Синдром на самозванеца - какви са последствията от него?

Синдромът на самозванеца е често срещано явление. Хората, които страдат от него, се чувстват сякаш не заслужават позицията, в която са, или смятат, че просто не са достатъчно добри, за да бъдат признати от околните.

Защо обаче един напълно достоен човек трябва да се смята за измамник? Всъщност този психологически феномен се изучава от десетилетия.
Установено е, че има тенденция да се появява по-често при жените, отколкото при мъжете. Също така, че фактори като перфекционизъм или ниско самочувствие обикновено стоят зад това.

Характеристики на синдрома на самозванеца
Проучване, публикувано в Journal of Behavorial Science, показва, че около 30 процента от личностите с постиженията страдат от този синдром.
Той може да се определи като емоционален стрес, свързан с убеждението, че дадена личност не заслужава определена позиция или някакъв вид професионално признание.

Това постоянното усещане за измама кара хора, страдащите от него, да приемат по-ниски заплати и не смятат, че заслужават никакво повишение.

Основната характеристика на хората със синдром на самозванеца е явната трудност при интернализирането на собствените им постижения.
Например, ако получат награда в конкурс, те ще си помислят, че са спечелили, защото е имало само двама или трима други участници. Затова те се убеждават, че призът всъщност не означава много.
• Тези хора се съмняват в себе си, в своята стойност, в своята полезност и в своите умения и способности.
• Те приписват успеха на външни фактори.
• Очакванията им са толкова високи, че е невъзможно да ги изпълнят.
• Те се саботират постоянно. Водят изключително критични, негативни и фаталистични вътрешни диалози.
• Те изпитват дълбоки емоции на срам, несигурност, безпокойство и тревожност и т.н.

Причини, които обясняват това явление
Най-често срещаната е ниското самочувствие.
Някои по-основни причини могат да бъдат:
• Те са перфекционисти. Всъщност очакванията им са толкова високи, че дори и да достигнат 99,9 процента от тях, те пак ще се смятат за неудачници.
• Често са страдали от изключително взискателна образователна среда. Израстването в условия, в която единственият начин да получите обич е като покажете своята стойност, може да подложи хората на вечното усещане, че не се стараят достатъчно.
• Този синдром се среща често сред социалните и етническите малцинства. Достатъчно е просто да принадлежиш към друга култура, националност или дори пол, за да имаш стереотипни и негативни вярвания относно собствената си компетентност.
• Среща се често при жени, които работят в научния или изследователския сектор. В тези среди, където броят на мъжете е по-голям, това ги кара в един момент да се съмняват в себе си. Като алтернатива, те трябва да работят повече, за да докажат своята стойност.

Стратегии за намаляване на ефекта от синдрома на самозванеца
• Тези хора трябва да спрат да се сравняват с другите. Те трябва да започнат да оценяват и признават собствените си постижения.
• Трябва да идентифицират и обезвредят своите ирационални страхове.
• Те трябва да споделят опита си с другите.
• Те трябва да вземат предвид успехите и признанието, които са постигнали. По този начин те осъзнават, че не са толкова некадърни, колкото си мислят.
• Помощта за обучение на други хора може да бъде полезна. Споделянето на техните знания, умения и инструктиране на другите е чудесен начин да откриете какво могат да допринесат. С това самочувствието им се засилва.

Въпреки че синдромът на самозванеца не е клинично или психологическо разстройство, това е феномен, който силно ограничава растежа и личностното развитие. Поради тази причина винаги трябва да се търси психологическа подкрепа, ако е необходимо.