я предават на Ватикана.
Интересното е, че
волята на Умберто II е била плащаницата
да бъде предадена на папата,
но в крайна сметка дарението се записва на името на Светата католическа църква. Това разкрива цар Симеон, който разказва за първи път историята пред испанското издание АВС през 1998 г.
В апостолическия дворец Сан Дамазо ги посрещат папските делегати начело с кардинал Казароли и цивилния министър на правосъдието.
“В момента на подписване на акта за преотстъпване на плащаницата се наложи да се извиня пред присъстващите. Трябваше първи да парафирам документа, а не можех да овладея пулса си, тъй като с този акт се слагаше край на 530-те години, през които Светата плащаница беше собственост на Савойския двор. Моята майка ми беше предала специалното значение, което притежаването на това свято платно имаше за нейния дом. То беше по-важно дори от някои членове на династията, които са блажени - като Клотилда Савойска”, спомня си царят години по-късно.
Когато ватиканският нотариус прочита на всички приемателния протокол, Симеон е изненадан от промяната в условията за преотстъпването.
“Първата завещателна разпоредба, направена по тази тема от крал Умберто, е от 27 март 1981 г. и в нея изрично се посочва даряването на “Светото папство”. Без съмнение в опит да бъде по-точно и да не остават неясни неща, едно изменение от 17 юли 1982 г. постановява даряването на “самия папа”. Но нотариусът прие даряването на “Светата католическа църква”. Аз
останах изненадан, но се подписах.
На излизане кардинал Казароли ме хвана под ръка, а аз го попитах дали би ми позволил една дързост. След като той прие, му показах промяната, която беше направена върху моите указания, и моето разочарование от това, че получателят не е папа Йоан Павел II. Той впери своя жив и ироничен поглед и каза: “Ваше Величество,
Светият отец, за съжаление, не е вечен, но Църквата...”
Без да довърши изречението, вдигна поглед към небето и продължихме да вървим”, разказва царят.
През годините царското семейство е имало топли връзки с няколко от главите на Римокатолическата църква. Симеон се е познавал добре с двама от папите - Йоан XXIII и Йоан Павел II.
С папа Йоан XXIII цар Симеон II се среща три пъти през 60-те години на миналия век, за да получи разрешение да се ожени за доня Маргарита, която е католичка.
Анджело Ронкали, както е светското му име, е наричан “българският папа”, защото през 1925 г. идва у нас като нунций и става близък приятел на цар Борис III. Научава български и през 1932 г. за първи път произнася своята проповед на нашия език. Именно Ронкали съветва младия български цар в усилията му да издейства разрешение от Ватикана за сватбата си с италианската кралска дъщеря Джована Савойска.
Монсеньор Ронкали остава в София до 1934 г. На прощалната им среща царица Йоанна му казва:
“Ще дойдем да ви поздравим във Ватикана,
когато станете папа”.
Така тя пророкува последвалите събития. Ронкали става папа Йоан XXIII на 28 октомври 1958 г. Само няколко дни по-късно той дава аудиенция на царица Йоанна и двете ѝ деца - княгиня Мария-Луиза и цар Симеон II.
Симеон II се е виждал няколко пъти и с папа Йоан Павел II. Запознават се през май 1982 г., когато светият отец посещава Португалия. Първо приема крал Умберто в нунциатурата, а на следващия ден и представители на двора Савоя. “Бяхме всички без Виктор Емануил и неговия син Емануил Филиберто. Помолиха ме аз да ги представлявам и аз го направих - “Маргарита Българска, Мария Пия Югославска, Елизабета Балкани...”. Светият отец ме прекъсна: “А, добре! Всички Балкани”. След като ни благодари за жеста и ни благослови, изпращайки ни от вратата на път за друга аудиенция с жезъла в ръка, се обърна и каза: “С толкова европейски роднински връзки няма ли някоя с кралете на Полша?”, спомня си царят.
Двамата с папа Йоан Павел II се виждат и години по-късно - през май 2002 г. в София, когато Симеон вече е премиер. Това е първата по рода си апостолическа визита на римски папа у нас, но тя има и особено символично значение - папата оневинява България за покушението срещу него. Симеон и Йоан Павел II имат лична среща в Иконната зала на Рилския манастир, а след това в църквата “Рождество Богородично” папата и кардиналите отправят молитва на гроба на цар Борис III. По-късно Симеон разказва, че тази молитва го трогва много.
През април 2014 г. цар Симеон, царица Маргарита и княгиня Мария-Луиза са официални гости във Ватикана на канонизирането на папа Йоан XXIII и папа Йоан Павел II.
Коментари