Мужици вземат шпионина Пауърс за българин
Hа 1 май 1960 г. руснаците най-после уцелват във въздуха американския шпионски самолет U-2. 23 пъти преди това то навлиза в пространството на СССР, движи се безпрепятствено и снима на воля най-секретните обекти, включително и ракетните им полигони.
U-2 обаче лети на височина около 20 000 м и руснаците все още нямат изтребители или друг вид оръжие, с което да стигнат до него.
На 1 май шпионинът навлиза над СССР откъм пакистанския град Пешавар и се насочва към ракетната база Тюртам. После към Свердловск или по-точно към Челябинск-40 (комбината "Маяк") - център на руската атомна промишленост. Пътьом е трябвало да снима няколко военни летища и така да стигне до Плесецк, където се оборудва стартова площадка за междуконтинентални ракети.
След Плесецк "американецът" трябва да прелети над Северодвинск, където е главната база на Северния морски флот. Оттам до летището Бодо в Норвегия е съвсем близо.
Пилот на самолета е Гари Пауърс, истински ветеран по полети над Съветския съюз. Всичките му досегашни разузнавателни мисии са успешни.
Към 10 часа лидерът на СССР Никита Хрушчов, мрачен и тъмен като градоносен облак, застава на трибуната на мавзолея на Ленин. Той е информиран за поредната американска демонстрация на недосегаемост. До него застават останалите ръководители на партията и държавата, но те не знаят за полета на U-2.
И докато всички те махат на възторжените работнически редици по Червения площад, в командния пункт на ПВО на страната, намиращ се съвсем наблизо - в Министерството на отбраната на ул. "Фрунзе", напрежението е свирепо.
Главнокомандващият маршал Бирюзов гледа безпомощно осветения екран с картата на страната, която заема цяла една стена. На екрана се вижда как на подскоци омразното самолетче лети към Свердловск. Около града се разположени ракетни дивизиони, които го очакват, но Бирюзов и командващият авиацията на ПВО маршал Савицки решават първи да атакуват самолетите.
Спешно зареждат с гориво няколко МиГ-19. Но за самолетите Т-3 няма нито един пилот в базата. В последния момент откриват случайно капитан Игор Менюков на автобусна спирка. Отвеждат го в щаба и му казват, че от Москва има заповед веднага да излети и да атакува вражеската цел.
Капитанът се опитва да обясни, че самолетът му не е готов, а докато самият той облече скафандъра, американският самолет ще отмине. От Москва обаче са категорични: пилотът да излети, както е облечен, да настигне "американеца" на височината от 20 км, на която той лети и да му направи таран. Което за капитан Менюков означава сигурна смърт. "Погрижете се за жена ми и майка ми. Скоро очакваме дете", успява да каже пилотът и излита с Т-3.
След време от земята му съобщават, че разстоянието до целта е 25 км. Той прехваща U-2 и с пълен форсаж се понася към него със скорост 2000 км/час. От земята започват да крещят: "Цел отпред! Гледай! Гледай!"
Разстоянието между двамата самолета се скъсява с 300 м/сек, Менюков не успява да реагира и Т-3 минава над U-2. Няма гориво за втора атака, от земята нареждат да се прибира.
Единствената надежда вражеският самолет да бъде свален остават ракетите. Когато той влиза в обсега на дивизиона, насочват три ракета. При пуска обаче излита само едната, другите две не помръдват. За щастие от съсъдната батарея на капитан Николай Шелудко излитат и трите ракети.
Междувременно по заповед на маршал Савицки във въздуха се вдигат капитан Борис Айвазян и старши лейтенант Сергей Сафронов със своите МиГ-19. Тогава руснаците се опитват да преборят недосегаемата височина на американците с "подскок". Миговете набират максимална скорост и след като достигнат тавана си, "подскачат" до височината, на която лети U-2.
