"Хванах татко в изневяра"

Дали е такко или мама, ситуацията е кофти. Иска ти се да не знаеше, нали? Струва ти се, че каквото и да направиш, то ще е неправилно и ще се чувстваш виновен/а. Защото сега, когато си видял/а, че единият кръшка на другия, и си замълчиш, ти ставаш част от ужасната тайна. Нещо като съучастник. Ако пък кажеш на потърпевшия, ще го нараниш и ще се чувстваш виновен/а за торнадото, което ще настъпи у вас.

Едно от сравнително безболезнените решения е да говориш с родителя, който изневерява. Естествено, този разговор няма да е приятен за нито една от страните, но е необходим. Кажи, че знаеш какво се случва, но без да обясняваш какво възнамеряваш да правиш оттук нататък. Виж как ще реагира баща ти/майка ти. Ако каже, че сам/а ще признае на партньора си случилото се, се оттегли от проблема. В крайна сметка отношенията на вашите са си тяхна лична работа и ти не бива никога да се чувстваш отговорен/а за тях.

Най-вероятно след този случай рязко ще загубиш доверие във „виновния“ родител, но недей да бързаш с оценките. В живота често се случва да постъпваме неочаквано и за другите, и за самите себе си. Причините за тази изневяра могат да бъдат всякакви и не е задължително вината да е само на единия родител. Моментът е подходящ да демонстрираш зрялост и великодушие. Ако отрицателните чувства към „провинилия“ се родител се засилят, разговаряй с него. Заедно се опитайте да възвърнете хармонията в отношенията си. Обясни как се чувстваш, без да спестяваш нищо, но и без излишни атаки.

Напълно е възможно и да не се получи така просто и гладко. „Лошият“ родител може да се вбеси, че си научил за изневярата, може дори да те заплаши и да се дистанцира от теб. Въпреки това недей да го портиш на другия. Разговаряй с някой доверен възрастен – роднина или семеен приятел. Заедно ще решите по-добре как да постъпите. Няма нищо слабашко в това, че ще поделиш отговорността за ситуацията с някой друг. Житейският ти опит е твърде скромен, за да поемаш тежестта на подобен казус само върху своите плещи.