„Когато започнах да обичам себе си“ - мъдрата поема на Чарли Чаплин, която е учител по живот

Имало е време, когато в света на изкуството, науката и културата само две имена стоят над останалите. Те били Чарли Чаплин и Зигмунд Фройд.

Ако Чаплин имал известно и възхищавано лице, Фройд очевидно имал най-брилянтния ум.
И двете особи били толкова известни, че Холивуд дълги години се опитвал да накара Бащата на психоанализата да участва в голяма продукция.

През 1925 г. ръководителят на MGM (Metro-Goldwyn-Mayer) Самуел Голдуин се обадил на Фройд, за да похвали работата и публикациите му. Той го нарекъл „най-големия специалист по любов в света“.

След това той помолил Фройд да сътрудничи в нов проект, като му помогне с оценката на лентата „Антоний и Клеопатра“.
Голдуин му предложил над $100 000, но Фройд отказал. Психоаналитикът бил толкова разстроен от този вид изкуство, че започнал да мисли, че мрази филмите и цялата филмова индустрия.

Но през 1931 г. Зигмунд Фройд пише писмо до приятел, в което разкрива дълбокото си възхищение от някого, когото нарича „гений“. Някой, който му се струва, че показва най-възхитителната и вдъхновяваща прозрачност на света. Това бил Чарли Чаплин.

В писмото Фройд повърхностно анализирал какво Чаплин проектира за себе си във филмите си. Някой със скромен произход, който е имал тежко детство и въпреки това навлиза в зрелостта със силно дефинирани ценности.

Така че нямало значение през какви трудности преминава всеки ден, Чаплин винаги щял да носи това смирено сърце.
Ето защо, въпреки неуспехите и сложното, неравностойно общество, той винаги решавал проблемите си чрез любов.
Не знаем дали Фройд е бил прав или не в своя анализ. Но поне това Чаплин показва във филмите си и особено в стиховете си. Истински уроци за мъдрост и личностно израстване.

Чарли Чаплин, чвекът зад поемата
Казват, че Чарли Чаплин е написал „Когато започнах да обичам себе си“ на седемдесет години.
Но според други хора не може да е написано от него и всъщност е донякъде адаптация на абзац от книгата „Когато обичах себе си достатъчно“ от Ким и Алисън Макмилън.

Така или иначе, струва си да се каже, че това не е единственият текст на Чаплин, в който той създава толкова красив и деликатен епистоларен свят за силата и стойността на нашия ум.

Имаме и стихотворението „Живей!“, което ни напомня, че наред с други неща, светът принадлежи на всеки, който се осмели да го превземе. Това живеене не е просто преминаване през живота, а борба, чувстване, преживяване, любов неистова.
Така че няма особено значение дали стихотворението е адаптация на друго, или идва от ума и сърцето на емблематичния гений, който ни плени с походката, мустаците и бастуна си.

Шарло, запуснатият герой, този самотен скитник, поет и мечтател, който винаги търсеше романтика или приключения, притежава изключително ясен ум зад всичко това.

Умът на човек с много ясни идеи за посланието, което иска да изпрати. И това, което той ни даде със своите продукции, се съчетава перфектно с всяка дума в това стихотворение.

В мемоарите си Чаплин говори за това как всеки аспект в костюма на героя му има значение:
• Панталоните му бяха предизвикателство към убежденията.
• Шапката и бастунът му бяха опит да изглежда достоен.
• Малките мустачки, намек за суета.
• Неговите обувки, неуспехите, които пречат на хората през цялото време.

Чарли Чаплин ни събуди
Освен това нещо, което Чарли Чаплин винаги се е опитвал да направи чрез невинността на героя си, е да повиши нашето съзнание.

Да ни събуди за сложните парадокси на нашия свят. Място, където само човешките, психологически сили могат да се изправят срещу безсмислието, неравенството или злото.
Нещо подобно виждаме във „Великият диктатор“. Това е мястото, където той ни кани да се свържем със себе си и с всички други човешки същества. Да защитим не само нашите права, но и правата на нашата планета.

Дори и днес наследството на Чаплин е много присъстващо. То винаги ще бъде необходимо и незаменимо.
Защото поуките, дадени в трагикомедията, са тези, които най-много ни карат да се замислим. А стихотворения като „Когато започнах да обичам себе си“ са подаръци за сърцето ни, директни покани да подобрим себе си.

Ето и самия текст:

„Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства съм на точното място в точното време и всичко се случва в точно точния момент. Така че можех да съм спокоен. Днес го наричам „САМОУВЕРЕНОСТ“.

Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и емоционалното страдание са само предупредителни знаци, че живея против собствената си истина. Днес знам, че това е „АВТЕНТИЧНОСТ“.

Когато започнах да обичам себе си, спрях да копнея за различна лъжа и видях, че всичко, което ме заобикаля, ме кани да израствам. Днес го наричам „ЗРЯЛОСТ“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко много може да се обиди някого, ако се опитам да наложа желанията си на този човек, въпреки че знаех, че моментът не е подходящ и човекът не е готов за това, и въпреки че този човек бях аз. Днес го наричам „РЕСПЕКТ“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което не е добро за здравето ми - храна, хора, неща, ситуации и всичко, което ме теглеше надолу и далеч от мен. Първоначално нарекох това отношение здравословен егоизъм. Днес знам, че това е „ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ“.

Когато започнах да обичам себе си, спрях да крада собственото си време и спрях да проектирам огромни планове за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи радост и щастие, неща, които обичам да правя и които развеселяват сърцето ми. Правя ги по свой начин и в собствения си ритъм. Днес го наричам „ПРОСТОТА“.

Когато започнах да обичам себе си, спрях да се опитвам винаги да съм прав и оттогава грешах по-рядко. Днес открих, че това е „СКРОМНОСТ“.

Когато започнах да обичам себе си, отказах да продължа да живея в миналото и да се тревожа за бъдещето. Сега живея само за момента, където всичко се случва. Днес живея всеки ден, ден след ден, и го наричам „ИЗПЪЛНЕНИЕ“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че умът ми може да ме безпокои и да ме разболее. Но когато го свързах със сърцето си, умът ми се превърна в ценен съюзник. Днес наричам тази връзка „МЪДРОСТТА НА СЪРЦЕТО“.