Недостатъкът на този прийом е, че пилотът има само броени секунди, а и не знае къде ще се окаже изтребителят и къде - целта. Капитан Айвазян докладва, че е забелязал водеща към земята инверсионна следа. Отдолу обаче му нареждат: "Радарните оператори съобщават, че целта е пуснала примамки и се е снишила до 12 км. Търсете!"
А всъщност търсенето е било излишно, U-2 бил свален още с първата ракета. Тя се взривява над него, дългите му криле се огъват, откъсват и падат. От взрива креслото на Пауърс отива напред и затиска краката му и той не може да катапултира. Спасява го взривът на една от трите ракети, които изстрелва батареята на кап. Шелудко. Тя пресреща падащите отломки на 6 км над земята, от нейния взрив краката на пилота се освобождават и той катапултира.
Приземява се край едно руско село. Ето какво става по-нататък. Описва го Сергей Хрушчов в книгата си "Раждането на свръхдържавата": "Срещата на двете цивилизации преминала удивително мирно и делнично. Едва след това във вестниците се пишеше за гнева и възмущението на съветските хора.
А всъщност се случва следното: шофьор на москвич отивал с приятели в съседното село Поварня за празник и чул високо в небето взрив. Спрял колата, станало му интересно какво може да се случва горе. Между купестите облаци синеело чисто небе и решили, че е гръм от изтребител, преминаващ звуковата бариера.
И тогава между облаците забелязали някакви просветващи точки, а сред тях различили парашут. След няколко минути помагали на летеца да стане на крака и да се измъкне от ремъците. Не разбрали кой е пред тях, само се учудили на снаряжението на летеца - нали не всеки ден катапултират от свръхзвукови самолети. Но се смутили окончателно, когато на въпроса "Как си?" спасеният отговорил неразбираемо и не на руски.
- Българин ли си? - попитал собственикът на колата.
Цялата околия знаела, че на съседното летище тренират летци от Варшавския договор..."
Руснаците вече били готови да заведат пилота в селото, за да го черпят с водка, но той започнал да говори нещо, което никак не им приличало на български. Тогава най-умния от тях, бивш моряк, написва с пръст на прашното стъкло на москвича USA.
Пауърс кима утвърдително и мужиците веднага погледнали на него като на шпионин и враг. Закарват го в селото и го затварят в канцеларията на совхоза. Там го открива издирващата група от военни ислужители на КГБ.
Чак след 35 години Сергей Хрушчов разкрива защо местните вземат чуждия летец за българин, а не примерна за немец, чех или унгарец. През октомври 1995 г. той е на посещение в авиобазата Бодо в Норвегия - същата, на която през 1960 г. трябвало да кацне Гари Пауърс след изпълнението на мисията си над СССР.
Там се запознава с Гари Пауърс-младши, син на сваления пилот. "Беше симпатичен усмихнат млад човек със смугло лице и леко къдрава коса - съвсем като българин" - пише в книгата си Хрушчов-младши. От младия Пауърс научава, че семейството им произхожда от малка народност, преселила се в Испания от Северна Африка.
"Планини, ярко слънце - там всичко било като в благодатна България", пише на финала на тази история Сергей Хрушчов.
Маршал Бирюзов решава, че ефектът ще е по-голям, ако отиде и докладва за грандиозния успех, с полевата си униформа. Качва се на трибуната и веднага е забелязан. Чуждите дипломати се чудят какво става.
Бирюзов пошепва нещо на ухото на Хрушчов. Новината веднага прогонва тъмните облаци от лицето му. Информацията бързо тръгва надолу по йерархията, която строго се спазва дори и при подреждането на мавзолея: "Свален е! Свален е!"
И в гордостта и радостта от голямата победа, никой не разбира, че в битката срещу U-2 в суматохата ракетчиците свалят и един от двата руски изтребителя. Пилотът старши лейтенант Сафронов успява да катапултира и пада край с. Дегтярка, южно от Свердловск. Когато дотичали при него, той вече не дишал, а от хълбоците му шуртяла кръв.
Военните съчиняват версията, че МиГ-19 е свален, защото пилотът не бил пренастроил идентификатора си.
Коментари