Фидел Кастро пие от чашата на кмета на Бели Искър, за да не го отровят
Крум Георгиев управлява селото 51 г. Посреща кубинския лидер през 1976 г., черпи го с боровинково вино и баница, която първо доктор опитва. Винаги лично украсявал елхата в центъра и цял живот се грижел за църквата.
"Без работата ми няма живот.” Това казва преди няколко години прочутият кмет рекордьор на село Бели Искър Крум Георгиев. Той бе на поста 51 г., но се оттегли през 2019 г.
Георгиев почина на 08ми ноември 2021 г., но остави след себе си ярки спомени.
“Той беше пример за отдаденост към работата с над 50-годишния си опит като кмет. Всичко, което той е направил през годините за селото, ще остане във времето след него и ще показва на поколенията напред какво означава да бъдеш устремен, всеотдаен, упорит и достоен управник! Поклон пред паметта му”, пишат от кметството на селото.
Сегашният кмет на Бели Искър Благовест Бичаков допълни пред "168 часа", че Крум бил отговорен към работата си, всеотдаен и постоянен.
“Той знаеше как да работи с хората,
а това е изключително трудно - посочва Бичаков. - Винаги успяваше да намери баланс между това какво искат местните и какво може да се случи. Умееше да ги изслушва и да е част от тях. Не ги гледаше от позицията на кмет. На всеки е помогнал. Минал е през комунизъм и демокрация, през доста изпитания. Успяваше да се адаптира добре. Той е пример за това как човек може да ръководи и да остави много неща след себе си. В годините назад първо се асфалтираше нашето село, а след това всички останали. Имаме няколко детски площадки. Водопроводът ни е сменен 90%, църквата ни е в много добро състояние.”
Преди да стане кмет на Бели Искър, Крум Георгиев бил секретар и библиотекар в читалището в продължение на 8 години. Обичал книгите, за него те били огромно богатство.
В един привидно обикновен ден при него дошъл представител на градския комитет на партията и му казал, че
“от утре е управник на селото”.
Такова било решението. Първо го назначават, а след това се провеждат и изборите, които печели с над 90%. Така от 1 ноември 1968 г. 32-годишният тогава Георгиев застава начело на Бели Искър. Никога не е смятал, че може да стане кмет, дори не го и желаел. Заплатата му била около 37 лв. Крум се притеснявал дали ще се справи със задълженията си. В селото нямало водопровод и канализация, а улиците били криви и кални.
Това обаче не го плаши и за два мандата успява да прекара 7 км водопровод и канал. До голяма степен постижението се случило и благодарение на доброволния труд на селяните. После асфалтирал улиците, построени били детската градина, пощата, читалището и ретранслаторите за радиопредаване.
Една от най-големите му гордости е църквата
в Бели Искър, строена през 1874 г.
Никога не я оставя да западне. Прави всичко възможно, за да я поддържа и ремонтира. Преди няколко години се сменя покривът й, а външната фасада е боядисана в бяло.
Любопитното е, че откакто е кмет, за коледните празници той всяка година лично украсявал елхата на центъра. И винаги обещавал, че докато е управник, звездата на върха на дървото ще свети ярко.
Една от най-забележителните истории обаче в 13-те му мандата е срещата с Фидел Кастро.
При една от визитите си в България кубинският лидер решил да излезе на разходка сред природата. Тогава бил настанен в резиденцията на Тодор Живков в Царска Бистрица. На 9 март 1976 г. Крум Георгиев точно излизал за обяд, когато през прозореца на кабинета си видял, че пред кметството спират две черни коли. Излязъл навън, денят бил дъждовен и кален. От автомобилите слезли няколко мъже, които попитали за кмета. Те му казали, че след 40 минути ще дойде Фидел Кастро, а Георгиев буквално онемял. Веднага се обадил на партийния секретар Васил Дамянов и на директора на училището. Причината била, че се правел ремонт на една от сградите и Крум разпоредил
да се разчистят боклуците наоколо.
Кубинският лидер съвсем ненадейно решил да посети Бели Искър. Бил привлечен от красотата му.
Той заедно с придружителите му стигнали пеша до красива ливада, откъдето се виждало цялото китно селце.
По пътя си малко преди да влезе в Бели Искър,
Фидел Кастро се спрял на полето,
за да види как местните работят на малиновите ниви. Дълго говорил с тях за условията на живот, за заплащането, направили си снимки. Преди да стигне до площада, лидерът на Куба влязъл и в една от първите къщи на селото - на Елена и Петър Георгиеви. Там бил впечатлен от отглеждането на животните в обора и искал да разбере повече за тях.
Междувременно Крум Георгиев бързо разпространил новината, че самият Фидел Кастро идва към селото. Така всички жители се струпали по улиците, за да видят с очите си кубинския лидер. Хората се надпреварвали да му подаряват цветя и кокичета, а бабите му давали буркани с компоти и със сладко от ягоди и малини.
Георгиев го посрещнал в кметството, а Фидел Кастро
стоял прав до бюрото му
в продължение на 40 минути, докато двамата разговаряли за развитието на селото, за работата в ТКЗС-то, какви били заплатите и как живеели хората. Президентът на Куба непрекъснато пушел тънки кубински пури и дори се поинтересувал какви са добивите от малини и картофи.
Лидерът поискал да отиде в дома на Георгиев, но той живеел накрая на селото и затова посетили къщата на партийния секретар Васил Дамянов. С него влезли придружаващият го лекар, преводач и тогавашният началник на УБО генерал Кашев. Домакинът им налял боровинково вино, а съседка дала баницата си, която приготвила за сина си в София. Кашев реагирал остро и първоначално не позволил Кастро да се почерпи. От баницата си взел първо докторът, а след това Крум и останалите. Едва тогава си отчупил парче и Кастро. Когато Дамянов сипал виното в чашите, Кастро взел тази пред Георгиев, а той - неговата. Питието му харесало и важният гост си сипал още един път. И до днес чашата, от която е пил кубинският лидер, се пази в дома на партийния секретар като сувенир.
Не е ясно дали тази среща носи някакви дивиденти на кмета на Бели Искър, но той бързо осъзнава, че
формулата на успешното управление е в това да бъде близо до хората
и да се вслушва в думите им.
Местните били доволни от работата му, на всеки помагал и се стремял да им решава проблемите. Крум познавал всеки един в селото, както и целия му род поколения назад.
“За мен кметството е занаят,
хората ме искат и аз ги искам”,
казваше рекордьорът приживе.
Това се потвърждава и от изборите след 10 ноември 1989 г., когато Крум Георгиев е избиран отново и отново с над 80% въпреки младите си и упорити опоненти.
Той успява да се адаптира успешно и към демокрацията. Казваше, че я е посрещнал спокойно, защото не бил престъпник.
“Всички се чудиха защо кметът е червен, а селото е синьо. СДС беше на власт тогава”, шегуваше се Георгиев приживе.
През 2005 г. Крум губи съпругата си и оттогава е сам. Подкрепяли го двете му дъщери, омъжени в София и Пловдив, които го дарили с две внучки и двама внуци.
Оттогава още по-всеотдайно се отдал на мисията си в селото. В Бели Искър постоянно се правели ремонти.
“Свикнал съм с тази работа и не се уморявам.
Аз съм по-добре, като работя. Не мога да стоя на едно място вкъщи и да се залежавам. Човек, докато работи, е жив. След това умира”, каза Крум Георгиев малко преди да завърши последния си, 13-и мандат.
След това бил истински щастлив, когато се разхождал из улиците на Бели Искър, знаейки, че всичко е направено в резултат и на неговите усилия като кмет.
Коментари