Бойка Велкова: С Теодосий сме любовен ураган

Тя притежава онази харизма, която мигом изпълва цялото помещение, когато иначе малкото тяло стъпи на прага. Час преди срещата съм изгледала интервюта със съпруга й Теодосий Спасов и съм развълнувана, че ще срещна една жена, която не само е изградила респектиращо име и специфичен образ на сцената, но и над 20 години e окупирала сърцето на великан като Теодосий. “Нашата среща беше любовен ураган”, казва в едно интервю той. Когато Бойка влиза в редакцията, разбирам, че не може да е другояче. Тази жена носи огъня в себе си.

Припомняме ви един наш разговор с нея.

В моноспектакъла ви “Пътят на Афродита”, който е по текст на Исабел Алиенде, има и ваши лични преживявания? Какви са предизвикателствата в това да бъдеш жена?

Най-важното е да се осъзнаем, за да можем да материализираме своята женственост, която е закодирана у всяка от нас. Защото жената е олицетворение на Природата, която ражда, тоест дава, но понякога и взима, и наранява, така че този път никак не е лесен, обаче когато се излезе на него, има шанс той да се извърви. И това е един от начините – жената да се осъзнае, да дарява повече красота и внимание, да проявява разбиране и толерантност – все неща, които за съжаление ние рядко правим.

В това отношение радвате ли се, че имате син, а не дъщеря? По-лесно ли е да си мъж?

Не, момче се гледа по-трудно, но се радвам, че имам момче. Винаги съм искала момче, защото аз безкрайно харесвам другата половина на човечеството. Опитвам се да разбирам мъжете, да ги подкрепям. Не водя война с тях, така че моето мъжко присъствие в дома ми е чудесно и аз съм щастлива.

Какво от вашето име се носи и във вашия характер? Притежавате ли мъжки качества?

Не, жената изобщо не трябва да притежава мъжки качества и да играе мъжки роли. Тя има своя път, който трябва да извърви. Бойка е богомилско име от Средновековието. Може би това, което се припокрива у мен с името ми, е, че съм борбен човек и не се отказвам лесно.

Всеки ден ми се налага да проявявам търпимост и да овладявам характера си и емоцията си, така че всеки ден е предизвикателство. Тази борбеност може да се прояви в много посоки – от моментите, в които трябва да поемам някаква отговорност, до тези, в които трябва да изведа един спектакъл до края или пък да общувам с хора.

Имало ли е период, в който театърът ви е отнемал от семейството?

Имало е, случва се на приливи и отливи. Но мисля, че съм постигнала хубав баланс. Моят съпруг също се занимава с изкуство и ние знаем, че когато се изразяваме чрез работата си, сме по-щастливи и в семейния живот. Не че работата е най-важното нещо, но тя също по някакъв начин те прави щастлив. Тя също е малко парче от мозайката. Работата може да ти даде криле. Колкото ми е отнемала, толкова ми е давала. И обратното е вярно – когато имаш разбиране и подкрепа, ти летиш и намираш по-лесно себе си в нещата, които правиш. И си по-всеотдаен, и по-спокоен, и правиш най-доброто, на което си способен.

С Теодосий наричате връзката си кармична, любовен ураган. Как се срещнахте и кога разбрахте, че ви свързва повече от обикновена любов?

Аз бях актриса в Пловдив, а Теодосий живееше там. Наш приятел ни срещна и така започна нашата история. Когато двете половини се намерят, това се разбира. Усеща се хармонията, навлиза светлината...

Как разбрахте, че той е другата половина? Много хора не разбират или бъркат.

Бъркат, защото не слушат сърцето си. Защото човек трябва да има център, да има вътрешен свят, за който да се грижи и да не занемарява, за да може да усеща с най-важното сетиво – сърцето. Това се случва, когато имаш осъзнат вътрешен свят, върху който работиш постоянно. Тогава лесно разбираш. Всеки може да го направи, стига да иска.

А как се грижи Теодосий за вашето сърце?

Между нас има толерантност и разбиране – това са най-важните неща. Когато имаш свободата да извървиш своя път, най-важната грижа за сърцето е положена.

Моят съпруг е прекрасен човек, много талантлив, добър, много светъл човек, много смирен, а същевременно силен и грижовен. Само най-хубаво мога да кажа.

Изисквала ли сте от себе си да бъдете повече, да се развивате и да постигате още и още, за да стоите достойно до мъж като него?

Да, продължавам да работя, да правя моите търсения. В момента се занимавам с режисура също. Няма да се откажа да играя, разбира се, защото това е моят начин да се изразявам, но сигурно има и други възможности и ще ги опитам, защото ми е любопитно. Защото не искам да застивам на едно място. Човек трябва да търси провокация. Опитвам се да правя това със себе си и да виждам живота от различен ъгъл.

Казвате за него, че е истински мъж. Имала ли сте страхове да не го загубите – той е популярен, красив, пътува много.

Не, нямам такива страхове. Просто не си мисля за нищо лошо и за нищо негативно. Когато човек мисли за лоши неща, те просто се случват.

Как се пази любовта?

С внимание и разбиране към другия. Когато оставиш другия да има своята територия, която е неприкосновена, и когато уважаваш това.

Какво виждате от себе си и от Теодосий у сина ви Тео?

Той е много интересно смесен и мисля, че е взел и лошите ни, и хубавите ни страни, защото няма безгрешен човек. Както може да е спокоен, така може да е и по-емоционален като мен. Но животът му предстои и той ще разбере, че от тази емоция няма смисъл. Тя просто трябва да бъде впрегната в нещо градивно. Това е взел от мен. Има любопитство към живота, има чувство за хумор, много е общителен.

Вярно ли е, че сте много взискателна към сина си?

Коя майка не е взискателна и не иска детето є да завърши добре и да учи било тук или в чужбина - просто да намери пътя си? Не съм чак толкова взискателна, защото когато съм в театъра, няма как да упражнявам своя контрол. Но не може без контрол, не може без общуване. Трябва да се намери границата на това.

Сигурно невинаги съм успявала, но мисля, че в повечето случаи съм се справяла и моят син учи в Шотландия. Което ще рече, че нашето общуване е било на прав път.

Чрез приятелство. Доверие се постига, като се слагат всички неща на масата, като нищо не се крие, няма двоен стандарт, няма задкулисия или недоизказани думи. Като се говори къде е проблемът и къде е успехът, как може да се задържи, как може човек да се справи с различни ситуации – това е начинът. Така направих аз. Сигурно друга майка ще има по-оригинален подход.

Посещавала сте балетно училище по желание на майка си. И тя ли беше взискателна към вас?

Беше, да. Искаше да стана балерина, после – актриса. Да, да, тя беше по-взискателна, отколкото съм аз. Дълго време казваше, че не съм станала актрисата, която трябва, и мисля, че беше права. Просто извървях моя път, а моят път е малко по-дълъг. Някои много бързо стават популярни и обичани. При мен това се случва по-бавно. Но това си е моят път и аз си го обичам такъв, какъвто е.

Къде търсите своето мерило, своя критерий – в родителите, съпруга, публиката или в себе си?

Само в себе си. Другото е помощ и кураж, но всичко зависи от мен самата. Само на себе си се уповавам и мисля, че това е пътят.

Доволна ли сте от себе си?

Разбира се, че не, но правя своите крачици.