Как намира края си палачът на затвора Яшаров, един от най-масовите убийци

Един от най-масовите убийци в новата българска история е палачът на Централния софийски затвор през 20-те години Юсеин Яшаров. В продължение на едно десетилетие той извършва няколко десетки екзекуции. Времето, в което Яшаров изпълнява тази незавидна служба, съвпада с най-кървавите събития в новата българска история.

Младият Юсеин Яшаров започва живота си с кражби и съвсем естествено попада в затвора, където, разбира се, всички познават баща му. Това помага на младежа да преживее по-леко затворническия режим и понеже кръвта вода не става, Юсеин съвсем естествено се ориентира към бащиния занаят.

В кървавите 1923-1925 г. за Юсеин има много работа. Неговият звезден миг настъпва след атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г. В последвалия бял терор на Яшаров е отредена една от първостепенните роли - да екзекутира главните виновници за кървавото злодеяние Коев, Задгорски и Фридман.

Тримата са осъдени на смърт и

обесени публично

в центъра на София

а Яшаров е този, който им надява примката около врата и им бутва столчетата. Преди да се качи на бесилката, Фридман дава на палача последните си джобни пари с молба да му помогне да издъхне по-бързо. Яшаров изпълнява последното желание на осъдения. След като бута столчето, той издърпва с все сила надолу тялото му.

Малко по-късно Юсеин екзекутира и още един обвинен за участие в атентата - Перчемлиев. До 1926 г. в актива на палача има вече 16 екзекуции. До 1930 г. техният брой нараства двойно, а след тази година Яшаров става безработен, тъй като цели четири години в страната не се изпълняват смъртни присъди.

Работодателите му се отплащат доста щедро за "труда". За всеки обесен Яшаров получава по 1000 лева плюс дрехите на жертвата. В циганската махала той се славил с най-богатия гардероб. След атентата в църквата "Света Неделя" най-често се появявал с костюма на Фридман, а по-късно с този на Перчемлиев.

Попадайки в центъра на бурните политически страсти, съвсем естествено Юсеин започва да проявява и политическа активност. Той познавал от затвора някои от най-известните политически престъпници. Големият му мерак бил да обеси свързаните със земеделския режим дейци Антон Прудкин, Стоян Луков-Попето и Йосиф Любенов.

Нерядко палачът Яшаров попада на страниците на вестниците като централна фигура в пиянски скандали. Юсеин свирел в циганската духова музика и участвал във всички шумни веселби. Спечелените пари от екзекуциите обаче инвестирал предимно в алкохол, след злоупотребата с който често се събуждал в полицейските участъци.

По време на избори бил много активен. Тази негова активност, съпроводена със задължителна почерпка, в крайна сметка го праща на оня свят.

Това се случва в нощта

преди общинските избори на 26 септември 1932 г. Същия ден вечерта Яшаров пиел ракия в една кръчма в компанията на свои приятели, привърженици на Демократическия сговор.

Докато траело тяхното веселие, в циганската махала в Коньовица се появила друга група лумпени, привърженици на управляващия Народен блок. Последните започнали да късат афишите на политическите си противници. Това не останало тайна за Яшаров и приятелите му, които изскочили от кръчмата с извадени ножове и револвери. Край махленската чешма, където имало в този момент жени и деца, настанало кърваво меле, в което не се знаело кой от коя партия е. Екшънът продължил десетина минути, докато не пристигнали полицаите. На местопроизшествието ченгетата установяват, че ранените са шестима, сред които имало и жени, и един убит. Той се оказва Яшаров.

Следствието установява, че смъртоносните удари с нож са нанесени от Михаил Йосифов-Сръбчето, Петър Вучков и Унчо Наумов. Тримата са подведени под отговорност. На 5 юни 1933 г. Първо наказателно отделение на Софийския окръжен съд дава ход на делото срещу тримата убийци на палача Яшаров.

Магистратите обаче преценяват, че тримата са извършили убийството при неизбежна самоотбрана и издават оправдателна присъда на основание член 45 от Наказателния закон. Личността на жертвата сама по себе си се оказва смекчаващо вината обстоятелство.

Така най-масовият убиец получава справедливо възмездие за делата си земни, което, макар и извършено по престъпен начин, е санкционирано от българския съд чрез постановяването на оправдателна присъда за неговите убийци. А може би и самият палач, колкото и да е примитивен като индивид, е измъчван приживе от угризения на съвестта, поради което търси спасение в алкохола.

Какъвто и психологически портрет да чертаем на Яшаров, едно е ясно, отговорността за създаването на такъв масов убиец е на обществото, което в голямото си мнозинство подкрепя смъртното наказание, и на държавата, която, водена от евтин популизъм, не се осмелява да го отмени. А световната практика показва, че докато съществуват законни убийства, не може да има ефективна борба с незаконните.

Кой е той

Юсеин Яшаров е циганин от Коньовица. Баща му Яшар също е бил джелатин, т.е. изпълнявал е смъртни присъди. През 1915 г. той обесва Викенти Попатанасов и Ицо Сантов, осъдени на смърт за атентата в Градското казино в началото на същата година. Въпреки че невинността на двамата не подлежи на съмнение, тогавашният "Независим" съд постановява най-тежкото наказание. За опитния садист Яшар Яшаров остава само ритването на столчето.