В какво се изразява феноменът, появяващ се след смъртта на известна личност?

Независимо дали сме се възхищавали или не на кралица Елизабет II, нейната смърт засегна всички ни по някакъв начин. Колективната скръб е покана да разсъждаваме върху смисъла на собствения си живот и края на един жизнен етап.

„Лондонският мост падна”. Така на 9 септември 2022 г. бе обявена смъртта на кралица Елизабет II, която мнозина наричаха кралицата на всички кралици. Може да кажем, че последният блясък на 20 век приключи с нея. Нейната загуба със сигурност е проникнала в атмосферата чрез фин, но поразителен социален феномен, който психологията изучава от години.
Говорим за колективна скръб.

В историята на човечеството съществуват кончини на определени публични личности, за които, въпреки че никога не сме ги познавали, скърбяхме като общество. В момента Обединеното кралство скърби за загубата на своя емблематичен владетел. Но как е възможно милиони хора да скърбят за смъртта на някого толкова далеч от собственото му семейство и социални кръгове?

Най-поразителното е, че не само монархистите или онези, които са били почитатели на Елизабет II, усещат тази загуба. По някакъв начин, когато личност с голямо социално значение напусне този свят, ние осъзнаваме крайната цел на живота. Това е директна покана да разсъждаваме върху нашето собствено съществуване, върху промяната на времената, върху екзистенциалните значения и върху факта, че нашето присъствие тук не е вечно.

Процесът, който ни позволява да се справим със смъртта на знаменитост, се нарича интроекция.

Колективна скръб и сбогом на една кралица
Възможно е последният подарък, който кралица Елизабет е оставила на своя народ, да е възможността да правят паузи. Да спрат. След време на възходи и падения, кризи и смени на ръководството в правителството на Великобритания, нейната смърт бележи десетдневна пауза. Време на траур, организирано от церемонии и отдаване на почит, което завърши с полагане на тленните й останки до тези на любимия й принц Филип.

Периодът на траур и ритуали около тази известна фигура е предоставил на психолозите ценна информация за груповото поведение. Въпреки че е вярно, че събитието е изключително различно от трагичната загуба на Даяна, принцесата на Уелс, има общи елементи. Една от тях е колективната скръб.

След смъртта на Даяна, проучване, проведено от Колежа на Северозападен Лондон, анализира ефектите от това събитие върху населението. Те бяха много и разнообразни. Въпреки това 28 процента от анкетираните са имали симптоми на посттравматичен стрес. По същия начин голяма част от обществото изпита истинска тъга в резултат на нейната загуба.
В момента вече се правят анализи, за да се разбере как се преживява смъртта на Елизабет II.

Валидиране на болката в парасоциалните взаимоотношения
Връзката, която кралица Елизабет II имаше с всеки, който й се възхищаваше, е известна като парасоциална връзка. Това е типът връзка, която установяваме с човек, когото не познаваме, но ценим и на когото се възхищаваме. Това е същото, което чувстваме към актьор, певец, писател или друг известен човек.

Философът Майкъл Чолби наскоро обясни в статия, публикувана в списание Nature, че сме свикнали да изучаваме скръбта от реципрочна гледна точка между хора, с които имаме пряка връзка. Загубите за човека обаче могат да надхвърлят смъртта на родител, баба, дядо, приятел и т.н.

Скръбта по загубата на (не близка) публична личност е истинска и може да бъде дълбока. Колективната скръб може да генерира голямо емоционално въздействие в лицето на смъртта на фигури от кралските особи, света на киното, музиката, изкуството и т.н. Това е област, която не е достатъчно проучена.

Смъртта на кралица Елизабет II парализира една страна и спря част от света. Не само Обединеното кралство е в траур, но има и хиляди хора от различни националности, които са преживели пауза в живота си. Това е умствена почивка от френетичния ритъм на ежедневието, за да могат хората да разсъждават върху следните измерения:

• Смъртта на кралица Елизабет II е краят на една епоха и началото на нова. Несигурността присъства във всяка промяна и е трудно да се управлява.
• Мнозина смятат, че със загубата на кралицата на Англия, част от тях също е загубена. В крайна сметка тази фигура представлява набор от ценности, които за много британци са част от собствената им идентичност.
• Това е време за размисъл върху други загуби. Освен това кара хората да се замислят какво биха искали да завещаят на любимите си хора и как биха искали да бъдат запомнени.
• Колективният траур също е момент, в който наблюдаваме как се създава определена социална кохезия. Милиони хора се обединиха не само за да отбележат същите събития, но и за да покажат същата емоционална хармония.

Колективният траур обединява множество емоции, които надхвърлят тъгата. Има усещане за историческа и културна загуба и дори страх от несигурност. Да не знаеш какво предстои.
Въпреки преклонната й възраст, смъртта на кралица Елизабет II беше шок за много хора, като се има предвид, че тя присъства в британското общество от 70 години.

Колко време трае колективният траур?
Анди Лангфорд, клиничен директор на лондонската благотворителна организация за страдания „Круз” обяснява, че траурът, който се усеща от загубата на кралица Елизабет II, ще бъде кратък. Всъщност, както може да се очаква, страданието от загубата на публични личности не е толкова интензивно, колкото загубата на близък човек.

Емоционалната връзка, която създаваме с другите, се основава на три променливи: споделено време, близост и емоционална близост. При сегашната ситуация е вероятно след погребението на кралицата британското общество постепенно да възвърне нормалното си състояние.

Но сбогуването с Елизабет II несъмнено бележи края на един културен, социален, политически и исторически период. Нейната фигура беше константа в продължение на 70 години. Смъртта й означава началото на нов етап, пълен с промени, неизвестности и несигурност.